„Една сутрин станах и реших, че това не може да продължава повече. Бях стигнал 145 килограма и всяко физическо и умствено движение за мен се бяха превърнали в проблем. Бих се затруднил да го формулирам с точни думи, но знам само, че тялото ми подсказа, че се нуждае от коренна промяна“.
Пием кафе с Велизар Петков. Вече бях излязла от шока на срещата ни - познаваме се отдавна, напоследък се бяхме чували по телефона и той беше споменал, че е отслабнал с 45 килограма, но все пак не очаквах, че когато се срещнем, ще видя пред себе си съвършено друг мъж. Същата е само усмивката. Но и тя е някак по-ведра.
Къде беше изчезнал онзи Велизар, когото познавах - със страхотно чувство за хумор, но тромав, плуващ бавно в пространството като галеон?
Тук съм - аз съм, засмива се стройният мъж насреща ми. Нямаш представа колко добре се чувствам, обяснява той това, което всъщност се забелязва от пръв поглед.
Бях стигнал дотам, че непрекъснато се чувствах потиснат, депресиран,
и най-малкият проблем ме караше да се усещам много нещастен
а най-лесното решение, което ми помагаше да контролирам този процес, беше розовото хапче, разказва русенецът. И признава, че всъщност още от дете си е пълничък - все с няколко килограма в повече. Обикновено в такива случаи и самият човек, и хората около него свикват с мисълта, че това е даденост и че каквото и да се прави, наднорменото тегло си остава. И дори някак привикват с относително ниското самочувствие и самооценка.
А Велизар започнал да наддава сериозно след казармата. И последните двадесетина години се помни все такъв. Допреди три-четири години, преди да ни сполети кризата, хапвах и пийвах като за световно, бях убеден, че нещата вървят прекрасно, разказва русенецът. След това продължил с хапването и пийването - вече защото нещата не вървели както трябва...
На моменти го осенявала мисълта да се вземе в ръце и да направи нещо за себе си. И започвал енергична, направо яростна борба с килограмите.
„Опитвал съм всички възможни диети - това ябълки с чай, това откровено гладуване, балансирано хранене по схема и какво ли не. Резултатът винаги бе един и същ:
смъквах 10 килограма и веднага след това качвах 20
Да не говорим, че работата ми е такава, че съм винаги заобиколен от храна, така че изкушенията са винаги пред очите ми“ - разказът на Велизар със сигурност ще напомни на мнозина преживяното по време на диети и неминуемия йо-йо ефект, който почти винаги настъпва след финала на ограниченията.
С времето започнах да изпитвам на моменти панически страх от болести - преследваха ме натрапчиви мрачни мисли за инфаркт, за инсулт, а това се отразяваше на цялото ми ежедневие, казва Велизар. Тогава взел твърдото решение да сложи точка и да се заеме с регулиране на теглото си. Прозрях, че на голяма част от диетолозите, които дават съвети и определят диетичните режими, всъщност никога не им се е налагало самите те да смъкват толкова килограми, обяснява той. Започнал да разсъждава - и стигнал до извода, че всяка диета временно лишава човека от вкусни и любими храни. А точно това провокира след финала отслабналия да се нахвърли върху всичко забранено до този момент, за да си навакса в пълна степен и дори да добави повечко от лелеяните през периода на въздържание вкусни изкушения.
Велизар взел списък с всички здравословни продукти, седнал и
съставил свои собствени варианти на ястия така, че да бъдат вкусни
Осъзнах, че се храня не толкова от физически глад, а защото обичам да ми е вкусно, а всяко лишаване от вкусна храна ме прави още по-депресиран, казва мъжът. Така сам съставил своя собствена програма. Благодарение на която свалил 45 килограма за около шест месеца. И до днес не е качил нито грам.
Няма никакви чудеса и свръхестествени комбинации, нито зверски отказ от радостите на храната, казва русенецът. Той обаче извел няколко основни принципа, които са направили отслабването му категоричен факт с не само видим, но и устойчив ефект, като при това си е спестил често срещаната картинка при хората на драстични диети - измъчени физиономии, трудно сдържана нервност и откровена завист към всички, които ядат. С други думи, Велизар си е спестил всичко онова, което е родило самоироничния израз „Все си ходим гладни и дебели“. Като спазва желязно няколко правила.
Правило първо: Храня се четири пъти на ден, закуската е задължителна! 
Правило второ: Ям всички видове меса, - свинско, телешко, пилешко, риба, само да не са тлъсти. Иначе казано, приготвям си не вратна пържола, а контрафиле.
Правило трето: Избягвам животински мазнини. Т.е. край на маслото, сметаната и подобните им.
Правило четвърто: Готвя ястията само със зехтин.
Правило пето: /и може би най-важно!/: Готвя с много и най-различни подправки!
Така ястието става вкусно - с чубричка, черен пипер, магданоз, каквото се сетите, само солта се редуцира и се слага в по-малки количества, без да се изключва съвсем.
