Тези истории са автентични, но никога не са били публикувани. Причината е, че са се случили преди 1989 година, когато споменаването на МВР будеше страх, милицията /както тогава се наричаше полицията/ нямаше пресцентър, вестниците не пишеха за кражби, измами и убийства, а за престъпления официално не се говореше.
Ако зловещите сюжети от новата поредица „Студени досиета“ се бяха разиграли в Западна Европа или Америка, щяха да станат основа на сценарии за касови филмови хитове по действителни случаи. У нас те са само спомени на стари криминалисти. „Утро“ ще ви разкаже част от неразказваните досега смразяващи истории.

Две убийства разтърсват Сандрово през три години през шейсетте години на миналия век. Тогава престъпленията по принцип са малко и леки, а всяко убийство е дълбок шок. Това с особена сила важи за идилично тихите и спокойни села, проживели трусовете на колективизацията на земята и започнали да свикват с наложените от „народната“ власт нови норми на живот. В случая в Сандрово обаче шокът е двоен заради една важна особеност - второто убийство е извършено по същия начин като първото. Как е възможно, нали убиецът е в затвора, жужи тревожно Сандрово. В напрегнатите дни до залавяне на престъпника вратите в селото се залостват по-здраво, а вечер по улиците няма жива душа.
Първият шок за крайдунавското село
е на 26 април 1966 година вечерта, когато в криминалния отдел на тогавашната милиция се получава сигнал, че главата на мъж е посечена от неизвестен с тесла до къщата му в Сандрово.
Дежурният разузнавач и началникът му веднага отиват на място със служебната кола за оглед и намират до трупа на мъртвия Илия Илиев теслата, с която е отнет живота му. 56-годишният мъж е бил звенови в местното ТКЗС, около него никога не е имало нищо нечисто или съмнително и това прави смъртта му сложен ребус.
Тогава дактилоскопски следи можехме да вземаме само от гладки предмети, а дръжката на теслата бе група, поради което започнахме да издирваме убиеца чрез разпити на съседи и близки, разказва ветеран на криминалистиката, работил по случая.
Дъщерята на жертвата Иванка работи в сладкарницата. При разпита същата вечер тя казва, че
баща й се черпил при нея с приятели
Докато вървяла сладката приказка, в сладкарницата влязъл 40-годишният Радко, чиято съпруга работела в звеното на Илия и мълвата в селото разнася, че между тях има романтична закачка.
На масата на баща ми се смееха и Радко май реши, че е казано нещо за него, защото се ядоса, врътна се и си тръгна. По-късно и татко си тръгна, а когато се прибирах, намерих тялото му до оградата на къщата ни, разказва Иванка.
Така Радко става заподозрян номер 1 и криминалистите отиват в дома му. Откриват го да спи спокойно в леглото и в първия миг дори се поколебават - ако това е убиецът, ще може ли да заспи като младенец. Но съмненията им се разсейват много бързо. Когато събуждат 40-годишния мъж, той без да каже дума започва да се облича. След това си обува обувките и
сам привлича вниманието върху нещо, което го притеснява
посяга да вземе четка и да почисти обувките, за да махне една издайническа капка кръв.
Накарахме го да обуе нещо друго, а ние взехме зацапаната обувка без той да разбере и го прибрахме за разпит в управлението. При кръстосания разпит Радко твърдо държеше, че няма нищо общо с убийството, но ставаше все по-неспокоен. Когато извадихме обувката с кръвта, рухна и започна да говори, разказва криминалистът.
От самопризнанията на Радко става ясно, че е замахнал срещу Илия заради дълбока ревност и накърнена мъжка чест.
Щом влязох в сладкарницата и видях Илия и приятелите му да ме гледат и да се смеят, посинях от яд. Помислих, че ми се присмиват заради изневярата на жена ми с Илия и всичко в мен изригна отвътре. Причерня ми и исках мъст, разказва младият мъж, който вече е твърдо убеден в две неща - че е рогоносец и че Илия е виновен за злочестата му участ да е прицел на селските гаври и подигравки.
Тук и
съдбата услужливо му поднася отровен подарък
Когато Радко излиза от сладкарницата, вижда на багажника на подпряно до вратата колело тесла и незабелязано я прибира под дрехата си.
