- Тия че изкъртят вратата!

- Патрулки има... от оная страна, отпреде пред твойта врата и пред мойта - предупреждават се по телефона сводник и негов помощник.

Разговорът е засечен в 10,07 ч на 31 януари 2012 г. при акция срещу трафик на проститутки.

Три часа Илиян Георгиев стои заключен в апартамент в блок 70 на столичния кв. “Хаджи Димитър”. Отказва да отвори. Полицаите не се правят на Рамбо. Трима цивилни търпеливо чакат пред вратата.

Илиян предупреждава близък роднина, ако не му се обади скоро, да звъни на адвоката му. Изнервен е и не спира да говори по джиесема:

“Тука са ме заклещили разни куки цивилни... Няма да се махнат, ще стоят денонощно на постове.”

Накрая се предава и е натикан в патрулката. Не му е за първи път. От лятото на 2009 г. срещу него се води дело за склоняване на 2 жени към проституция. Покрай полицейските хайки и той, и хората му са предпазливи. Сменят коли и телефони, говорят си с недомлъвки и кодови думи.

Жените, които се продават на околовръстното до разклона за Чепинци, винаги докладват, ако видят полицаи. Дни преди арестите една от тях звъни на шефа си: “Ава да ти каем, усещам, че има присъствие... Май беше с гола глава и с шапка. Мина и ни гледа едно такова... Отиде към Чепинци. Ще го следим да го бройкам”.

“Бройкай, бройкай. Следи, следи”, поощрява я сводникът. Но вече е късно. Със СРС са направени два видеозаписа. Пет месеца са подслушвани телефоните на сводника (от 9 септември 2011 г. до края на януари 2012 г.). Те се оказват ключови в процес, завършил наскоро в спецсъда с рекордни присъди по делата за трафик и проституция.

Георгиев е признат за виновен по 7 обвинения. Отнася 11 г. затвор при строг режим, 100 000 лв. глоба и конфискация на всички имоти на негово име. По-леко минават Росица Цветанова и Любомир Димитров. Двамата са осъдени за участие в организирана престъпна група за трафик и набиране на жени за разврат, действала от септември 2011 г. до края на януари 2012 г. Получават по 5 г. затвор и глоби съответно 40 000 и 30 000 лв. Конфискуват им имуществото, което са придобили като подставени лица на Георгиев.

Росица има “Фолксваген Голф”, а съучастникът ѝ - купен от Георгиев и прехвърлен на негово име ресторант с дворно място в Пазарджишко.

Делото минава само за 11 заседания въпреки опитите на подсъдими и адвокати да го протакат.

38-годишният Илиян е известен сред проститутките като Стилиян. Сам поискал да си смени името и за малко да успее. На 11 октомври 2001 г. съдът в Пещера одобрява промяната, но решението е отменено на 21 юли 2006 г. Така мъжът, родом от Пазарджик, остава Илиян. Мамин златен - обръщала се към него Росица, с която били по-близки. Другите му викали “началник”.

Илиян живеел без регистрация на адреса на фирмата си в столичния кв. “Христо Ботев”.

“Нова къща е, жълто-оранжева, с масивен дувар и камери по оградата.

Любо живее в същия двор, но в друга къща вътре”, разказва мъжът на една от проститутките. Други твърдят, че Димитров обитавал 2-ия етаж на къщата.

Според прокуратурата Илиян избирал момичетата с подход. Ухажвал ги, обсипвал ги с внимание и признания за любов. Канел ги на кафе. Уверявал, че ще се грижи за тях и близките им и ще ги защитава.

Сменял колите - не толкова за да се перчи, а за да не го запомнят патрулите. Най-често е засичан с черно “Ауди А6”, но карал още “Ауди А8”, сив металик, черно БМВ, “Мерцедес С 500 матик” и “Голф 5”. Той и негов авер, свидетел по делото, толкова често сменяли джиесемите си, че понякога сами не знаели кой от какъв телефон се обажда.

