Урагани, наводнения, огромни свлачища, с една дума бедствия - всичко това може да се види в мига, в който се случва 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата на мониторите в Координационния център за реагиране при извънредни ситуации /КЦРИС/. Там в реално време се следи къде какво се случва по света. Мониторите са и първото нещо, което човек забелязва при стъпване в центъра - наистина са много и навсякъде. Сателитните изображения, които се следят чрез дисплеи по стените, показват състоянието в различни точки от света. Часовници отмерват времето в различните часови зони. Работните места на експертите също са обгърнати от монитори. А хората се броят на пръсти. За напрежение и дума не може да става. Поне в този конкретен момент.
Звеното се намира на втория етаж в департамента за Хуманитарна помощ и гражданска защита към Европейската комисия /ЕК/, който оглавява еврокомисар Кристалина Георгиева. Центърът в Брюксел осигурява незабавна денонощна реакция независимо от мястото на възникване на бедствената ситуация. Той може да се справи едновременно с до три извънредни ситуации в различни часови зони по света. Основната му функция е да координира усилия и помощ от различни държави, а Европейската комисия го определя като новото „оперативно сърце“ на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз /ЕС/. Сред малкото, които са се докоснали до работната атмосфера и са се запознали от първа ръка с неговата дейност, бяха 15 български журналисти от регионални медии, които бяха поканени на визита в Европейската комисия.
Центърът не реагира по свое усмотрение, а при декларирана нужда
КЦРИС е открит на 15 май 2013 година с идеята не само за навременно и професионално реагиране при бедствия, но и с основна цел превенция - кризите да бъдат предотвратявани. За година центърът е задействан над 35 пъти, при които е организирал бърза и координирана реакция при извънредни ситуации в Европа и извън нея. Един от последните случаи беше точно около рождения му ден - в средата на май, когато обилни валежи потопиха Сърбия. На помощ веднага се отзоваха 12 държави - членки на ЕС, между които и България. Едно от най-важните неща, които трябва да се знаят за неговата работа, е, че центърът не се задейства сам, нито може да се самосезира - напротив. За да окаже помощ и координация на усилията, той трябва да получи официално писмо от засегнатата държава, с което да се потърси неговото съдействие. Помощ може да се окаже и по искане на ООН. В противен случай - при възникнала бедствена ситуация, дори и известна на експертите в звеното, то няма как да инициира мерки и приема, че страната може сама да се справи с бедствието и няма нужда от допълнителни ресурси. При получен сигнал центърът изпраща експерти за оценка и координация в засегнатите райони и улеснява транспортирането на помощи от държави - членки на ЕС, при сериозни извънредни ситуации.
КЦРИС е предоставил европейска помощ след преминаването на тайфуна Хаян, който връхлетя Филипините през ноември 2013 година. Тогава центърът организира незабавното изпращане на екип от експерти по гражданска защита от ЕС във Филипините и достави животоспасяваща помощ от страните членки. Предоставената координация гарантира, че помощта от Европа е задоволила най-спешните нужди на засегнатите хора и е била доставена бързо и ефективно. КЦРИС е координирал помощи и за Португалия и Босна и Херцеговина, когато двете държави се бореха с мащабни горски пожари през лятото на 2013 година. Звеното е действало и във връзка с хуманитарната криза в Сирия, когато Йордания и България поискаха подкрепа за бежанците. Тогава страните са получили линейки, палатки, одеяла, санитарни принадлежности и комплекти с готварска посуда. Експертите в центъра следят непрекъснато и основните новинарски телевизионни канали.
Мониторинг и анализ на риска чрез сателитни изображения
Центърът е много активен в мониторинга и анализа на риска. За целта той предоставя на страните от ЕС и засегнати от бедствия държави сателитни изображения от бедстващи райони. Например по време на рекордните наводнения в Централна Европа през май 2013 година звеното е съставило 118 спътникови карти, които са помогнали на националните органи да проследят водните разливи и да вземат правилни решения и обосновани мерки. КЦРИС всъщност е създаден въз основа на над 10-годишния опит в областта на координирането на европейската реакция при бедствия. Неговият предшественик е Центърът за наблюдение и информация, който беше създаден през 2001 г. като основен оперативен инструмент на Механизма за гражданска защита на ЕС. Освен 28-те държави - членки на ЕС, в Механизма за гражданска защита на ЕС участват и Бивша югославска република Македония, Исландия и Норвегия. Участващите държави създават обединение от ресурси, които могат да бъдат предоставени на засегнати от бедствия държави, и споделят най-добри практики при управлението на бедствия. Така на практика на всички държави се предоствя достъп „на едно гише“ до средства за гражданска защита.
