Един германски лекар притежава най-богатата колекция документи от историята на Русе в периода от Освобождението през 1878 до 1947 г. Д-р Дитер Хес има над 700 уникални екземпляра акции на някогашни фирми, пощенски картички, писма, фактури, рисунки и снимки от този период, които събира търпеливо вече над 20 години. Избрана част от неговата колекция бе гвоздеят на изложбата „Щрихи от стопанската история на Русе“ в Доходното, която премина с огромен успех. Малцина от посетителите й разбраха, че причината впечатляващата сбирка на д-р Хес да се появи на бял свят е съпругата му Снежанка.
Снежанка е от Русе. Тук двамата сключват брак през август 1982 г. И когато години по-късно
Дитер случайно вижда на битпазар в Берлин картичка от Русчук от 1896 г.
не се поколебава нито за миг и я купува. Същия ден добавя и втори екземпляр в колекцията си - пощенска картичка с печат от Царския дворец. Първоначално започва да събира документи от цяла България, но после решава да се ограничи само до Русе, и то за периода преди национализацията през 1947 г. Изборът му е естествен, тъй като оттук е съпругата му, а и той самият има чудесни спомени от този град.
Младият Дитер идва в България през 1978 г., веднага след като завършва училище в родното си място в Тюрингия, в близост до Ваймар. Тогава на отличните ученици от Източна Германия предлагат да продължат образованието си в други държави от социалистическия блок. Бъдещият д-р Хес иска да учи медицина в Съветския съюз, но за там има твърде много желаещи и той не успява да се вреди. Изборът му пада върху България, тъй като в 12-и клас е учил по 10 часа седмично български и вече поназнайва езика. След няколкоседмично обучение в Института за чуждестранни студенти той сяда на банките в Медицинския университет в София. Където следва стоматология и Снежанка. Събира ги съквартирантката й Моника, която се оказва от съседно на Дитер село.
Двамата се харесват бързо, езиковите бариери рухват за нула време
и само няколко месеца по-късно вече са заедно.
Точната дата е 11 ноември, спомнят си двамата. Тогава се провежда карнавалът в Тюрингия и германската групичка студенти и приятелите им са костюмирани, като Дитер е облечен като жена. Дошлият на гости баща на Снежанка така й не успява да го разпознае и шумно се оплаква, че твърде високата му дъщеря все не може да си намери мъж. „Ето го до тебе“, казват му със смях младите и двамата се запознават за пръв път.
След като се дипломират, Снежанка се връща в родния си град Русе, а Дитер се урежда тук на практика. Сключват граждански брак през 1982 г. Ражда се и синът им Петър, кръстен като жест на благодарност на д-р Петър Николов. Дитер няма нищо против да остане завинаги в Русе, но договорът му е железен и той трябва да се върне да работи в Германия. През 1984 г. двойката заминава за Берлин с идеята, след като Дитер изпълни ангажимента си, евентуално да се върне в България. Докато се чудят коя страна все пак да изберат, през 1989 г. рухва Берлинската стена и въпросът отпада - семейството остава в обединена Германия. Ражда се и дъщерята Гая. Децата учат в училището към българското посолство и
родителите им ги учат да се чувстват в някаква степен и българи
Трудна задача се оказа, признава Снежанка. Самата тя споделя, че в Русе вече й е чуждо, макар да не усеща като свое място и Берлин.
Дитер започва да събира своята колекция архивни документи през 1991 г. Берлинският лекар е добре познат на всички колекционери в Русе, участва в множество аукциони, за да си набави ценни екземпляри, подвизава се и в интернет форуми под прозвището Berliner (Берлинчанин). Това беше грешка, повечето хора като чуят, че германец търси нещо, му искат повече пари. А аз съм лекар на заплата, не съм богаташ, казва д-р Хес. Въпреки това притежава вероятно най-богатата колекция акции на някогашни русенски фирми, сред които и на първото у нас застрахователно дружество „България“, на предшествениците на „Оргахим“ и „Труд“. Липсват му само 10-15, които е категоричен, че не е готов да придобие на всяка цена. Притежава писма на русенски кметове до хора в Германия и Австрия, на учители в Дойче шуле. На някои от тях, разказващи за интересни моменти от историята на Русе, попада съвсем случайно. При пътуване до Виена например намира писмо от
Капелмайстор Франц Свобода, ръководещ духовия оркестър на Дунавската флотилия
а по-късно и духовата музика на целия флот. В пощенската карта капелмайстор Свобода моли виенско музикално издателство и печатница да му изпратят балетът „Sonne und Erde“ („Слънце и земя“) от Йозеф Байер - премиера през 1889 г. във Виенската държавна опера, балетът „Wiener Walzer“ („Виенски валс“) от Йозеф Байер - премиера 1885 г., и ако са излезли вече валсът „Gros-Wien“ от Йохан Щраус-син, 1891 г., и операта „Cavalleria Rusticana“ („Селска чест“) от П. Маскани, 1890 г. Картата е подписана: Капелмайстор F. Svoboda, Roustchouk и е изпратена през 1891 г. Както се разбира от пощенските клейма, точно тази карта не е достигнала до получателя си. Което явно не е попречило на Франц Свобода да се сдобие с нотите на тези и на много други произведения и да обновява и разширява репертоара на оркестъра на военноморските сили в продължение на почти четвърт век.
Заради хобито си Дитер Хес
вероятно знае много повече за Русе отпреди 70-120 години
отколкото мнозина местни историци. Твърди, че ясно си представя как се е променял градът през годините и тук все още много неща го впечатляват.
„Вашият град има душа и характер, не всеки град го има. Русе излъчва нещо от историята, навява усещането за хора от различни страни, говорещи на различни езици“, казва Дитер. Някои съвсем простички неща го изумяват - като хората, седящи на пейките, които просто си почиват, четат вестник или разговарят. В Германия подобно нещо не може да се види. Някой ден ще направя такава фотоизложба - „Човекът на пейката“, зарича се Дитер Хес.