Изкушените от политиката русенци от по-зрелите поколения много добре знаят кой е Явор Димитров, макар че вероятно се питат къде е едно от лицата от романтичния период на синята идея.
За онези пък, за които Явор Димитров е непознато име, ще кажем, че той е сред първите активисти на СДС.
Веднага след политическата промяна на 10 ноември 1989 година русенският строителен инженер става част от Зелената партия, но скоро е разочарован от нея и я напуска. Малко след това го канят в Демократическата партия, където стига до зам.-председател на организацията в Русе. Явор Димитров е три мандата общински съветник, а през първия е и председател на Общинския съвет. През 1999 година е кандидат за кмет на Русе от Обединените демократични сили, а четири години по-късно се оттегля от политиката. Както сам казва - заради липсата на съмишленици. Днес той се занимава с управление на проекти и в момента работи в турското градче Ердемли. Но дори от далечната турска провинция той не спира да се интересува от живота в България и е активен коментатор на политическите събития. Има свой блог с чудесни политически есета с философски привкус.
Наскоро той си беше в Русе и разказа какъв е животът в отдалечената турска провинция, как изглежда оттам страната ни и какво е общото между нас и турците.
Ердемли, Турция. 50-хилядно градче на брега на Средиземно море, на 120 км от Адана и 40 километра от Мерсин. Същият Мерсин, където неотдавна гостува женският баскетболен отбор „Дунав 8806“ за мач от Еврокъп. Но сега говорим за Ердемли - едно от 30-те градчета в региона, не особено развито, в което се реализира проект за разширяване на канализацията, финансиран от предприсъединителните фондове на ЕС. Точно като консултант по този воден проект преди около година там се озовава Явор Димитров. Казва, че е приел този ангажимент, защото е предизвикателство за него. Преди да отпътува за южната ни съседка, Димитров вече има в професионалната си визитка множество водни проекти, реализирани в различни български градове. Така че за него е любопитно да сравни как се изпълняват европейските проекти тук и там.
И комшиите подобно на нас се опитват да спазват европейските норми и правила, но
пристъпват с боязън към тях, а трансформацията им е мъчителна
казва консултантът.
Първото му съприкосновение с турската администрация в Ердемли е истински културен шок. Не че нашата е в чудесна кондиция, но там нещата вървят съвсем яваш-яваш. В малкото градче никой не пришпорва времето, така че изпълнителят има доста ядове...
Но Ориентът, към който Западът причислява и нас, е известен не само с мудността си, а и с още нещо - неизкоренимия навик на чиновниците да им се „намазва ръката“. А има ли по-привлекателно място за практикуване на този любим бюрократичен спорт от кацата с европари?... Срещат ли се и там такива мили родни картинки?
Възможно е да има някакво лобиране на търговете, но като цяло нашият изпълнител, фирма от Анкара, строи доста качествено и на нивото, което сме виждали и в България, казва сдържано българският експерт. Може би точно защото е българин, Явор Димитров проявява снизхождение, когато говори за проблемите при изпълнението. В заключение казва, че и там се долавя
доминирането на добре познатата нашенска фраза „акъл не ща, пари ми дай“
Турция се опитва да прихване добрите неща от ЕС, но има традиционни нагласи, които пречат това да се случва лесно и бързо, допълва Явор Димитров. Например ужасно трудно било на тамошните власти да се съобразяват с изискванията на чуждите консултанти. Той бил много изумен, когато научил, че нито един от общинарите на Ердемли не бил напускал досега Турция. Това, че хората са живяли в своя затворен свят, се е отразило на техния манталитет. Когато русенецът отива в Ердемли, се оказва, че е първият чужденец, когото местните виждат.
За тях сега събитието на годината е пътуване за обмяна на опит в рамките на проекта до Холандия.
В момента, в който четете тези редове, Явор Димитров развежда своите турски приятели из Страната на лалетата.
За всеки чужденец Турция има две лица - модерно и традиционно
През последното десетилетие страната се радва на бурно развитие и стандартът й се е вдигнал 3 пъти, макар че последните 1-2 години темповете се забавят заради кризата. Въпреки това разликата между нашата и тяхната икономика е огромна. Има обаче едно, очевидно балканско явление, което впечатлява Явор Димитров, и то е, че бурното икономическо развитие в Ердемли не се е проявило в нови индустрии, а в строителството на жилищни блокове. Нещо, което видяхме и у нас в годините преди кризата.
Пейзажът в Ердемли прилича малко на Слънчев бряг и там има много апартаменти, които чакат купувачи, разказва русенецът.
Иначе Ердемли залага на традиционния земеделски поминък.
