Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Пет брутални изнасилвания през вечер на самотни старици в късната пролет на 1980 година хвърлят възрастните хора в селата около Бяла в ужас. Всяка вечер на мръкване възрастните жени гледат домовете им да са залостени и се кръстят да не ги споходи злото, а милицията е под пара и трескаво търси следа за разкриване на гнусните престъпления. Уликите не са много, но по всичко личи, че перверзниците са двама и действат в пълен синхрон - чукат нощем на вратата на набелязана мишена и ако тя им отвори, на главата й се хвърля кърпа, след което двама души я изнасилват мълчешком и без капка жалост. После следва пълен тараш на къщата за нещо ценно, а на тръгване насилниците заплашително
предупреждават жертвата да си мълчи, защото ако се разприказва, ще се върнат
и тогава я чакат още по-големи мъчения.
Издевателствата, които по това време са изключителна рядкост, бързо се разчуват и това допълнително пришпорва МВР да открие извратените им извършители.
От местопрестъпленията се изземват всякакви следи, но нито една от тях не се превръща в светлинка в тунела.
Вдигнахме на крак всички униформени, нещатни служители и отрядници и информацията не закъсня, разказва оперативен работник, участвал в разработката по разкриване на насилниците.
В беленската милиция се получава информация, че двама криминално проявени братя от Бяла през вечер се прибират вкъщи в ранни зори. Към братята веднага е прикрепен агент под прикритие, който „съвсем случайно“
на чашка в местно заведение една вечер им подхвърля стръвта, че е вдигнал мерника на една самотно живееща жена
в Стърмен.
Братята налапват въдицата и дори отиват с новия си приятел да огледат къщата. На място скрояват план за действие за следващата вечер, когато тримата пак се събират, отиват в Стърмен, но докато се готвят да атакуват, от тъмното изникват милиционери, които светкавично ги арестуват.
По време на разпита братята си признават всичко, защото от стажа си в престъпния свят знаят, че само така могат да се надяват на по-ниски присъди.
Следва процес, на който им дават по 15 години лишаване от свобода, но единствено двамата бандити знаят, че случаят съвсем не е приключил. Докато чакат в ареста в Бяла да бъдат откарани в затвора обаче, те правят опит за бягство. Единият брат
извиква дежурния милиционер уж да му каже нещо и успява да му хване главата през решетките
След като я блъска няколко пъти в железните пръти, униформеният губи съзнание за миг и  докато се свлича на земята, бандитът му откача ключовете от колана. В това време обаче милиционерът се свестява и с пистолет в ръка осуетява бягството.
Бандитите са конвоирани до затвора в Ловеч, но след първата година замислят ново бягство. Те са настанени на работа в дърводелската работилница и започват да изучават всички подробности в цеха и около него. Забелязват, че пилките от рендосаните талпи се трупат на голяма камара до оградата на затвора, която се извозва веднъж месечно по график. Щом се уверяват в това, двамата заговорници започват да съставят поредния си план, който не споделят дори с най-близките си съкилийници, за да не стане провал. Една вечер точно преди поредното извозване на огромната купчина братята хвърлят по една дъска върху нея, успяват за секунди да изкачат оградата и се прехвърлят навън.
Всичко става толкова бързо и неочаквано, че надзирателите дори не успяват да извикат „Стой!“
и да извадят служебното си оръжие.
Сигналът за дръзкото бягство е подаден до всички подразделения на милицията. Особено внимание е обърнато на управленията във Велико Търново и Русе, защото се предполага, че братята ще се приберат в Бяла и ще търсят убежище при близки и познати.
На кметовете е спуснато окръжно за бягството на опасни рецидивисти от затвора. Една вечер човек от Полско Косово подава сигнал до кмета, че в помпената станция е видял присвяткане на огънче, което прилича на палене на клечки кибрит. Без да губи време, кметът организира ловната дружинка в селото. Близо 15 ловци отиват до помпената, виждат, че врата е леко открехната и я обграждат. Водачът на дружинката извиква „Излезте с вдигнати ръце“, но командата му отеква в гората. Тогава ловецът с най-точен мерник
вдига заредената си с бренекета пушка и уцелва мястото, където двете черчевета на прозореца се събират
Изстрелът отеква като залп в тихата нощ, дограмата и стъклото стават на парчета, след което двамата братя тутакси излизат навън с вдигнати ръце и подмокрени панталони. Ловците веднага овързват ръцете им с тел и ги конвоират в плътен обръч пеш до кметството, където ги предават на беленската милиция.
Бандитите отново са вкарани в затвора, но вече с увеличени с по 10 години присъди. За проявена храброст пък всички ловци от дружинката са наградени с по един транзистор „Селена“. 
Месец по-късно
в къща в комплекс „Локомотив“ е открит труп на възрастна жена
Аутопсията показва, че смъртта на 84-годишната жертва е настъпила от задушаване, но преди това с нея е извършен полов акт.
Започва издирване на изнасилвача-убиец. Според съседи бабата била много жизнена за годините си, но когато имала по-тежка работа, търсела услугите на живеещ наблизо 35-годишен бавно развиващ се самотник. След това доволната старица винаги го черпела и го изпращала.
Мъжът е привикан на разпит и самопризнанията му започват да се леят като река.
Една вечер
хормоните на олигофрена кипват, но никоя жена не му обръща внимание
и той решава да задоволи нагона си с бабата, на която редовно помага и която е толкова добра с него. Отива в дома й, още с влизането казва какво е намислил, но възмутената и уплашена старица започва да го навиква и да го гони. Само че насилникът вече е взел страшното си решение. Изнасилва възрастната жена, а за да не каже кой е сторил тази гнусотия, я задушава със собствената й възглавница. После оправя нощницата й и леглото с наивната мисъл, че така ще скрие следите от борбата и си тръгва.
Умствената слабост не го спасява от явяване пред съда, който го праща за 20 години в затвора.
Дни по-късно същия месец в милицията постъпва сигнал за изнасилена и убита 80-годишна самотна жена в близко до Русе село. От огледа на място се вижда, че старицата е изстинала в неестествена поза, а устата е широко отворена. По гърдите и по корема на жертвата пък са открити
ухапвания от човек с особена захапка
Направена е справка със стоматолози, които казват, че подобна захапка се среща много рядко.
Започват разпити на кмета и на фелдшера в селото. Те веднага се сещат за техен съселянин, който има необичайно подредени предни зъби. По думите им обаче в момента той служи в трудови войски в Софийско.
Милиционери отиват в дома на войника и установяват, че момчето е било в 3-дневен отпуск, но в 10 часа сутринта на същия ден е тръгнало с влака за София. Веднага е изпратена снимката му в столичната дирекция и в 16 часа тамошни полицаи го задържат на слизане от влака на гарата.
Трудовакът е конвоиран до Русе, където разказва, че бил зажаднял за женски ласки и последната вечер преди да тръгне към поделението решил да налети на самотната баба в къщата й. За да не го познае, си сложил женски чорап на главата, но по време на изнасилването надигнал толкова грубо жертвата си, че й пречупил гръбнака. Нещастната баба обаче починала от задушаване заради запушената й с ръка уста.
След съдебното дело момчето сменя казармата с доживотен затвор.