Кражбата на полицейска кола винаги е екзотика. Но кражбата на патрулка през 1970 година, когато законът беше строг, разкриваемостта на престъпленията гони 100 процента, а наказанията са безкомпромисни, е нещо повече. Това вече не е просто екзотика, а малко чудо от онези, които по-късно се превръщат за участниците в тях в легенди за най-лудите им години.
Такова чудо се случва при рутинна милиционерска проверка в денонощен ресторант точно преди бариерата, преграждаща пътя кам граничния пункт. Патрулът спира отпред жълто-синия луноход, както тогава наричат на шега заради един сполучлив виц служебните москвичи, влиза в заведението и започва оглед за съмнителни хора и сделки. Причината - у нас има глад за западна валута, а за Русе районът около Дунав мост е нещо като Магурата за София - там интензивно се върти чейндж, въпреки че е незаконно.
Докато тече проверката,
луноходът внезапно потегля със свирене на гуми
а двамата милиционери не вярват, че всичко това наистина се случва. Шофьорът казва, че както обикновено е оставил ключа на контакта, защото дори не допуска, че е възможно някой да дръзне да посегне на колата. Двамата с колегата му излизат на улицата и виждат как москвичът изчезва с пълна газ по околовръстното шосе в посока ТЕЦ-а.
До всички управления на МВР е пусната мълния, както тогава се наричат най-важните и спешни съобщения.
Около полунощ от живеещи на високите етажи в „Здравец Изток“ хора се получава сигнал, че неуправляема кола се е въртяла и е пръскала искри като бенгалски огън по бул.“България“, а след като успяла да спре, от нея изскочили четири момчета и хукнали към лозята.
На място веднага е пратена оперативната група на милицията, която заварва повече от впечатляваща гледка.
Колата е легнала на лявата си страна, двигателят й продължава да работи
дръжките на двете й врати са  изпилени до основи от влаченето им по асфалта, а по седалките има кръв.
Взети са множество следи и започва работа по издирването на дръзките крадци.
Всички сервитьори от заведението до Дунав мост са повикани на разпит в управлението. На голям картон са начертани масите в ресторанта и келнерите трябва да си спомнят на коя маса кои клиенти са седели и какво са консумирали. Една сервитьорка си спомня, че по това време на нейна маса е имало четири момчета на възраст 17-18 години, които често се отбивали в заведението  за почерпка. Барманът пък се сеща за имената им и за милицията остава само да ги издири и да ги задържи.
Оказва се, че момчетата живеят в „Дружба“ и още на следващия ден са издирени. При разпитите им се възпроизвежда цялата картина на необичайния екшън.
Децата с претенции да са мъже наистина са редовни клиенти на заведението.
Обичат да се смесват с големите, привлича ги лъскавият начин на живот
виждат как чейнчаджиите разполагат нашироко и мечтаят един ден да станат като тях. При вида на милиционерите обаче се стряскат, защото много добре знаят, че като ученици имат вечерен час и не могат да ходят по заведения. Успяват незабелязано да се измъкнат, но навън изпитият алкохол им дава лош съвет. Момчетата виждат ключа на таблото на милиционерския москвич, един от карето вече се е качвал в кола и може криво-ляво да кара и така идва решението на четиримата приятели да избягат с лунохода.
Само че липсата на опит, изпитите чашки, страхът и обтегнатите докрай нерви на шофьора предопределят фиаското на цялата операция. Москвичът се обръща и само по чудо пътуващите в него са леко ранени.
Този куриозен случай приключва с условни наказания за младежите и порицание за милиционера, който е оставил ключа на контакта на автомобила. На всички негови колеги пък е обърнато специално внимание да не си играят с този огън.
Още една младежка група се забърква в нелепо престъпление няколко месеца по-късно, но то е доста по-банално.
Управителят на бившия магазин „Русе“, където днес е настанен мебелен магазин, подава сигнал в милицията за
изключително голяма кражба на дрехи, бельо, обувки
и други стоки. При последвалия оглед е установено, че крадците са влезли в двуетажния магазин през спукано стъкло в долния десен ъгъл на витрината откъм ул.“Добруджа“, след като са успели да  освободят парчетата от халчията. Направената ревизия от ръководството на магазина показва, че стойността на откраднатите вещи са колосалните за времето си 9000 лева - цената на един апартамент на хубаво място. Конфузното за милицията е, че отговорността за случая пада върху нея, тъй като магазинът се охранява със СОТ, но той не се е задействал.
Но милицията има опит в издирването на крадци, освен това такова количество стока през 70-те години няма как да остане незабелязано.
Пробивът идва след около месец
когато в Сливен за кражба от магазин са задържани три момчета и едно момиче. Още при ареста сливенските милиционери усещат, че ще разкрият повече от една кражба. Причината - откраднатите от магазин „Русе“ дрехи, обувки, маратонки, якета, кожуси и други дрехи детайлно са описани в служебния бюлетин на МВР, който се чете от служителите в цялата страна. Сливенските милиционери разпознават дрехите по описанията и притискат задържаните за кражбата в Русе. Разбрали, че няма къде да мърдат, младежите признават всичко.
После по етапен ред са върнати в родния град, където беседите с тях продължават. Така става ясно, че четиримата предварително са проучили къде са поставени устройствата от охранителната техника на магазин „Русе“ и така са успели да ги избегнат. Резултатите от тези разпити са урок за СОТ, чиито служители прецизират системите си така, че да ограничат до минимум шансовете на бъдещи крадци.
По време на работата с младата компания категорично се установява, че откраднатото от магазин „Русе“ е на стойност 1500, а не 9000 лева.
Следва привикване на управителя, който отначало играе ролята на възмутен, после се мъчи да се прави на ударен, докато накрая си признава, че покрай този удар е изписал и липсите от всички други кражби, които иначе нямало как да оправдае.
В крайна сметка и тук случаят приключва с условни наказания на младежите, а управителят на обрания магазин има доста неприятности заради фалшивата ревизия, но не стига до съд.