От възраждането на русенския баскетбол през „Дунав Еконт Експрес“, а сега „Дунав 8806“ минаха над дузина чужденки. Погледът назад подсказва, че трансферите са били добри и разочарованията са едва четири.
Най-слабата американка, играла някога на русенския паркет, като че ли беше Джани Мичъл. Крилото пристигна в началото на големия поход към титлите и купите, но  игра толкова кратко и сиво, че феновете всъщност едва ли вече се сещат коя точно беше тя.
Сръбкинята Мариана Ивович, дошла в Русе пак в периода „Дунав ЕЕ“, бе най-трагичната спортно-техническа фигура в син екип. Сръбкинята не можеше да улови подхвърлен й юрган, камо ли топка, стрелбата й от наказателната линия разсмиваше и децата, които чистят пода, а работата й под коша приличаше на дърводелец, който ще си изпочупи пръстите, докато забие един пирон!
Неособено красиво баскетболно цвете бе и хърватката Катерина Мрчела. Тя определено бе по-шлифована от Ивович и даже бележеше точки, но накрая направи така, че осъди „Дунав ЕЕ“ за хиляди евро и на практика изправи клуба пред бездната на фалита.
За да се стигне сега до Тиа Люис...
А добрите примери на са един или два. 
Белоликата и русокоса американка Даниел Пейдж игра на добро ниво, макар че остана за малко в Русе. Даниел Бъргин, която работи днес като полицай в САЩ, не беше префинена баскетболистка, но се раздаваше сериозно в борбата под коша. Никак нелоша за нашите стандарти беше още плеймейкърската работа на словачката Вероника Бортелова и на украинката Валентина Воронова. А какво да кажем за беларускинята Наталия Ануфриенка, която понякога бе способна на чудеса! 
Прекрасните впечатления за класата на Шарел Алън, Аманда Джонсън, Кристина Сантяго и Мерике Андерсон са още свежи, тъй като Алън продължава да играе в българското първенство за „Левски“, а другите момичета триумфираха допреди няколко месеца само с титлата на страната и купа „България“.
Перлата в селекцията на старши треньора Георги Божков обаче бе „газелата“ Ейдриън Джонсън!
Възпитаничката на университета в Луизиана пристигна у нас с чудесни атлетически данни, но в техниката й тактиката й имаше толкова грапавини, че мнозина поклащаха скептично глава. Само за един полусезон пъргавата, бърза, суператлетична и уникално отскоклива Ейдриън вече бе голяма класа във всеки елемент от играта.
Неслучайно престоят й в „Дунав 8806“ се превърна за нея в толкова мощен трамплин, който я пласира после в елита на италианския баскетбол.