109 общински сгради генерират енергийни загуби, а в ранглистата на най-неефективните попадат спортен комплекс „Дунав“, сградата на общината и областта на пл.“Свобода“6, детските градини „Слънце“, „Пролет“, „Чучулига“, „Здравец“, яслите с номера 4, 8, 15, 16, училищата „Възраждане“ и „Йордан Йовков“. За тях приоритетно ще се търси финансиране за саниране. Това стана ясно на пресконференция вчера по повод приключването на проекта „Община Русе - инвестиционно привлекателна и енергийно независима“, който се реализира по ОП „Административен капацитет“. Финансовата помощ е 74 хил. лева и е 100% безвъзмездна.
Идентифицирането на енергийно неефективните общински сгради е част от предварителните проучвания и анализи по проекта.
По него са изготвени още две стратегии - за енергийна независимост и за инвестиционен и градски маркетинг.
Първият документ включва енергийна ефективност на общински сгради, вкл. използване на възобновяеми източници, ефективност на градския транспорт, на уличното осветление. През новия програмен период за подобряване на енергийната ефективност, освен грантови схеми по оперативните програми, ще се разчита и на други възможности - публично-частно партньорство или договори с гарантиран резултат. Договорите ще се сключват с частен инвеститор, който за своя сметка прави енергийното обследване и реализира мерките, а след това инвестицията му се връща от постигнатите икономии, обясни зам.-кметът. В сумата се калкулира и печалбата. Всичко това е включено в първаначалния погасителен план, с който се кандидатства. Карапчански обясни, че тази схема най-вероятно ще се ползва за уличното осветление, тъй като за него няма безвъзмездна помощ. Австрийски компании вече са проявили интерес към реализиране на енергийни мерки по този начин.
Тъй като предстоящият програмен период вероятно ще бъде последният, в който грантовите схеми преобладават, за Общината е особено важно да не изпусне нито стотинка. Карапчански съобщи, че за реализираните стратегии по проекта, освен оперативните програми, ще се ползват и други програми на ЕС. Даде за пример Националния доверителен екофонд.
Втората стратегия по проекта - инвестиционен и градски маркетинг, също е от огромно значение за развитието на града. Инвестиционният маркетинг е стъпил на предварителни проучвания и анализи за потребностите и проблемите на местния бизнес. Карапчански съобщи, че повечето от проблемите били в компетенциите на централната власт, но уточни, че Общината има своите лостове за влияние и че те ще бъдат използвани. На местно ниво бизнесът имал предимно комунални и инфраструктурни претенции, така че стратегията е ориентирана към тяхното решаване. Общината планира още подобряване на административното обслужване, вкл. и чрез разширяване на електронните услуги.
В стратегията е заложено презентирането на Русе като инвестиционна дестинация. Ако досега в това отношение сме били пасивни, то отсега нататък Общината ще бъде активна в търсенето на инвеститори, каза Карапчански. В тази връзка се предвижда задълбочаване на контактите с нашите партньори от чужбина. Част от тази стратегия е насочена и към ползване на техния опит.
Тъй като и в градския маркетинг България няма опит, Карапчански обясни, че ще се ползва този на германските градове и провинции. Идеята е Русе да стане разпознаваем у нас и в чужбина чрез свой уникален бранд, с други думи - в съзнанието на хората градът да се идентифицира със своя специфика. В тази връзка се планирало туристическият и културен календар на Русе да се отвори към външна публика, особено в контекста на Дунавската стратегия. Добра идея била няколко града да се обединят и съвместно да поканят за концерти световно известни изпълнители. Така те ще си поделят разходите, а на гражданите ще бъде предложен културен продукт от високо качество.     
В рамките на проекта, който приключи, освен въпросните стратегии, са разработени правила и методики за мониторинг и контрол, които ще дадат реална представа за ефективността на предприетите действия.