Владимир Климанов е роден през 1964 година. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения. Владее български и английски език. От 1992 година е в системата на Министерството на външните работи на Руската федерация. Заемал е различни дипломатически длъжности в централното ръководство на министерството и в чужбина. В периода 2000-2005 г. e първи секретар в Посолството на Русия в България. В периода 2005-2008 г. е съветник /а от септември 2006 г. – изпълняващ длъжността началник отдел/ в Трети европейски департамент. 2 години след това е началник на отдел в Четвърти европейски департамент. През 2010 година е назначен за генерален консул на Руската федерация в Русе. Има ранг на съветник 1-ви клас.
На 8 август Владимир Климанов сдава поста в Генералното консулство на Русия в Русе. За първи път той ще бъде поет от жена - Татяна Михайловна Грушко, дипломат от кариерата, била е генерален консул на Русия в Сидни, Австралия.

- Г-н Климанов, с какви чувства приключвате своя мандат на генерален консул в Русе?
- Това е моят трети мандат в България. Неотдавна именно в Русе отпразнувах петдесетия си рожден ден - като правило една такава годишнина е повод за равносметка. А от тези мои петдесет години всъщност петнадесет са минали в България - три дипломатически мандата плюс стажове преди това, а това е доста сериозен период от живота на един човек. Първите ми два мандата на дипломат бяха в София, затова сега, като генерален консул на Русенския консулски окръг, дообогатих познанията си за България - и за страната, и за народа, за културата, за бита и нагласите на хората.
Смятам своя мандат тук за успешен. Много добре работихме с всички области, които влизат в състава на консулския окръг - Русенска, Силистренска, Разградска, Великотърновска, Ловешка, Габровска, Плевенска, Търговищка. Ползотворни бяха работата и контактите с кметовете, с областните управители, с различни представители както на управлението на тези области, така и с ръководители на образователни и културни учреждения, с неправителствени структури. И бих искал да изразя своята благодарност и признателност към всички за доброто отношение и за ползотворното сътрудничество.
- Територията на консулския окръг е доста голяма - успяхте ли навсякъде да отидете?
- Разбира се, че съм ходил навсякъде, на много места, и то неведнъж. Регионът е много интересен - от историческа гледна точка той включва почти всички основни места, където са се водили основните и решаващи сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. Всъщност, само Шипка не е в нашия консулски окръг - там до стъпалата на паметника е Габровска област, самият паметник вече е в Старозагорска. Но не делим паметника /смее се/, а и с кмета на Казанлък сме в много добри отношения.
- В какви направления беше най-интензивна работата ви през мандата?
- Един от основните акценти е развитието на междурегионалните връзки - възобновяване на побратимските връзки между градовете, създаване на нови такива отношения. Миналата година бе възстановено побратимството между Никопол и руския град Шахти, тази година Свищов установи побратимски контакти с град Железногорск. Кметът на Свищов Станислав Благов вече посети Железногорск, предстои представители на руския град да гостуват тук през есента на традиционните празници „Свищовски лозници“. Побратимските връзки допринасят много за развитие на отношенията между отделните градове - за полезни контакти в сферата на бизнеса, културата, туризма. Особено важно е това за младото поколение и от двете страни. Така младите хора по-лесно се откриват и установяват, че имат общи интереси. Положително и интензивно се развиват приятелските контакти между Плевен и Ростов, между Разград и Орел, между Силистра и Ржев, между Ловеч и Рязан. Разград и Орел дори вече подписаха споразумение за разширяване на връзките и на областно ниво.
- А с какви проблеми се обръщат към вас руските граждани, които живеят у нас?
- На територията на Русенския консулски окръг живеят 4500 граждани на Руската федерация. Повечето от тях живеят тук вече десетилетия, вписали са се в тукашния начин на живот. Затова и техните проблеми са сходни с тези на българските граждани - пенсионни въпроси, въпроси, свързани с издаването на документи. Винаги, когато е необходимо, помагаме с каквото е възможно.
- Последните две години минаха под знака на две годишнини, свързани с България и Русия.
- Да, през миналата година отбелязахме 135-ата годишнина от освобождението на България от турско робство. Проведохме много мероприятия и в Русенския консулски окръг. Това беше повод отново да огледаме и да се погрижим за паметниците, свързани с историята - с битките по време на Руско-турската война, както и паметниците, посветени на героите от Втората световна война.
А тази година на 7 юли беше отбелязана 135-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. По този повод в русенския Исторически музей бе подредена изложба с документи и материали, свързани с това бележито начало. За съжаление, аз не можах да присъствам на откриването на изложбата, тъй като по това време в София бе пристигнал, отново по същия повод - 135-годишнината на дипломатическите отношения - руският външен министър Сергей Лавров, и аз трябваше да бъда в София.
- Остана ли нещо несвършено в програмата ви?
- Дойдох тук с нагласата да работя и да бъда полезен за двустранните отношения. Това е работа, за която не може да се каже, че се изчерпва с определен брой задачи. Във всички посоки тази работа е надграждаща. Така че моята смяна, която предстои да пристигне, със сигурност ще продължи да работи и по темите, по които аз не съм свършил всичко, което съм планирал. Това се отнася в голяма степен и за посоките на междурегионалните отношения, където се отваря широко поле за действие. Хубаво е, че инициативността я има - и от двете страни, особено от българска страна. Тук обаче има един такъв детайл: много често в България проявяват желание да започнат бизнес например, най-вече с Москва. Но забравят, че Москва е огромна - населението там по официални данни е 14 милиона души, което означава, че обемите за бизнес отношения съответно трябва да бъдат достатъчно големи. Така че по-разумно е да се подбират подходящи партньори - и като площ, и като население, за да бъде ползотворно и резултатно партньорството. Ето, ние и в момента подбираме подходящи градове-партньори на няколко български града, които проявяват желание да установят побратимски връзки.
- Има ли нещо от този ваш български мандат, на което ще отделите специално място в спомените си?
- Всички мои дни тук бяха хубави, срещите и разговорите ми бяха добри и пълноценни, навсякъде са ме посрещали радушно и с открито сърце - по същия начин съм се отнасял и аз към българските си партньори и приятели - с открито сърце. Едни от най-милите и вълнуващи преживявания са празненствата на Трети март и на Девети май, когато в тържествата се включват деца, които рецитират и пеят - тогава разбираш, че тази историческа памет за най-важните дати в миналото и на България, и на Русия, остава завинаги жива. И се радвам, че сега, на финала на моя трети мандат, мога да кажа искрено, че България завинаги остава в моето сърце и душа. Ще ви призная нещо: понякога ми се случва, когато съм в отпуск и съм с мои руски приятели, да казвам някоя дума на български вместо на руски. До такава степен българският език ми е станал „втора природа“, че правя това незабелязано и спонтанно - и едва като видя учудените погледи на приятелите, се сещам защо не ме разбират...