Ежедневният брифинг на Европейската комисия е закон
Всеки ден от 12 часа наобед репортерите в Брюксел знаят, че имат ангажимент - тогава се провежда ежедневният брифинг в една от 60-те сгради на Европейската комисия. Обикновено на въпросите на представителите на медиите отговарят говорителите на еврокомисарите. Впрочем единствено еврокомисарите и техните говорители са лицата, които могат да дават информация и изявления. Ничии други думи не могат да се цитират, нито да се смятат за официален източник на информация. В зависимост от темите на деня, интересът към брифинга варира. Журналистите, разбира се, имат право да задават въпроси от различно естество, не само по актуалните за деня проблеми. Брифингът може да се проследи в реално време и чрез телевизията на ЕК. И там, както в родната действителност обаче, често срещан е подходът, при който отговорите се отлагат във времето или заради нужда от проучване, или заради необходима справка по въпроса. Почти задължително е и писменото задаване на въпроси чрез електронна поща - „любимата“ част от динамичния и напрегнат ден на репортерите, които се борят с кратките срокове за предаване на материалите си.
Визитата в Европейската комисия на граждани, журналисти или ученически групи обикновено започва и най-често преминава в символичната сграда „Берлемон“ на бул.“Шарльоман“ в Брюксел. Впрочем всеки заинтересован от дейността и любопитен да се докосне до работата на ЕК може да подаде заявка за визита. Той ще бъде разведен в посетителския център и ще чуе различни лекции за основните дейности на комисията. От стените на самия посетителски център почти навсякъде гледат еврокомисарите. Техните образи са окачени на големи пана и обикновено са съпроводени от емблематични за тях цитати. Всички еврокомисари и президентът на ЕК Жозе Барозу присъстват и в общ кът, посветен на ръководния екип на комисията от 2010 до 2014 година. На неговия вход е изградена стена, която разказва за историята на Европейския съюз, неговите управници и знаковите събития, които са оставили отпечатък в развитието и разрастването му. Тук фигурират и имената на България и Румъния по случай присъединяването им към ЕС от 1 януари 2007 година.
Митове и легенди за Брюксел
И там има фасове по улицата, кошчетата понякога са препълнени и край тях се търкалят празни кутийки от бира и безалкохолни напитки, и там клошарите спят по пейки и в кашони пред необитаеми сгради. Дори в центъра на града, на метри от прословутия брюкселски площад „Гранд плац“. Друг е въпросът дали несретниците са кореняци белгийци или идват от по-западнали райони на света и кой всъщност хвърля боклуци по улицата. Факт е обаче, че тези неприятни моменти и гледки не са способни да развалят имиджа на града, а се приемат като нормалните изключения от правилото. Защото всеки път има малки разклонения и няма как всички да вървят в права редица. В буквален смисъл пътищата там са прави и гладки, а дупките са изчезнал вид. Факт е и че местните изобщо не са символ на подреденост и спазване на всички правила. Често може да се види как интелигентни хора в безупречен външен вид пресичат на червен светофар, но винаги на пешеходна пътека! Няма как обаче да се забележи шофьор да не намали скоростта и да не спре при вида на наближаващ минувач, нито пък да се усети тръпката от стъпване на играеща плочка на тротоара.
Със сигурност впечатление на всеки българин ще направи видът на заведенията, който всъщност в повечето развити европейски държави е идентичен. Голяма рядкост са просторните кафенета и ресторанти, които привличат с интериор и лъскава обстановка. Каквато всъщност е ситуацията в България, където залагаме на външния вид и лустрото вместо на качеството. Да, малките масички и столчета са неудобни, често са разположени на наклонени тротоари и няма как да съберат компания от десетина души. Защото там масово хората излизат по двойки или най-много по четворки. Впечатление обаче ще направи усмивката и вежливостта на персонала, безупречното и бързо обслужване и... вкусната храна. Нали това е първопричината за разпускане в заведение все пак.