Дракула. При изписването на това име на кирилица и латиница Гугъл дава почти 30 милиона резултата - точната цифра е 20 900 000. Има ли по-добра реклама за Румъния и името на днешния рожденик? Която на всичко отгоре е напълно безплатна!
В наши дни Влад Цепеш - първообразът на легендарния кръвопиец - е известен като вампир, макар че няма исторически факти в подкрепа на тази теория.
Влад III е син от брака на Влад II Дракул и принцеса Княжна от Молдова. Ражда се на днешния 7 декември 1431 г. в къща в Шесбург /Сигишоара/ - тогава унгарски град. Днес в Сигишоара се предлага на туристите да посетят дома, където се предполага, че се е родил Влад III. Там има музей на средновековните оръжия и различни вещи, свързани с Влад, но няма източници, които достоверно да посочват именно тази къща като негово родно място. Влад III е известен на широката публика като Дракула, което е свързано с факта, че
баща му е бил член на Ордена на дракона
/на румънски Дракул, с второ значение Дявол/.
Влад Дракула бил син на своето време и типичен тогавашен владетел, който като военен предводител се стараел да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му от днешна гледна точка изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но такива са били те дори и за онези времена, в които жестокостта към победените се приема едва ли не като норма.
През 1436/1437 г., Влад II Дракул става владетел на Влашко и установява столицата си в Търговище (Румъния). През 1444 г., по политически причини Влад и по-малкия му брат Раду Красивия са заложници на султан Мехмед II; Влад III остава в Османската империя до 1448 г., а брат му - до 1462 г. Турците освобождават Влад след като го уведомяват за убийството на баща му през 1447 г., който бил измъчван и погребан жив от болярите в Търговище.
На 17-годишна възраст Влад Цепеш, подкрепян от турска конница и войските на пашата Мустафа Хасан, прави
първите си стъпки към влашкия трон
Два месеца по-късно обаче е победен на бойното поле от убиеца на баща му Владислав II. Едва на 20 август 1456 г. той успява да победи и убие смъртния си враг. Тогава започва и най-дългият период на царуването му - 6 години, през които той успява да извърши множество противоречиви дела, създали му страшната репутация.
Първата важна стъпка, която предприема, е да отмъсти на търговищките боляри за смъртта на баща си и брат си Мирчо. На Велика неделя (третият ден от Великденските празници) през 1459 г. той арестува всички нелоялни болярски семейства. Най-възрастните боляри са набучени на кол, а останалите - принудени да изминат пеш пътя от около 80 километра от столицата до гр. Поенари без почивка и спиране. Оцелелите от този поход са накарани да работят на строежа на крепост до река Арджеш. Имуществото им е раздадено на народа, а избитите и прогонени боляри са заменени с други, като така Влад създава нова аристокрация и собствено лоби в столицата.
Влад Цепеш се прочул с
бруталните наказания, които налага
Според исторически извори често се случвало да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Любимото му наказание обаче е набиването на кол, откъдето идва и прякорът му Влад Цепеш /Набивачът на кол/. От страх да не предизвикат гнева му палачите се изучават да прободат човек и той да остане жив още известно време, за да агонизира дълго и мъчително.
В началото на 1462 г. Влад започва война срещу турците на юг от Дунав, опустошавайки цяла Мизия от Видин до Черноморието и избивайки над 38 000 души. Двама султански пратеници, дошли на преговори с бруталния крал, отказват да свалят в знак на уважение към него чалмите си. Влад решава, че няма нищо против, но заповядва чалмите да бъдат заковани с пирони към главите на пратениците. Освен това отказва да плаща данък на султан Мехмед.
Това предизвиква султана да предприеме масирана атака срещу Влашко с трикратно превъзхождаща силите на Влад армия. Влашкият владетел се оттегля в Търговище, като опожарява селата по пътя на турците и отравя кладенците, за да ги остави без храна и вода. Когато аскерът доближава влашката столица, се натъква на ужасяваща гледка - над 20 000 набити на колове турски пленници.
