Събота сутрин, 7.30 ч, студеният източен вятър е в силата си, а в Спешния център в „Дружба“ екипът от медици приема смяната. Телефонът звъни, на екрана се изписва адресът и поредната линейка изхвърчава. Колегите с ярко червени дрехи имат време да разменят само по едно „Добро утро!“ с „Приятна почивка!“. Един от докторите тръгва само с яке и по тениска с къс ръкав - така изкарвал цялата зима, твърдят останалите. Той е руснак, корав човек, много е ведър и симпатичен, но не обича да е център на внимание и едва ли ще се съгласи на разговор за вестника, предупреждават дружески от екипа.
След първия адрес въпросният лекар вече е в Центъра и раздава бонбони на останалите. Така правел обикновено, за да подслажда службата. С притеснение започва да разказва за себе си и работата и само по интонацията на гласа можеш да се досетиш, че е родом от някогашния СССР.
Д-р Сергей Ропай идва в Русе от Краснодарския край, Южна Русия, и
вече 17 години спасява спешните медицински случаи
Някога, през 1793 г., императрица Екатерина Велика подарява част от Кавказ на казаците, а те в израз на благодарност кръстили най-големия си град на нейно име - Екатеринодар - дар от Екатерина. След революцията това вече било неприемливо и „дар“-ът останал, но решили, че може да е само хубав и така се получило Краснодар. Като тръгнеш от Варна на изток през Черно море, Керченския провлак и стигаш в нашия край, обяснява докторът географските ширини.
На близо 2000 км от Русе, на 30 март 1957 г., в семейството на служители се ражда Сергей. Като дете обичал да се занимава с всякакви животни, любопитен бил към живинките и природата, затова и след гимназия изборът му паднал върху медицината. Приели го, започнал да учи и срещнал съпругата си Анна - русенка, която пък по свои пътища намерила хубавия дар от Екатерина. Така се завъртял животът им, че след 15 години работа в Краснодар решили да се преместят в България. На 1 юни 1996 г. Сергей успял да легализира всички свои документи и да започне работа в русенската Спешна помощ. Докато работел,
започнал заедно с децата си Ирина и Лидия да учи български
с помощта на частен учител. Аз стигнах до четвърти клас с граматиката, но и това ми стига, а децата в училище наваксаха, разказва д-р Ропай. Едната му щерка останала в Русе и работи в сериозна фирма, а другата намерила късмета си в Австралия и следва медицина. Мъчно им е, че я няма у дома, но са спокойни, че се чувства добре на другия край на света.
Всъщност името Ропай не означавало нищо специално, но подсказва украински корен. Шегува се, че е сходно с героя от вицовете Чапай и е готов да разсмее колегите си с нова порция анекдоти.
Докторът всеки месец дава по 20-21 дежурства при норма от 14-15. Налага се поради недостиг на персонал. Закача се, че това е причината да е много богат и да не може да изтегли от банкомат цялата си заплата, затова трябвало да го прави на части. Докато е в родния си Краснодарски край, д-р Ропай също е част от екипа на тамошната Скорая помощь и с търпение
разяснява разликите на системата в България и Русия
„Ако някой в Русия иска да стане детски лекар, той кандидатства още в началото в Педиатричен факултет. От първата до петата година учат само това. Тясната специализация следва после. Идеята е в това, че детският организъм е много различен от този на възрастните и му е нужно специално внимание и познания.
Всички останали медици започват в Лечебен факултет. Обучението е четири години по всички дялове на медицината. От пети курс се разделят на хирургия, неврология, травматология, гинекология и вътрешни болести. След седмата година можеш да работиш като лекар стажант в болница и това продължава девет месеца. Нямаш право да подписваш документи и само се учиш. След изпит можеш да станеш пълноправен лекар. Когато аз завърших, бяхме заедно със съпругата ми в групата по вътрешни болести. Лично аз мисля, че това е по-практичният вариант, защото не губиш време така, както в България колегите чак на 35 години вече са със специалност и могат да работят. А там на всеки пет години имаш възможност да защитиш знанията си и да преминеш в по-висока категория на професията“, обяснява опитният специалист.
За разлика от българската Спешна помощ, руската не се променила и останала в схемата, която била и през времената на социализма.
Дежурните приемат абсолютно всички адреси и диспечерът преценява
доколко нещата се спешни и кого да изпрати. Това си има и слабите страни, тъй като някои от леките случаи чакат повече от 2 часа. И там хората се сърдят, но това е положението. На всеки 10 000 жители се пада по една линейка и са разпределени равномерно по райони. „В голяма помощ са фелдшерите, които останаха и продължават да се обучават в институтите. На тях лежи голяма част от спешната помощ и здравеопазването по селата. Рядко лекар се навива да остане в едно селце и да се грижи само за хората там“, пояснява д-р Ропай и допълва, че в Русия са запазени поликлиниките, участъковите лекари, детската и женската консултация. Не е идеалната система, но на никого не се отказва да отиде линейка и екипът да прегледа болния. Хората обаче също злоупотребяват както тук.
