Подполковник инж.Иван Ангелов е роден през 1965 г. във Велико Търново. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен, зенитно-ракетни войски. От 20 години е преподавател в Националния военен университет „Васил Левски“ по темите „Противовъздушна отбрана“ и „Управление на кризи и евакуация от райони и обекти“. В момента е главен експерт в Областния военен отдел в Русе и лектор по програмата за обучение на гимназисти.

- Подполк.Ангелов, военните много държат да се разграничи някогашното Начално военно обучение /НВО/ с настоящите лекции в гимназиите. Къде точно са разликите?
- Сега се нарича Обучение по подготовка на гражданите за отбрана на страната за гимназисти. Съгласно наредбата за студентите е предвидена начална военна подготовка и/или специална военна подготовка. Тя е по желание и след като ректорите на висшите училища сключат споразумения с военните окръжия в страната.
Така обяснявам, че няма нищо общо със старото НВО, каквото и аз съм преминал в 10 клас. Тогава се учехме да боравим с оръжие, което сега не е възможно. Има закон, който забранява на лица под 18 г. да боравят с оръжие, и ние не можем да го нарушаваме. Сега става дума за теорeтични часове - по пет в девети и десети клас. Тематиката е обявена и всеки има достъп до нея. Първата за девети, която върви в момента, е за задълженията на гражданите за отбраната на страната.
- Какво означава това?
- Уроците са разработени от специалисти във Военна академия и са разпространени в страната с текстова и онагледяваща част. В първата тема се разказва какво означава отбрана на страната, какво представлява националната сигурност и се стига до информация за задълженията на гражданите. Всички трябва да са наясно, че гражданите първо трябва да спазват законите - ето я най-важната крачка към националната сигурност. Допускам, че ви се струва невероятно, но е точно така. Ако нямаше трафиканти, които престъпват закона, сега бежанците от Сирия нямаше да се превърнат в проблем за националната ни сигурност.
Следващите теми са свързани с отношенията между гражданите и военните. Хората под пагон не са изолирани от обществото и голяма част от задълженията на армията са свързани с гражданите. Всички български военни формирования, които участват в мисии зад граница, изпълняват задачи, свързани с мироопазването и помощ на местното население. Това е нов момент, който навлезе в нашата армия след членството ни в НАТО.
- Има ли интерес от страна на децата към тези уроци?
- Те са изключително любопитни и постоянно задават въпроси както по самия материал, така и за военното дело по принцип. Направи ми впечатление, че в Гимназията по облекло урокът премина само във въпроси и отговори - те искаха да знаят практични неща, а не просто теория.
На десетокласниците са им интересни войнските звания и отличителни знаци, усещам респект към униформата. Да не говорим, че почти всички настояват за практически занятия, в които да опитат част от армейската подготовка.
- Кой прецени, че децата от 21 век имат нужда от такова обучение?
- Това е решение на най-високо държавно ниво с приемането на Закона за резерва и всички подзаконови актове след него. В него е заложено това обучение да го има и е издадена наредба как да се извършва. В момента за България няма реална опасност от агресия срещу страната. Тази вероятност е отчетена от държавното ръководство като нищожна и това ни позволява да поддържаме армия в минимален състав и да освобождаваме средства за другите сфери на социалния живот в страната.
- Според вас грешка ли е отмяната на наборната военна служба?
- Не, в никакъв случай. Тя поглъщаше огромен ресурс, а с намаляването на срока на службата войникът не успяваше да овладее сложната материална част. Затова решението за преминаване към професионална армия е разумно и правилно за страната.
- Вие самият защо смятате тези лекции за полезни?
- На първо място много от децата не са запознати с историческите събития от гледна точка на военното дело например. Те са ги учили по история, но аз им ги представям от гледната точка на военните и те са впечатлени. Повдига се националната им гордост, когато научат, че през 1912 г. при обявена мобилизация към България се стичат хиляди младежи, които са учели или живели в други държави по това време. Питам ги - колко от вас ще го направят и сега? Децата са смутени, но се замислят за отговорностите си като граждани на страната. Границите са отворени, но двупосочно - както навън, така и навътре. Когато Родината им се нуждае от тяхната помощ, техен дълг е да се върнат.
- Получавате ли вие и вашите колеги лектори допълнително възнаграждение за работата в училище?
- Не, нямаме никакъв хонорар, изпълняваме си служебните задължения. Това е решение на Министерството на отбраната и командването на армията.