Росица, също проститутка, контролирала останалите - активни ли са, колко клиенти имат и коя се представя най-добре. Информирала началника за всяко момиче. Полицаите засекли как тя се оплаква по телефона от проститутка:

- Викам ѝ що забрави презервативи.

- Ами аз, да ти кажа направо, въобще не съм се сетила.

- Ами, викам, ти начи въобще не мислиш за работа.

Продавачките на секс са млади, необразовани, социално слаби и беззащитни. Към всяка Илиян се обръща по свой начин - Ага, Росалче, Васильчо, Босче и пр. Някои от жените са настанени в апартамент в бл. 376 в жк “Св. Троица”. Оттам до околовръстното ги карат с голфа. Колата им служи и за топъл подслон в студа.

Проститутките изкарват с часове на шосето. Махат към колите, често с неприлични жестове. Случва се да светят и с фенерчета. Ако някой спре, го водят в храстите.

Свидетели на действията им стават 7 полицаи, които обикалят района. Съставяни са им протоколи, че навлизат в шосето, пречат на движението и създават условия за инциденти. След всяка намеса на полицията Илиян идва и ги прибира, казва полицаят В. Сотиров.

Проститутките предават част от заработеното на Илиян или на Росица. Вземат по 15 лв. за свирка и 30 лв. за стандартен секс. Отчитат се след всяка услуга. Обаждат му се по телефона и съобщават вида ѝ и сумата.

Витка се отчита нестандартно. След всяка услуга звъни от своя симкарта на Илиян и казва колко е изкарала. В края на работния ден хвърля в кутия от цигари заработеното в двора на Георгиев, свидетелства антимафиот, следил групата.

После праща есемес, в който посочва колко пари има в кутията, колко остават за нея и колко са отишли за друго. На 16 септември 2011 г. в 1,27 ч тя праща следния есемес на Илиян: “50 на теб, 20 на мен, 20 рекет”. Друг път пише само: “Хвърлих ти 50 лв.”

Обикновено праща два SMS на ден, като вторият е в края на “работния ден”. Нейна колежка пък оставя заработеното в кола на групата, за да не бъде обрана. Страхува се от мъжете и затова я съветват да не навлиза в полето.

Докато проститутките примамват загорели мъже, на пост встрани от бензиностанцията до разклона за Чепинци стои Любомир. Наблюдава жриците от “Ауди А6” или “Фиат Пунто”. Освен да ги контролира, трябва да ги пази от агресивни клиенти. Да се намесва, когато някой не плаща или избухва спор за територии с други проститутки, които се навъртат наоколо.

Делото в спецсъда започва на 2 септември 2013 г. Явяват се три от петте жертви, но отказват да предявят граждански иск. Едната - Ева, е в чужбина. Близките ѝ твърдят, че не ѝ знаят адреса. Проверка на Гранична полиция показва, че е напуснала страната на 14 май 2011 г. Според прокуратурата тя е вербувана да замине в Германия при друга проститутка - Диана, но планът се проваля заради намесата на полицията. (Виж карето долу.)

В съда са разпитани десетки свидетели: проститутки, хора от близкото обкръжение на Георгиев, патрулиращите край Чепинци полицаи, прочетени са показанията на анонимен свидетел и др.

Проститутките обаче сменят показанията си. Една от тях дори разиграва сцени, след като я търсят, призовават, но тя не се явява и накрая я довеждат принудително. Тя нервничи в съда: “Защо бях пусната под издирване. Никой не ми е връчвал призовка. Вие ми имате личния телефон. За мен това е един вид сплашване.”

Секструженичките се отмятат от думите си пред полицията и се опитват да защитят Илиян. Твърдят, че работят само за себе си, че се пазят сами и не се отчитат на никого. Дори уверяват, че се возят всеки ден с такси до Чепинци, нищо, че са ги заснели в колите на подсъдимите.

Съдът обаче дава вяра на първите им разпити, тъй като те съответстват на останалите доказателства по делото. Ключов за разследването е анонимен свидетел № 7. По време на процеса обаче се оказва, че той е продал имуществото си и е изчезнал в чужбина.

