23 ноември 1991 година. Събота. Денят започва като всеки друг уикенд през годината, но за милиони хора по света завършва като никой друг, защото това е датата, на която умиращият Фреди Меркюри съобщава на света, че е болен от СПИН и свещта на живота му скоро ще угасне. Най-страшното се случва само ден по-късно и в знак на почит хиляди радиостанции и телевизии по цялото земно кълбо излъчват музиката на Фреди и „Куин“, а вестниците изписват цели страници за гения от Занзибар.
Фреди Меркюри идва на белия свят като Фарук Булсара. Ражда се на 5 септември 1946 година в Стоун Таун, Занзибар, който тогава е английска колония. Малкият Фарук е наследник на иранско семейство, което изповядва зороастризъм и е наето на британска чиновническа служба. Има сестра Кашмира Булсара-Кук.
Първите си 14 години бъдещият идол прекарва в различни британски колонии
Започва да свири на пиано 7-годишен. Получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант и няма да се изненадате да разберете, че те са като пианист в училищната рокгрупа „The Hectics“.
През 1959 година семейството се мести в Англия и там за 13-годишното момче започват истинските изпитания. Съучениците му постоянно го дразнят заради необичайната му външност и говор. Подигравките са по английски саркастични и по детски безмилостни, но Фреди показва, че е силен характер и не само не се пречупва, а и не се отказва от мечтите си да твори. За целта е необходимо да извоюва една дребна за днешните деца, но велика за онова време победа - над семейството, което е твърдо против постъпването на младежа в избрания от него колеж за изкуства и дизайн. Въпреки неодобрението вкъщи Фреди се записва в колежа, а за наученото там свидетелства години по-късно създадения от него неповторим герб на групата „Куин“.
Като дете Меркюри слуша много индийска музика и
едно от първите му влияния идва от боливудския певец Лата Мангещар
благодарение на когото е имал възможност да посети Индия. След като се премества в Англия, става фен на Арета Франклин, „Ху“, Джим Кроче, Елвис Пресли, „Лед цепелин“, „Ролинг стоунс“, Джими Хендрикс, Джон Ленън и „Бийтълс“. Друг от любимите му изпълнители е Лайза Минели. Веднъж той обяснява това така: „Едно от най-ранните ми влияния дойде от „Кабаре“. Изключително много обожавам Лайза Минели. Начинът, по който предава музиката си, неспирната й енергия“.
През 1969 година Фреди се присъединява като вокалист на групата „Ibex“. На 9 септември бандата свири в клуб в Ливърпул, а Брайън Мей и Роджър Тейлър идват специално да го чуят. И чутото надхвърля очакванията им! Към края на концерта двамата се качват на сцената, а седмица по-късно Фреди прави последното си участие за „Ibex“.
След завръщането си в Лондон Меркюри свири два месеца в блус-групата „Wreckage“. Следващата година участва в три концерта с поредната група, преди да разбере, че групата на приятелите му Брайън Мей и Роджър Тейлър „Смайл“ се  разпада.
Този разрив на усмивката /какъвто е преводът на смайл/ потвърждава, че
всеки край е едно начало
След разпадането на „Смайл“ Меркюри, Мей и Тейлър основават собствена банда, наречена по идея на Фреди „Куин“. Въпреки това първият концерт на Меркюри, Мей и Тейлър е на 27 юни 1970 година и все още под името „Смайл“. Групата сменя няколко басиста, преди към групата да се присъедини Джон Дийкън през юли 1971 година.
През февруари 1971 г. започват репетициите за първия албум на „Куин“, но звукозаписните компании не проявяват интерес към предложените им парчета. Това не обезсърчава съмишлениците, които продължават да работят и пробивът идва през 1973-а, когато бандата подписва първия си договор и скоро след това издава и първия си албум „Queen“, приет много благосклонно от критиката. „Дебютният им албум е великолепен, заявява Гордън Глетчър от списание „Ролинг Стоун“. Чикагският „Дейли Хералд“ пък го определя като „един дебют над средното ниво“, което за изгряваща група си е повече от похвала.
Същата година
„Куин“ правят първото си турне
а през средващата 1974-а излиза втората тава „Queen II“ и с нея идва първият истински успех. Албумът достига пета позиция в британската класация за албуми и е първият с който „Куин“ влиза в класациите на Великобритания.  Фреди Меркюри създава водещият сингъл „Seven Seas of Rhye“. Песента влиза в Топ 10 в Обединеното кралство и се превръща в първия техен хит.
Третият албум „Sheer Heart Attack“ излиза през същата 1974 година, достига номер две в Обединеното кралство, продава се в цяла Европа и става златен в Съединените щати!
