Животът e буркан, в който сме затворени и единственият начин да преодолеем сивото ежедневие е да проявим въображение и чрез определено хоби да дишаме свободно въздух, който да ни прави щастливи. Всеки човек има скрит талант, който може да изрази чрез творчество, моят начин е рисуването. Картините не правят живота по-лек, но пробиват дупки в капачката на буркана, за да може душата да диша. Това е житейското кредо на 33-годишния Теодор Тончев, който по трудов договор е разследващ митнически инспектор, а по вътрешно влечение и призвание - художник с нестандартни идеи. В момента той участва с 14 творби в изложба на млади автори в галерията на ул."Борисова" 39, като
определя платната си като "горещи картини"
Името на Теодор обиколи почти всички медии през седмицата с новината, че митничар реди изложба. Нещо като русенски вариант на едно гениално заглавие - "Ако импресионистите бяха зъболекари", но в друг вариант - "Ако митничарите бяха художници".
Кой е човекът, привлякъл изведнъж толкова голямо внимание?
За първи път Теодор се докосва до молива и скицника в детските си години. В часовете по рисуване в първи клас пък започва да рисува лица, но не като на картинките от книжките с приказки, а от собствена гледна точка. Рисунките са необичайни за дете, дори малко шокиращи, но са интересни и правят впечатление на класната му ръководителка и тя го насърчава да продължава заниманията си и вкъщи.
След осми клас Тео се записва в Европейското училище, където продължава да рисува. Постепенно това се превръща в страст и всичките му тетрадки и учебници се изпъстрят с нереални образи, загадъчни и мистични лица от типа на аватарите от едноименния блокбастър на Джеймс Камерън. Само че филмът излиза много по-късно - чак през 2009 година...
В началото не си вярвах толкова, но с времето разбрах, че имам скрит талант в рисуването и започнах да го усъвършенствам, обяснява митническият дознател.
Рисуването обаче си остава само хоби и след завършването на средното си образование
Теодор се насочва не към Художествената академия, а към юридическите науки
През 1999 година записва право в Юридическия факултет на Русенския университет, но изучаването на закони, членове и алинеи не го отделя от рисуването. Напротив - моливът е в ръката му всяка свободна минута и причудливите образи продължават да се множат. През 2005 любителят художник вече е професионален юрист, който търси професионална реализация, но...
Кандидатствах къде ли не, но никоя фирма не искаше да наеме за юрист млад специалист без стаж и опит. Успявах да се закача тук-там на работа за малко, но не по специалността. Имало е и тежки моменти, задавал съм си много въпроси, но не се отказах от рисуването. То ме потапя в друг свят, успокоява ме, дава ми енергия, разказва Теодор.
Едва в края на 2009 година, 10 години след като е избрал правото за своя житейска съдба, Тончев получава назначение по специалността си - става юрисконсулт в Община Бяла. Работата е свързана с пътуване, но това е малка пречка пред чувството, че работиш това, което искаш. Удоволствието се допълва, разбира се, от рисуване, което е неизменен спътник на Теодор.
Впрочем
2009-а е знаменателна за него и по друга причина
тогава за пръв път оставя молива и хваща четката. Така се докосва до живописта.
През април 2011 година Тео прочита обява за конкурс в митницата за митнически инспектор и подава документи.
Не можах да повярвам, че ме одобриха, и като ме поканиха на интервю, бях на седмото небе, спомня си юристът-художник. Препитването минава добре, следващият кръг също е успешен и след като всичко минава по вода, той е пратен за шестмесечен курс за митнически инспектори в русенския митнически център.
В началото на 2012 година разследването на големите митнически контрабанди е поверено на митнически дознатели, които тепърва трябва да се назначават. На Теодор е предложено да стане разследващ митнически инспектор, тъй като има юридическо образование. Той се съгласява и
до днес се занимава с разработките по разкриване на митнически престъпления
В тях влизат заловените на Дунав мост и в останалите гранични пунктове на територията на русенската митница в Североизточна България акцизни стоки без бандерол, чиято стойност е в особено големи размери. Много от тях вече са пратени в прокуратурата, а някои контрабандисти дори са осъдени.
Работата е много разнообразна и трудна, защото говорим за държане на нелегални цигари и алкохол, прекурсори, дрога и злато, както и опити тези стоки да бъдат прехвърлени през Дунава, уточнява дознателят. От тази трудоемка работа на Теодор не му остава много време за рисуване, но нощем и особено през почивните дни хваща палитрата и четката, потъва в цветния свят на изкуството си и се разтоварва от всичко ежедневно и сиво.
Първата дупка в капачката на неговия житейски буркан
са приятелите му, които харесват творбите му и постоянно го насърчават.
Младите хора имат по-друга представа за живота. Погледът им върху света е малко по-освободен и с идеите и мненията си те ме насърчават да рисувам. Да ми кажат, че харесват рисунките ми - това ми е достатъчно, казва Теодор.
Благодарение на насърчаващите го приятели през есента на 2009 година дознателят прави първата си изложба с рисувани с маслени бои портрети и пейзажи в малката изложбена зала на "Борисова" 6. В нея участва и негова дългогодишна приятелка, също изкушена от пресъздаването на света в багри, светлосенки и перспектива.
Този дебют се оказва изключително важен за Теодор, защото покрай него го забелязва известният русенски художник и сценограф Иван Попов, който харесва и подкрепя младия талант.
Той ме направи щастлив. Помагаше ми с много ценни съвети и се оказа втората дупка в капачката на моя буркан. В отговор аз му помагах да прави декори за спектаклите в операта, разказва Тончев.
Порасналите умения и укрепналото самочувствие на младия автор водят до втората му изложба, подредена миналата година в алтернативното пространство за съвременно изкуство в русенския "Мазето бар". Показаните там графики се приемат много добре и това окуражава Тончев за третата изложба, наредена на 10 декември в галерията на "Борисова" 39 заедно с приятелите му Веселина Камбурова и Добрин Георгиев-Мистика. Мотото е многозначително - "Разноцветни размисли и страсти за ново начало".
14-те картини, с които участвам в изложбата, са абстрактни - играх си с цветовете, без да знам какво ще се получи. След като платната бяха готови, внесох допълнителни нюанси в тях, за да добият завършен вид, обяснява потопеният в абстрактното изкуство юрист.
Приятелката Светозара
с която живеят от три години, е третата дупка в буркана на Теодор. Момичето е учител по история, български език и литература, но не може да си намери постоянна работа и често хваща молива и четката.
Тя е скрит талант и може да покаже много неща в рисуването, защото много добре съчетава цветовете, но е срамежлива и не иска обществени изяви. В същото време  постоянно ме окуражава и затова занапред ще я подкрепям и убеждавам да направим двамата самостоятелна изложба, казва се Теодор.
Четвъртата дупка в капачката на буркана са походите в планините в страната, а петата - приготвянето на артистична и вкусна вечеря.