Тактиката на терор и ужас дава резултат
Турците се оттеглят, но Мехмед I освобождава по-малкия брат на Влад Цепеш и го поставя начело на значителни турски военни сили, за да завземе трона. Така Раду успява да прогони брат си чак до замъка Поенари, на река Арджеш. Влад успява да се измъкне от обсадата през таен проход и достига до Трансилвания, където се среща с краля на Унгария Матияш Корвин. Матияш Корвин обаче не вярва на Влад Цепеш и вместо да му помогне, го хвърля в тъмница в столицата на Унгария Вишеград.
Влад е признат за трети път за владетел на Влашко през 1475 г., но се радва на властта за много кратко време. Убит е в края на декември 1476 г. Тялото му е обезглавено и главата изпратена на султана, който я набива на кол като доказателство за триумфа си над Влад Набивача на кол.
Това е накратко историята на
един безмилостен кръволок, неочаквано превърнал се в златна мина за Румъния
благодарение на един ирландец, издал през 1897 година романа „Дракула“ и възкресил една историческа личност, която обаче натоварил с митовете, родени в собственото си мрачно въображение.
Това е Брам Стокър, роден в Дъблин и дълго прикован на легло в детството си заради заболяване. Но се случва чудо, болестта отстъпва и той постъпва в „Тринити Колидж“, където се дипломира с пълно отличие. Нещо повече - някогашното болнаво дете Стокър се прославя като лекоатлет и великолепен футболист, но не в краката е голямата му сила.
Стокър участва активно в работата на Философското общество в колежа и бързо става негов председател. Въпреки успехите в учението, следвайки примера на баща си - дребен държавен чиновник - Стокър почти десет години работи в резиденцията на вицекраля. Това не му пречи като страстен театрал редовно да публикува рецензии без хонорар в дъблинският вестник „Ивнинг Мейл“. Едновременно с това пише и кратки разкази.
През 1878 година актьорът Хенри Ирвинг му предлага да стане директор на театъра. Още същата година той и жена му се преместват в Лондон.
Стокър е автор на множество книги и е работил в най-различни жанрове. След първия си роман „Задълженията на дребните чиновници в Ирландия“ /1879/ печата много книги, в това число и за деца. Въпреки успеха на някои от тях, например „Тайната на морето“ /1902/, „Лични спомени за Хенри Ирвинг“ /1906/, „Лейди в саваната“ /1909/ и др., те на практика са забравени.
Безсмъртен е само „Дракула“ -
романът, над който работи седем години и е публикуван през 1897 година. Тази книга, макар че съвсем не е първият разказ за вампири, става истинска класика в жанра и е причина за началото на цяла индустрия на вампирската тематика, която процъфтява и до ден днешен. На основата на различни митове Стокър успява да създаде свой нов, необичайно красив свят, простиращ се от Средновековието до наши дни, от загадъчната Трансилвания до уютния Лондон. И най-главното: да създаде нов митичен герой. Герой на всички времена.
Романът на Стокър с главен герой Влад III Цепеш е обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на ХIХ век. Особено силно е повлиян от разказа „Кармила“ на ирландския писател Шеридан льо Фану. Авторът внимателно изучава и всички истории за живота на Дракула.
В Лондон Брам Стокър е член на окултна ложа. По време на срещите на братята той се запознава с унгарския изследовател на Ориента Армин Вамбери, от когото научава многобройните легенди за румънския владетел Влад Цепеш.
Стокър ревностно изучава живота на Влад Цепеш и събира легендите за него, а на финала твърди, че е написал не роман, а исторически труд. Доколко автор и текст са се сраснали говори фактът, че до края на живота си - 20 април 1912 година, писателят е обсебен от своя герой.
В началото на ХХI век
неговият пра-праплеменник Дейкър Стокър пише продължение
на „Дракула“ след подробно изучаване на ръкописните бележки, нанасяни от далечния му чичо при сътворяването на оригинала. Продължението се нарича „Дракула Безсмъртният“ и включва герои и сюжетни линии, които са били изключени от творбата на Брам Стокър.
Това е само един пример за истерията, настъпила след отпечатването на „Дракула“ преди 116 години. Митът за средновековния вампир отприщва лавина от книги, филми, театрални постановки, постери, съвременни градски легенди и какво ли още не за радост на румънския туристически бизнес, който е превърнал мита за Дракула в сериозен бизнес. Едва ли Влад Цепеш е предполагал, че един чужденец, когото той би екзекутирал без капчица милост само заради един непочтителен поглед, ще му осигури безсмъртие...