Причината за това е една - безплатно, достъпно и ненаказуемо - нито административно, нито финансово. Преди време се направил опит при „пиянските“ повиквания да се вземат пари за транспорт и обслужване, но нямало механизъм, по който да се принудят тези хора да платят. При българските разчети това струва около 65 лева.
Спешните медици негодуват, че много често
линейките се възприемат като безплатен транспорт до болницата
Най-редовни в тази „услуга“ били циганските жени, които държат да бъдат превозени до АГ-то, за да родят. Българките рядко го правят - те си вземат приготвеното сакче, викат си такси, ако мъжът им отсъства, и отиват, казва докторът. Все още му е странно, че докато бременната ромка е в линейката, цяла колона от скъпи автомобили ги ескортира. Да им се чуди човек с какъв акъл се качват в линейката, в която са се возили преди нея стотици болни хора и колкото и да дезинфекцираме, никога не може да е идеално стерилно, диви се докторът и разказва случай от чуждестранна практика, при която злоупотребите са сведени до минимум и на практика не съществуват.
В Израел тяхна колежка, медицинско лице, преживяла следната ситуация, след която и през ум не й минавало да повика линейка за кашлящото си дете. Случило се така, че дъщеря й се разболяла и в събота вечерта вдигнала температура. По български маниер веднага вдигнала слушалката и повикала Спешна помощ. Дошли млади и силни младежи, ухаещи на приятен афтършейф, много любезно взели майката и детето и ги откарали до болницата, където имало дежурен педиатричен кабинет. След като приключили с всичко, прибрали се вкъщи и седмица по-късно получили квитанция. Преглед при лекар - безплатно, медикаменти - безплатно,
превоз до болницата - 186 долара в шекели
При следващото заболяване жената просто позвънила на такси.
Разбира се, че има случаи, в които хората са много уплашени и няма как да се справят без нас, но другото си е чиста злоупотреба, казва д-р Ропай. Въпреки дългогодишната си практика, все още не може да разбере съобщение от типа „май детето има вътрешна температура“ или „бебе на 3 месеца припаднало, неадекватно“.
Преди 3-4 години се случило, че дете от Бръшлен починало. Майка му правела бобена чорба и оставила торбата с останалия боб на пода. Малкото се заиграло и започнало да гълта зърната. Надуло му се коремчето, започнало да повръща, извикали Бърза помощ и го откарали в болницата. Лекарите се опитвали да направят всичко, за да го спасят, но то бавно и мъчително починало от задушаване - едно бобче застанало точно под гласните струни и дори не успели да го помръднат от мястото му. По време на аутопсията извадили две пълни шепи набъбнал вече боб. И всичко заради безхаберието на родителите - пак роми, съжалява докторът за изгубения живот.
Когато споменавал пред непознати, че работи в Спешна помощ,
веднага го питали как издържа на зловещите гледки след катастрофа на пътя
Катастрофите не са най-зловещото нещо в професията ни, казва д-р Ропай. Когато отидем с екипа, всичко с ужаса на удара вече е приключило. Някои са загинали и за тях нищо не може да се направи, затова си има правила - преценява се обстановката и пострадалите се разпределят по тежест. Помага се на тези, които имат шанс да бъдат спасени. Хората, които викат, скачат и се тръшкат, значи имат сили, не са толкова зле и могат да изчакат, разкрива част от тайните на професията.
Най-стресиращо било когато пристигнат на адрес, пациентът е в сравнително добро състояние и по време на прегледа се влошава рязко и започва да умира. Той явно не е бил добре, за да извикат линейка, но когато пред очите им се изплъзва от живота, е най-страшно. Близките започват да те обвиняват, че си го уморил, и това е най-потискащо, признава медикът.
Хората не съобразяват, но за тях е изнервящо, когато са на адрес, близките да питат постоянно болния „Какво ти има? Кажи на доктора!“.
„Работата е толкова напрегната, че сме принудени да изграждаме стена между себе си и останалите.
Ако я няма, изгаряш и психясваш
Вкъщи се опитвам да не мисля за работа, но понякога ме държи по ден-два за някой случай“, споделя д-р Ропай. Докато си почива обаче, харесва да е със семейството си сред природата и за риба. Чете книги и глези котарака Мохито, на когото пък любимото занимание било да подслушва съседите.
Д-р Сергей Ропай казва за себе си, че с годините се възприема повече като български гражданин, отколкото като руски - „Тук гласувам, тук гледам новини, тук чета вестници, тук ми е животът. От руската телевизия ми останаха само забавните програми и криминалетата. И родината в сърцето“.