В русенската постановка на „Хофманови разкази“, премиерата на която мина „на ура“ в Доходното здание в Русе, а след това събра бурни аплодисменти в София, има четири персонажа, които жънат специални адмирации. Изпълнява ги един и същ оперен артист, който успява блестящо да се преобрази в напълно различните по натюрел, послания и изразителност герои от единствената опера на Жак Офенбах. Става дума за Андреас, Кошенил, Питикиначо и Франц. И четирите изпълнява солистът на Русенската опера Георгиос Филаделфевс. Роденият в Атина Георгиос, който от няколко години не просто е назначен в Русенската опера, а е от солистите, без които ценителите на това изкуство трудно могат да си представят музикалния живот в града. Вероятно защото той не се ограничава само с това, което получава като разпределение на солистичните партии, но и сам има много инициативи - за камерни концерти, за гостувания в други оперни театри в страната, за артистични инициативи, които разкриват дарбата му не само като певец, но и като пианист.
А е можело пътят му към сцената да не бъде извървян
и днес Георгиос Филаделфевс да работи нещо друго, в което не по-малко успешно да прилага способността си да произвежда идеи, но и да ги следва с всичката принципност и отговорност, която сега проявява към музикалното си творчество. Впрочем, дали е можела съдбата на атинянина да се развие в друга посока, вероятно може да каже само този, който я държи в ръцете си и й посочва кого и накъде да заведе.
Едно се знае със сигурност и това разказва самият оперен солист. Още като малък родителите му го водят в музикалната школа в община Илион на гръцката столица. Не показах никакъв талант и учителката ми посъветва родителите ми да се откажат от амбицията си, тъй като няма шанс у мен да се пробуди музикантът, разказва Георгиос. Така първият му поход към класиката приключва повече от безславно /макар и той самият тогава да посрещнал присъдата на музикалната школа с искрено детско възхищение/.
Когато навършил десет години обаче, сам поискал майка му и баща му да му купят пиано. И сам започнах да се уча по специалната методика на „Ямаха“, харесваше ми да свиря и изключително бързо се развих сам - не ми тежеше да свиря гами, арпеджи, дори ми доставяше удоволствие, казва артистът. Обръщайки се към фамилните предпоставки, той е признателен на родителите си за разбирането, което винаги е срещал у тях, макар и двамата да работели в Националната банка на Гърция, а не като музиканти. Майката Ана-Лида свирела прекрасно на китара, но все пак любовта към музиката и към операта Георгиос смята, че дължи на своя дядо - Александър Филаделфевс, който имал богата колекция от видеокасети с всички известни опери. Чичо ми, който беше художник, пък колекционираше плочи, така че
от малък съм раснал, заобиколен от музика
просто е трябвало да дойде точният момент, за да тръгна съзнателно и сериозно към това, обяснява той.
През 1993 г. е приет в Атинската консерватория, която е вид средно училище и талантливите деца влизат да учат 14-годишни. Завършва я след три години и половина - рекорд за всички времена, както отбелязва самият Георгиос. „След това започнаха конкурсите. Бях корепетитор на певци, на инструменталисти. Мислех, че светът е пред мен, но имах и разочарования“.
Едно такова разочарование се оказва изключително важно за Георгиос Филаделфевс. Той се явява на конкурс „Евровизия Класика“, но не успява да се класира. Разстроен, сяда близо до консерваторията и изпива няколко бири. Внезапно вижда от сградата да излиза една цигуларка, която е била в комисията. „Скочих и я спрях, взех да „си търся правата“. А тя ми каза: „Спокойно, само не викай! Ще те срещна с Мария Херегеорго!“.
„Така се запознах с втората си учителка, на която съм благодарен, казва Георгиос. Първата е Ирини Бека, преподавателката ми в класа по пиано в консерваторията. Но голямата пианистка Мария Херегеорго ми даде много. Още като влязох в дома й и видях
рояла „Стейнуей“, скъпите златни свещи, тежките стилни мебели
цялата обстановка - това много ме впечатли. Домът й беше до президентството“, разказва Филаделфевс. Очевидно и той е бил сред любимите ученици на великата гръцка клавиристка, самата тя ученичка на великия италиански композитор и диригент Алфредо Казела. Защото когато пианистката, концертирала до 80-годишната си възраст, приключва с кариерата си, тя завещава своя роял именно на Георгиос. Жилището й беше на шестия етаж в старата кооперация в центъра на Атина, когато го премествах в моя дом и работниците го сваляха с въжета, сестрата на моята учителка каза през сълзи: „Там е душата на Мария!“, спомня си музикантът. И сега винаги, когато се връща у дома, той свири на знаменития „Стейнуй“ - и признава, че не може да прави това по-често...
