Доходите в Русе биха стигнали тези в София чак през 2020 година, но при две много важни условие, от които поне едното е неизпълнимо. Това сочи анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика /ИПИ/.
За да догони столицата, Русе трябва да запази средногодишния ръст на доходите от периода 2004-2013 година, което е възможно. Другата важна част от уравнението обаче е, че за да имат русенци равни доходи със софиянци през 2020 година, заплатите в столицата трябва да се замразят на нивото от 2013 година, за когато има официални данни от националната статистика.
Прави впечатление, че по среден ръст на заплати е в първата третина в страната. Ако разгледаната по-горе хипотетична ситуация за спиране на ръста на доходите в столицата и запазването на досегашния растеж в остананалите региони в страната, София ще бъде настигната първо от Перник, който е нещо като нейно предградие - през 2016 година. Следват Стара Загора и Плевен - през 2017, Пловдив - през 2018 и Варна, Габрово и Ямбол - през 2019 година. На стъпалото 2020 заедно с Русе стои и Смолян. Най-обезсърчаващи са данните за Монтана - 2044 година и Сливен - 2039-а.
„Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за степента на изоставане на доходите в различните области на страната спрямо тези в столицата“, пояснява Алексиев.
Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области в страната, отбелязва анализът на ИПИ.
За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,5%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч - с едва 2,9% на година.
„Статистическият ефект от по-бързия темп на увеличаване на доходите в столицата и големия и нарастващ брой на нейното население се изразява в това, че за периода 2004-2013 г. са налице едва шест области, в които темпът на растеж изпреварва средния за страната“, посочва Алексиев.
Освен София (столица), това са Пловдив, Стара Загора, Плевен, Перник и Ямбол. В останалите 22 области на страната темпът на растеж на доходите е по-нисък от средния за страната, въпреки че в някои от тях нивата на самите доходи са по-високи от тези в изброените шест области.
Средният темп на нарастване на доходите зависи най-вече от състоянието на пазара на труда, тъй като работната заплата формира над 50% от общия доход на домакинствата в страната. Възрастовата структура на населението също е важен фактор - колкото по-голяма част от жителите на една област са в пенсионна възраст, толкова по-голям дял от общия доход на домакинствата се формира от пенсии.
Пенсиите формират едва 14,1% от доходите на домакинствата в столицата и цели 32% от доходите във Видин, сочи анализът на експерта.
„Високият дял на доходите от пенсии в общия случай  предполага не само по-ниска начална база на общия доход, но и по-бавен темп на нарастване поради административното определяне на този тип доход“, допълва той.
В заключение икономистът посочва, че поне на този етап не са налице признаци, говорещи за постепенно преодоляване на различията в нивото на доходите в столицата и в останалата част на страната. Нещо повече - продължаващият ръст на доходите в столицата в условията на криза и следкризисно възстановяване и традиционно по-високата икономическа активност на местното население правят разликите все по-сериозни.
Дистанцията между доходите в страната и тези в София би могла да се скъси с по-сериозни усилия за привличане на местни и чужди инвестиции, качествено и продължително образование и обучение, развитие на инфраструктурата и създаване на по-добра бизнес среда, която насърчава предприемачеството.