80% от турските лимони се отглеждат в това градче
и това е турската столица на лимоните. Навсякъде е обсипано с лимонови и портокалови дръвчета. Когато цъфнат, е истинска приказва, защото ароматът е божествен, а цветът - красив. Може да изглежда чудно, но в Ердемли отглеждали и банани. Те са по-дребни от тези, които се внасят в България, но са наситено жълти, ухаят чудесно и са прекрасни на вкус, споделя българският гост.
Разбира се, в Ердемли отглеждат и много други плодове и зеленчуци, защото там има поливно земеделие.
Единствената индустрия в консервативното селище е
фабрика за ръчно тъкане на килими - нещо като дървено желязо
Звучи смешно, защото говорим за индустрия, когато имаме автоматизирано производство, а тук става дума за изцяло ръчна работа, коментира бившият политик. Но в Ердемли такива са реалностите и те нямат нищо общо с модерна и устремена към новаторството Турция. На почит са традиционните облекла - потурите за мъжете и забрадките за жените, без които те не си позволяват да излизат. Явор разказва, че там религията заема много по-голямо място, отколкото у нас.
Ключовата дума за тези хора е традиция, в смисъл на порядки, на семейно поведение, на морал, отбелязва Явор Димитров с респект, защото е убеден, че има човешки ценности, които са непреходни и не бива да се затриват. Както например у нас. През погледа на чужденеца Ердемли е градче, което е изкушено от новото и голямото, но се плаши да не загуби своята идентичност. Спомняте ли си великолепните „Диви разкази“ на Николай Хайтов - там е описан същият труден за разплитане възел. 
Като говорим за минало и настояще, за модерност и традиционализъм, неизбежно стигаме и до актуалните теми на деня - бежанците и протестите у нас и в Турция.
В южната ни съседка сирийските бежанци са над 2,3 милиона
а в моето 50-хилядно градче има над хиляда, казва русенецът.
Докато у нас чужденците предизвикват много противоречиви чувства и дори станаха повод политически спекуланти да разиграят ксенофобската карта, в Ердемли  бежанците живеели в домовете на роднини и познати.
В тази част на Турция хората са доста свързани със сирийците, разказва Явор Димитров. Затова жителите на Ердемли виждали във всеки чужденец сириец. Затова и Явор в началото го питали дали е от Сирия. Сирийските бежанци се отличават не само по езика, но и на външен вид. Те били по-светли от местните, а жените ходели доста по-забулени от туркините.
Явор Димитров разказва, че проблемът с бежанците е актуален от 2 години насам и смята, че още правителството на ГЕРБ е трябвало да вземе мерки - да затегне граничния контрол, да стегне лагерите и да изясни процедурите за приемане и даване на бежански статут. Бившият политик коментира с тревога нагласите срещу бежанците сред българите.
Това е хуманитарен проблем и не бих казал, че в България идват бандити с умисъл. Ако има такива, то със сигурност те не са мнозинство, казва той. Споделя, че е изумен от реакциите на свои познати със светски и демократични разбирания, които изведнъж са преобърнали нагласите си и са се превърнали в агресивни националисти и параноици. Като гледам социалните мрежи, където напрежението ескалира, ми се струва, че българинът оскотява, споделя Явор Димитров.
Протестите у нас и в чужбина са другата тема, която вълнува бившият политик. Явор споделя, че вълненията не са подминали дори малко градче като Ердемли. Те започнали на 29 май и продължили няколко вечери с шествия, дрънкане на тенджери и тигани. И обяснява, че макар да изглежда, че политиката на управляващите в Турция се радва на огромна подкрепа, това съвсем не е така. В страната, дори в по-малките селища, има напредничави хора, които не одобряват авторитарния модел на управление. Все пак
не бива да се забравя, че има две Турции
и по-изостаналата подкрепя правителството, казва Димитров и споделя, че заиграването с религиозната карта е опасно. Според него проблемът е, че интересът на южната ни съседка от Европейския съюз е поохладнял, тъй като доста дълго време тя чака на вратата на Европа. Има разочарование, умора, а от друга страна, сегашната доктрина на управляващите в Турция е, че страната може и трябва да се развива самостоятелно, подчертава Явор Димитров.
По отношение на българската действителност той е категоричен в едно - българската демокрация има тръпчив вкус, а сърдитите млади хора най-после са стигнали до трудното прозрение, че изходът за обществото ни не е в Терминал 2.
24 години по-късно 24-годишните искат да имат решаващата дума и да подредят общото си бъдеще тук, а не в чужбина, казва бившият политик и въпреки много критики и подозрения към студентските протести ги намира за нещо много положително, което му дава известна надежда за бъдещето. Все пак е умерен оптимист, защото така и не може да се отърси от мисълта за изгубеното поколение, което плати жестоката цена на прехода. А самият преход днес е лишен от оптимизма в началото на 90-те години и сякаш изглежда безкраен.