Акад. проф. д-р Григор Велев е български учен и общественик. Роден е на 22 януари 1935 г. в Хасково. През 1958 г. се дипломира във Висшия медицински институт в Пловдив и постъпва на работа в Първостепенната окръжна болница в Хасково като ординатор-патолог. През 1960 г. е назначен за завеждащ Патолого-анатомичното отделение. След конкурс през 1966 г. започва работа като асистент в Катедрата по патология в ИСУЛ, София. Бил е ректор на Висшия медицински институт в Стара Загора. Специализирал е в Москва и Париж. Публикувал е „Ръководство за лекари патолози по Обща и Клинична патология“ и четири учебника за студенти по същата специалност. Съавтор е на четири ръководства за практически упражнения по патология.
След 1989 г. проф. Велев се занимава активно с политическа публицистика от позициите на модерния градивен национализъм. Публикувал е редица анализи за международни и вътрешнополитически събития. Участвал е в десетки телевизионни предавания, посветени на актуални обществени проблеми.
През 2004 г. възстановява Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и е неин председател и в момента. 

- Академик Велев, неотдавна обявихте скорошното създаване в Русе на филиал на БАНИ - Българската академия за наука и изкуство, която вие председателствате. Какво е необходимо за това и кога може да се очаква новата структура?
- Русенският филиал на БАНИ ще бъде десетият поред, който ние ще открием, надявам се, в най-скоро време. Вече имаме структури, освен централната в София, в големите български градове - Пловдив /там е най-голямата извън столицата/, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград, Стара Загора, Габрово /там колегите са изключително активни/, Плевен. Редно е в град като Русе - европейски център от стари времена и място със сериозен потенциал, също да се учреди подразделение. За да се създаде филиал на БАНИ, са нужни най-малко петима членове на академията, а Русе ги има - това са академик Петър Иванов, доц.Йордан Дойчинов, професорът по право Лъчезар Дачев от Русенския университет, директорът на Русенската опера Найден Тодоров и роденият в Русе академик Самуил Рефетов, който е номиниран за тазгодишното връчване на Нобеловата награда за медицина. Ето, ядрото е налице, сигурен съм, че има и достатъчно други русенци, които ще оформят заедно едно стабилно подразделение на БАНИ, каквото подобава на Русе. Остава да се намери и подходящо помещение и да се обсъди програмата за работа на филиала.
- А кога се очаква да стане факт филиалът?
- Надявам се, когато в средата на септември в България пристигне от Съединените щати академик Рефетов, филиалът вече да е набрал скорост. Още повече, че планираме тогава да проведем научна конференция в болницата в Русе с участие на видния учен. Конференцията ще се организира от БАНИ и Българския лекарски съюз, разчитаме на сериозната ангажираност на председателя на съюза д-р Цветан Райчинов, който също е свързан много тясно с Русе.
- Академик Велев, разкажете малко повече за БАНИ, широката общественост все още не знае достатъчно за академията.
- Българската академия за наука и изкуство е наследник и правоприемник на Българската академия на науките, която е създадена като приемник на основаното през 1869 г. в румънския град Браила Българско книжовно дружество. След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си в София и така през 1911 г. по предложение на академик Иван Евстатиев Гешов е преименувано в Българска академия на науките. От 1926 до 1937 г. председател на БАН е бил професор Любомир Милетич, а след неговата смърт поста приема акад.проф.Богдан Филов. След 9 септември 1944 г. членовете на БАНИ са подложени на политически репресии и гонения - 25 души са изправени пред „народен съд“, други са интернирани, трети разселени из страната, което на практика разтуря организацията. И през 1947 г. Българската комунистическа партия учредява „своя“ БАН като партийно-държавна научна институция.
- Кога решихте да възстановите академията?
- През 2004 г., когато България водеше преговори за влизане в Европейския съюз. Тогава предложих да се създаде инициативен комитет за възстановяване на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) като неправителствена научна организация. И днес такива неуниверситетски научни институции като граждански сдружения са 27-те академии в другите страни-членки на ЕС. В бившите социалистически страни държавно-партийните академии на науките вече са закрити - така е в Унгария, Словакия и Чехия, където това стана миналата година. Убеден съм, че и БАН ще последва техния пример, въпрос на време е. При нас членуват над 120 академици, в списъка на 370-те учени, членове на БАНИ, влизат професори, доценти, представители на различните видове изкуства, сред които са поетите Румен Леонидов, Недялко Йорданов и Михаил Белчев, балерините Красимира Колдамова и Калина Богоева, народните певици Валя Балканска и Любка Рондова, художниците Георги Чапкънов и проф.Христо Стайков, композиторът Петър Льондев, кларинетистът Петко Радев и още десетки други.
- В каква посока виждате разгръщането на дейността на бъдещия филиал в Русе?
- Русе наистина има голям потенциал както в сферата на научната работа, така и в областта на изкуствата. Надявам се разговорите, които започнахме сега с Русенския университет за откриване на международен университет за наука и изкуства, финансиран от американска фондация, да продължат. Този университет ще обслужва Дунавския басейн и ще бъде база не само за подготовка на млади специалисти с широк поглед към световните научни постижения, но и за сериозни научни изследвания и открития. Общо университетът ще има 24 факултета, като на първо време трябва да заработят три от тях.
Специално място в работата на русенския филиал на БАНИ ние виждаме в областта на изкуствата - могат да се правят различни музикални и театрални симпозиуми, фестивали, срещи. Тук могат да гостуват други наши творчески обединения - хор „Гусла“, например, е колективен член на БАНИ и мисля, че русенци биха се радвали да чуят един негов концерт. А русенски артисти могат да покажат своето изкуство в други български градове, където развиват дейност филиалите на БАНИ. Поле за работа има много широко - остава само хората да проявят съпричастност и ангажирана позиция.