Сингълът „Killer Queen“ достигна номер две в британските класации и става техният първи хит в САЩ, достигайки номер 12 в Билборд хот 100. През 2006-а е включен на 29 място в 100-те най-велики британски рок албума на всички времена на списание „Класически рок“. Изданието „Mojo“ пък класира албума през 2007-а на 88-мо място в 100-те записа, които промениха света. Това е вторият от общо трите албума на „Куин“, които попадат в книгата „1001 албума, които трябва да чуеш преди да умреш“.
През 1975-а групата прави първото си световно турне. В края на годината издава „A Night at the Opera“, като името е взето от популярния филм за братя Маркс. Албумът е много успешен във Великобритания, а в Съединените щати става тройно платинен. В анкета на „Канал 4“ през 2004 година британската общественост го поставя на тринадесета позиция в класацията за най-добрите албуми на всички времена. Също така е
вписан и в Книгата на рекордите на Гинес
под номер деветнадесет в 100-те най-големи албуми на всички времена и това са само малка част от суперлативите за него и включването му в най-различни звездни класации.
Албумът съдържа няколко класически хитове, сред които е и най-великият сингъл на всички времена - композицията на Фреди „Bohemian Rhapsody“, която остава на първо място в британските класации девет седмици и е на трето място, като най-продавания сингъл в Англия. През годините два пъти е продаден в над един милион копия, застава и два пъти номер едно по Коледа във Великобритания. „Bohemian Rhapsody“ многократно попада в гласуване за песен номер едно в света. Групата решава да направи видео към песента и в резултат се появява
първият истински професионален музикален клип в света
който е предоставен безплатно на всички телевизии.
През 1976 г. групата прави турнета в САЩ и Япония и през пролетта всичките четири албума на групата се намират в топ 20 на Великобритания. Същата година издават „A Day at the Races“. Както и при предния албум заглавието е взето от филма за братя Маркс. Големият хит тук е „Somebody to Love“, в който гласовете на Меркюри, Мей и Тейлър звучат като хор от 100 гласа.
Същата година „Куин“ изнасят един от най-запомнящите се концерти в лондонския Хайд Парк пред 150-хилядна публика.
Година по-късно излиза „News of the World“ и се запомня най-много с тоталните хитове „We Will Rock You“ и рок баладата „We Are the Champions“.
Оттук нататък пред „Куин“ има само един път - нови албуми, рекордни продажби и зашеметяваща световна слава.
В края на 80-те години някои от членовете на групата започват да работят по различни солови проекти. В резултат на това например през 1988 година се появява албумът на Фреди Меркюри с Монсерат Кабайе „Barcelona“. Но „Куин“ продължава да съществува и да издава албуми.
След като феновете на бандата забелязват, че външният вид на Фреди става все по-изпит плъзват слухове, че вокалистът е болен от СПИН. Фреди категорично отрича и заявява, че е просто изчерпан и прекалено зает, но в същото време категорично отказва интервюта и не допуска близо до себе си нито камера, нито фотоапарат.
„През цялото това време, когато знаехме, че Фреди е на края на своя път, ние държахме главите си надолу“, споделя по-късно Брайън Мей.
До мига на сбогуването с незаменимия си фронтмен
„Куин“ издава още два албума - „The Miracle“ и „Innuendo“.
Последната публична изява на Фреди Меркюри е през 1990 година, когато се присъединява към останалата част на групата за получаване на наградата „Brit Awards“ за изключителен принос към британската музика.
Свещичката на живота на Фреди загасва на 24 ноември. Скоро неговата „Бохемска рапсодия“ е преиздадена в сингъл и това става първата песен, заставала два пъти на първото място в класацията на Великобритания. Постъпленията от продажбите на сингъла са около 1 милион лири, дадени за благотворителност.
На 20 април 1992 г. се състои концертът за Фреди Меркюри на стадион „Уембли“ пред 72 000 души, в който освен останалите трима членове на „Куин“ участват и световни величия като „Металика“, „Гънс ен‘ Роузис“, Деф Лепард, Роджър Долтри, Робърт Плант, Лиса Стенсфилд, Джордж Майкъл, Елтън Джон, Дейвид Боуи и Ани Ленъкс. Спектакълът е включен в книгата на Гинес като „Най-големият бенефисен концерт за рок звезда“, тъй като е наблюдаван по-телевизията от над 1,2 милиарда зрители по целия свят. Спечелените от него над 20 милиона лири са дарени за благотворителност на анти-СПИН фондации.
Последният албум на „Куин“ с участието на Меркюри е озаглавен „Made in Heaven“ и е издаден през 1995 година - четири години след смъртта му. В него са събрани последните записи на Фреди през 1991 г., както и материали останали от предишните им албуми. Освен това са включени и солови изпълнения на Роджър Тейлър, Брайън Мей и Фреди Меркюри. Албумът достига номер едно в британските класации непосредствено след излизането си и става двойно платинен.
Това може би е последният рекорд на Фреди, поставен вече от отвъдното. Останалото е безкрайната любов на публиката, която никога няма да спре да слуша „Бохемска рапсодия“ и останалите парчета на великия артист и колегите му от „Куин“.