А не може да го прави толкова често, защото съдбата вече здраво го е свързала с Българи. За съжаление, в Гърция няма музикална академия, така че когато реших да продължа музикалното си образование, се наложи да избирам между Франция и България - бил е приет със стипендия в Париж, но везните натежават в полза на класа на проф.Жени Захариева. По това време той вече е свирил и се е изявявал като тенор в престижните зали в Гърция Megaron, Pallas, Parnassos, Aristotel, Danaos. А след като се дипломира в Държавната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“ през 2004 година, продължава обучението си при вокалните педагози Стоян Кисьов и Константин Карапетров, завършва магистратура по оперно пеене при доц.Свилен Райчев, проф.Павел Герджиков и проф.Александър Йосифов.
Дебютът му е в ролята на Каварадоси в „Тоска“
следват Ернесто в „Дон Паскуале“, Тебалдо в „Капулети и Монтеки“, Княз Шуйски в „Борис Годунов“, Туриду в „Селска чест“, Родолфо в „Бохеми“ и много други. Още толкова млад, той вече е записал в биографията си 32 солистични партии в прочути оперни произведения, множество цикли, канцонети, авторски програми.
От седем години е в Русенската опера. Дойдох тук заради Огнян Стамболиев, който ме покани да пея в „Дон Паскуале“ с неговата съпруга, сопраното Виолета Шаханова, а продължавам да пея тук заради сегашния директор Найден Тодоров, обяснява Георгиос Филаделфевс. Една опера не е само пеене - освен да изпълниш музикално правилно партията, трябва да почувстваш образа и да се вживееш в него, казва солистът. За него четирите роли в „Хофманови разкази“ са „един много голям подарък за мен от режисьорката“. Гледал съм още при дядо ми на видеокасета тази опера с Пласидо Доминго в главната роля и още тогава съм си мечтал за тази роля, но и четирите партии на Андреас, Кошенил, Питикиначо и Франц са не по-малко предизвикателство. А истината е, че тъкмо тези четири роли в изпълнението на Филаделфевс жънат едни от най-горещите аплодисменти.
Аз имам вяра в оперния театър и съм сигурен, че и в бъдеще ми предстои да изпълнявам такива партии, които ще ми дадат възможност да покажа и вокалните си възможности, и актьорско присъствие, казва той. Много често се слагат етикети - „Този пее това и точка!“, но имам надежда, че това наложено правило ще претърпи промени, защото много факти показват, че смятан за характерен изпълнител може да се разгърне в роля, която някой е смятал, че не е „негова“, обяснява тенорът. Ние самите се развиваме - и ще се развиваме докрай, с пеенето не можеш да кажеш: „Толкова! Вече съм постигнал всичко!“, размишлява Филаделфевс и дава за пример своя колега Александър Баранов: „Страхотен артист, това се вижда, когато му се дава шанс, за да излезе и да покаже на какво е способен“.
Солистът на Русенската опера Георгиос Филаделфевс харесва града, в който в момента живее и работи, но да се каже, че е пуснал котва тук, би било пресилено. Още повече, че на юг /но не чак отвъд границата/, има две жени, които го привличат неудържимо. Това са съпругата му Валентина Василева и 6-годишната дъщеричка Християна.
С Валентина се запознали в Музикалната академия
„Един ден минавах по коридора и чух някой в една от залите да свири, като единият от пасажите не го изпълняваше правилно. Влязох и обясних къде е грешката. Момичето, което беше на пианото, разбира се, не ми се зарадва кой знае колко, но стана така, че след това излязохме на разходка веднъж, после пак... И после тя ми стана жена“, разказва Георгиос. Така че днес той дели времето си между Русе и Сливен, където са Валентина и Християна, като междувременно прескача до София /за концерта „Медитеранео“, направен по негова идея и с негови изпълнения/, до Варна, до Стара Загора, до Гърция... Но няма нищо по-прекрасно от това да влезе в сливенския дом и Християна да се сгуши в прегръдките му. Много обича да й чета приказки, ако случайно объркам някое име на героите, тя веднага ме поправя, а когато ме няма, слага една от своите любими играчки - един грамаден мечок, на моето място у дома: „Мечокът ще пази мястото на татко, докато си дойде“, разказва музикантът.
Русенци предстои да го видят в още две роли това лято във фестивала „Сцена край реката“: като Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ на Росини на 30 юли и като Касио в „Отело“ на 1 август. И след това остава да чакат новия сезон, за който атинянинът, заселил се едновременно в Русе и в Сливен, подготвя много нови сценични изненади.