Съдът приема показанията, които е дал пред съдия още при разследването. Тайният свидетел разказва подробно за йерархията в групата, за имотите и жилищата в 3 квартала, където е имало проститутки.

Адвокатката на Илиян Георгиев пледира да бъде оправдан. Твърди, че жените били водени насила да дават показания в полицията. Подслушваните телефони не се водели на името на Георгиев и спецразузнавателните средства не били събрани по съответния ред. Нямало доказателства нито за лидерството на Георгиев, нито за ролите на другите. В последната си дума той и останалите двама заявяват, че не са виновни. Но според съда доказателствата сочат друго.

“Налице е реален страх, който мотивира свидетелите да дават показания така както им е наредено. Страхът е причина и за съгласието на един от свидетелите да даде достоверни показания под прикрита самоличност”, пише в мотивите към присъдата. Според съда няма доказателства върху проститутките да е оказван натиск и насилие от полицаи. Показанията им след арестите са достоверни, защото кореспондират с разказите на анонимния свидетел и полицаите. Потвърждават се от записите с камери и телефоните. От думите човек може да се отметне, но пред видеозаписите немее.

(Бел.ред. - Имената на свидетелките проститутки са сменени.)

Двама излизат сухи от дело преди 5 години

Илиян Георгиев и Росица Цветанова са съдени по дело в Софийския районен съд (СРС) за склоняване към проституция на две жени. За 5 г. процесът търпи няколко обрата, последният е от април т.г.

Делото започва през 2009 г. На 2 май 2012 г. е издадена оправдателна присъда. Прокуратурата внася протест и тя е отменена. Делото е върнато за ново разглеждане на 105-и състав на СРС. След ново разглеждане отново двамата са оневинени. С какви мотиви, засега не е известно. По неофициална информация обаче прокуратурата не е внесла протест и се е отказала от по-нататъшна борба на втора инстанция.

Така свидетелството за съдимост на Георгиев остава чисто, което е важно най-вече за еветуални пътувания зад граница. Присъдата му по делото в спецсъда не е влязла в сила. Първото от 7-те обвинения срещу Георгиев е, че от септември 2011 г. до 31 януари 2012 г. е ръководил група за трафик на жени. Останалите 6 са за трафик на проститутки, които предлагат сексуслуги до т.нар. “Турски ТИР паркинг” на околовръстното. По делото са правени опити да се влияее на свидетели в коридорите на съда преди заседанията. Като немотивирани са отхвърлени с серия искания за отвод на съдебния състав. Жалбите и опитите за протакане обаче не успяват да провалят делото.

Набеждават секструженичка в кражба, за да я прогонят

Понякога при наблюдението на секструженичките помагал и М. Б. - сводник в съседен район на околовръстното, стар познат на Илиян, срещу когото няма обвинение.

На 11 декември 2011 г. двамата разговарят по телефона. М. Б. звъни в 12,51 ч и е записан с подслушвателна техника: “Вчера не ти звънех, че пристъпих към действие... Една мърша направо съм я учистил. Вервай, нема да се яви скоро. Пуснах ѝ един от телефоните ми в джоба. Викам: “Телефона ми нема”. А аз лекичко ѝ го пуснах в джобчето. Викам ѝ: “Чакай да звъннем да видим къде е.” Зъърт, зъърт. Телефона у джоба ѝ. Викам: “Оо! Ее, тука крадете, обирате хора.” Тупаници, тупаници. Изфърлих я от колата. Шутове, шутове...”.

“Е, това е много хубаво, много хубаво. Така трябва, така, щото иначе. Даже според мен трябва още по-крути мерки”, хвали го Илиян.

Към края на 2011 г. започва да се притеснява, че една от проститутките не е дискретна и дори споменава името му пред ченгета, които спират и разпитват. Илиян я натирва: “Пари си имам, всичко си имам. Нищо не ми требва в живота. За какво да рискувам с тебе. Аз те пазя, ти ме предаваш.”