После започва да дебне Илия около дома му и като го вижда да се прибира, го напада в гръб и го ликвидира зверски.
А всичко е било напусто и целият случай е само още едно доказателство - за жалост кърваво - че ревността е звяр, който опустошава безмилостно онези, у които се е вселил и превръща самите тях в зверове.
При разпита на приятелите на Илия от сладкарницата става ясно, че вечерта, когато Радко ги е видял, всички по инстинкт са обърнали погледи към вратата, както това несъзнателно се прави винаги и се оглежда всеки новодошъл. Компанията наистина се смеела, но нито са обсъждали Радко, нито жена му.
Убиецът е осъден на 15 години затвор, а след излежаване на присъдата се връща на село и остава там до края на дните си. Но
вече е друг човек - вечно нервен, сприхав и агресивен
Хвали се на сядане и ставане, че е лежал в затвора за убийство, носи нож на кръста и заплашва, че няма да му мигне окото да го ползва, ако се наложи.
„Това убийство много ни разстрои. Майка постоянно плачеше и се налагаше често да излизам от работа, за да я успокоявам. Децата ми, които тогава бяха на 7 и 10 години, също много тежко прежалиха дядо си“, каза пред „Утро“ дъщерята Иванка.
Три години по-късно пак в Сандрово и пак с тесла е убит 78-годишният Тодор Обрешков.
За изчезването на баща си през есента на 1969 година в милицията в Русе алармира синът му Димитър, който не го е виждал от три седмици.
Тодор бил каруцар в града и само той карал талига, теглена от два големи катъра. Мъжът е известен като разносвач на различни стоки по домовете, с което години наред си изкарва хляба. През 1967 година Тодор Обрешков спрял да работи, събрал се с жена от Сандрово и двамата заживели в къщата й в края на селото.
Логично
първият разпитан за изчезналия мъж е точно тази жена
но при първоначалните разпити тя мълчи и твърди, че нищо не знае и няма какво да каже. Синът й Кольо пък обяснява на униформените, че Тодор е заминал на почивка. Съседите също казват, че не са виждали възрастния мъж отдавна.
Криминалистите и разузнавачите в русенската милиция започват интензивна работа по разкриване причината за изчезването на стареца. В хода на издирването един съсед казва, че много често е чувал Кольо да се кара на доведения си баща. Друг комшия пък посочва, че на Тодор му дошло до гуша от отношението на заварения син и си стегнал багажа да си върви в града. После обаче се отказал и останал в къщата. Трети определя Кольо като психично болен, способен на всичко.
Настава голяма бъркотия, тъй като синът на втората жена на Тодор продължава да твърди, че той и майка му не знаят къде е старецът. А жената продължава упорито да мълчи.
По време на разпитите на хора от Сандрово се разбира, че наскоро Кольо е ушил огромен чувал.
Това вече ни подсказа, че това е човекът, който знае какво се е случило и пак го привикахме на разпит, връща се назад в годините криминалистът.
Притиснат с факта за необичайно големия чувал и с два-три типични полицейски блъфа, Кольо се огъва и признава, че е убил Тодор и го е
захвърлил в почти пресъхнал кладенец
в Сандрово.
От самопризнанията му се разбира, че Кольо отдавна е замислил пъклен план за убийството на доведения си баща. Една вечер в края на октомври 1969 година при поредна разправия между двамата на двора на къщата Кольо го ударил смъртоносно няколко пъти с тесла. После почистил инструмента от кръвта, подредил го до другите в мазата, а трупът тикнал в предварително ушития чувал и го метнал на гръб. Така Кольо заобиколил по дигата, стигнал до празния кладенец и го хвърлил вътре. Пред разследващите казал, че решил да премахне Тодор, защото според него тормозел майка му. Истината може би е друга - грижовният син не е одобрявал брака на майка си и най-вече не е искал да дели семейните имоти с други наследници, но това е само предположение.
След тези откровения започват процесуални действия, които довеждат до 20-годишна присъда на Кольо. След като излежава наказанието, грижовният син не се връща в селото и никой повече не чува нищо за него.