Правило шесто: Тестените изделия се ограничават до една филийка черен хляб на всяко ядене.
Правило седмо: Не прекалявам с въглехидратите - картофи, ориз и прочие, но не съм ги изключил от менюто.
Сигурно списъкът може още да се допълни, но Велизар не се е фиксирал върху това, което е постигнал, до степен да се мисли за гуру или за диетолог, за да обобщава и да комерсиализира своите собствени резултати. Разбери ме, просто искам да споделя собствената си радост от това, че отслабнах видимо и трайно, казва той. И добавя, че просто му се иска да покаже на хората с наднормено тегло, че не е нужно да се измъчват, а следвайки няколко простички принципа, могат да отслабнат „вкусно и трайно“.
Преоткрих удоволствието да си жив, замисля се русенецът. „Усетих, че освен прекрасната промяна с тялото ми прекрасна промяна се случва и с мислите ми. Всички живеем в криза и повечето от нас имат проблеми - финансови, битови и какви ли още не, и увлечени в тяхното решаване, забравяме за малките радости като разходките, спорта, общуването. Аз открих удоволствието да бродя в планината, намерих пътя до кошмарната преди това дори само като мисъл зала за фитнес... А сега само като си помисля за предишния си „режим“, не ми се вярва, че съм живял така. Преди се хранех само вечер - и обилната вечеря със семейството ми беше само първата. Бях се специализирал до степен на съвършенство по най-безшумния начин да отварям хладилника и също така безшумно можех да извадя всичко от него, така
вечерях още два пъти тайно от всички
преди да си легна да спя“, казва Велизар.
Сега тайните нощни вечери са останали като тема за мемоари. Денят му започва със закуска /задължителната!/ - кисело мляко с овесени ядки или мюсли. Един негов примерен обяд включва телешки бургер /с подправки, разбира се!/, салата от варени картофи и зеленчуци, а вечерята винаги е месо със салата. Може, примерно, чушки, пълнени с извара, овкусена с маслинки и магданозче. Но може и мусака от телешко месо, само че без заливка. Или чили кон карне със сварен боб и телешка кайма, свинско печено със зеленчуци или пилешка пържолка с доматен сос и гъбки... Важният елемент са подправките. И, разбира се, контролът върху калорите. А при контролирани калории една порция може да бъде доста голяма - например 150 грама месо, 100 грама картофи, 200 грама салата и филийка черен хляб. За късмет на Велизар, самият той не е любител на сметанови торти и сладкиши /срещат се и такави хора!/, така че десертите - миксове от кисело мляко със сушени плодове, мед или мюсли напълно го задоволяват. А зеленчуците и плодовете, които консумирам, напълно задоволяват нуждите на тялото ми, обяснява Велизар.    
Той е много благодарен за разбирането и подкрепата на съпругата си Диана, на децата си - 22-годишната Александра /която му е давала кураж от САЩ, където е студентка/ и седмокласника Цветомир, а също и на приятелите, които са му стискали палци. Не прекалявал обаче с домашното кантарче - тегленето трябва да става не по-често от веднъж седмично, инак само се изнервяш допълнително, обяснява мъжът. За първи път поздравил сам себе си с успеха, когато
негови близки познати го срещнали на улицата и не го разпознали
Тогава разбрах, че промяната е коренна, усмихва се Велизар. А най-голямото щастие изпитах, когато за първи път влязох в нормален магазин и успях да си купя дрехи по мярка, казва той и усмивката му става още по-широка.
Как си сега с мрачните мисли, питам. А, имам ги като всеки човек, трябва да ти кажа, че сега ги преодолявам много по-лесно, а розовото хапче е в историята, отговаря той. Чувствам се прекрасно и вече нямам нужда от лекарства, за да не мисля как да оцелея във време на криза, а напротив, хрумват ми различни идеи за нови и ползотворни неща, добавя мъжът. Като стана дума за мрачните мисли - преди те бяха нещо обичайно, все изпадах в депресивни настроения, представям си какво е било на семейството ми да ме гледа все такъв - сега си наваксвам и с това, вкъщи много ми се радват, а аз откривам колко ми е липсвало нормалното и пълноценно общуване с близките ми, обяснява Велизар.
Той е толкова щастлив от успеха, който е постигнал, че иска да го сподели с хора, които са в състоянието, в което той е бил допреди малко повече от половин година. „Пак повтарям: не става дума за каквато и да било комерсиализация, нито за реклама. Просто аз най-добре знам колко мъчително и направо отчайващо е да ти тежат десетки килограми и знам как този начин на хранене ме върна към нормалните, към истинските неща. Затова ми се ще да споделя своя опит с хора, които страдат от това, което измъчваше и мен доскоро, да им разкажа за това, което на мен ми помогна - не диета, а моят начин за пълноценно здравословно хранене“, казва Велизар и изразява готовност да отговори на всички, които искат да му пишат на електронната поща: [email protected].
Две от вкусните и здравословни рецепти на Велизар - на стр.11