Тези истории са автентични, но никога не са били публикувани. Причината е, че са се случили преди 1989 година, когато споменаването на МВР будеше страх, полицията (тогава милиция) нямаше пресцентър, вестниците не пишеха за кражби, измами и убийства, а за престъпления официално не се говореше.
Ако зловещите сюжети от новата поредица „Студени досиета“ се бяха разиграли в Западна Европа или Америка, щяха да станат основа на сценарии за филми по действителни случаи. У нас те са само спомени на стари криминалисти. „Утро“ ще ви разкаже част от смразяващите истории, които никога досега не са били публикувани.
Две самотни сестри, излезли сякаш от роман на Агата Кристи, се превръщат в част от кървав роднински ужас в Русе. И двете са пенсионирани учителки, и двете делят един покрив, и двете имат един любим племенник. И двете дори не подозират, че са обградили с любов и внимание змията в пазвата им, която само чака удобен случай да ги клъвне смъртоносно.
Разплитането на този смразяващ кръвта случай започва почти случайно - заради онези дребни детайли, които и най-съвършеният убиец не може да изчисли и които обикновено събарят кървавите стени на стройната му къщичка от карти.
Годината е 1957, а случайността - че на улица „Витоша“ в Русе /до сегашното Първо РПУ/, близо до къщата на пенсионираните сестри Добреви, живее на квартира милиционер. Той не е близък на бившите учителки, но са съседи и се уважават, затова му прави силно впечатление, че без да са имали някакви сериозни оплаквания,
възрастните жени умират една след друга за няколко дни
в навечерието на есента. Още по-странно е, че едната е погребана в Русе, а другата - в София.
Тук нещо не е наред, казва си милиционерът и докладва на началството. Сигналът стига до криминалистите - тогава едва девет на брой - и за тях започва серия безсънни нощи.
Информацията е анализирана и колкото повече детайли се наслагват, толкова повече стават съмненията, че бившите учителки са жертви на престъпление.
Веднага е издирена сестрата на пенсионерките, която за разлика от тях е омъжена и живее със семейството си в апартамент на ул.“Славянска“. Задомената сестра има двама сина. По-големият е инженер и работи в Букурещ, а по-малкият Петър Б. е пета година студент по медицина в София и при връщанията си в Русе във ваканции и на стаж прекарва повече време при лелите си, отколкото вкъщи.
Петър е много наскърбен от непрежалимата загуба
за която очаква само малка компенсация - той е единственият наследник на къщата на ул.“Витоша“.
Започва проучване и на смъртните актове на сестрите. Под документа от Русе стои подписът на лекар от Окръжна болница. Щом вижда смъртния акт обаче, докторът веднага забелязва, че подписът не е негов. Тогава се разбира, че на стаж при него е племенникът на сестрите Петър Б. При справка в канцеларията на болницата се установява, че именно стажантът е донесъл смъртния акт на жената. Служителките дори си спомнят, че бъдещият доктор е пускал шегички и закачки, докато му ударят печат на бланката с подправения подпис, а после любезно си взел довиждане с тях и си излязъл с документа.
Това е последният щрих, който оформя хипотезата, че любимият племенник може би е безскрупулен русенски следовник на Джак Изкормвача.
Или пък на добрия д-р Джекил и садистичния мистър Хайд.
Но Джак Изкормвача е мит и според някои теории - събирателен образ на неколцина злодеи, а Джекил и Хайд са част от литературата, докато Петър Б. си е съвсем реален
човек с остър ум, невероятна комбинативност, невиждано самообладание и ледено сърце
Милиционерите вече знаят кого преследват, остава да намерят доказателства, за да го хванат.
Съседка на двете сестри се сеща по време на разпит, че един ден пред къщата на Добреви е спрял файтон, а от него слязъл племенникът Петър, който носел леля си на ръце и увита с много дрехи. На въпроса какво става, младежът отговорил, че леля му се е разболяла и са ходили в болницата, където й ударили инжекция, затова е в безсъзнание.
Болната жена не оздравява. На другия ден близките й казват, че е починала и незабавно я погребват в гробището в „Чародейка“. След три дни и другата сестра изненадващо е откарана в болница в София, откъдето не се връща. Тя също умира и е погребана там.
Криминалистите издирват файтонджията, който е докарал Петър и леля му от болницата. При разпита той казва, че действително е откарал жената и момчето с файтона си от блок на ул.“Славянска“ - същия, в който живее майката на студента по медицина.
Стори ми се, че карам умрял човек, а не жив
но не ми е работа да оглеждам и да разпитвам, освен това жената беше поставена точно зад гърба ми. Два дни по-късно същият човек ме повика да го откарам с файтона до гарата с другата му леля. И тази жена беше неподвижна, но като стигнахме, момчето купи два билета за влака за София, пренесе леля си на ръце в купето и я сложи да седне, как можех да знам, че тя вече не е сред живите, обяснява притеснено файтонджията.
Кондукторът също не хваща измамата. Като минава на проверка, Петър подава билетите, шепнешком обяснява, че леля му не е добре и си почива и така успява да превози трупа до София, без никой да заподозре нищо.
В столицата студентът с желязно самообладание закарва трупа на леля си в болница, в която е стажувал, и успява с нова измама да вземе смъртен акт. Следващата стъпка вече е позната - моментално погребение и обявяване на траур.
Разследващите разпореждат ексхумация на двата трупа и всички съмнения се потвърждават. На двете жени са правени коремни операции, с чиито изрядни шевове би се гордял всеки хирург. Разликата е само, че хирурзите оперират живи хора, а тези разрези са правени след смъртта на сестрите и трябва да имитират операции за рак на стомаха в последен стадий. Истинската причина за насилствената им раздяла с живота личи при допълнителните огледи - и двете са ударени смъртоносно в тила.
Криминалистите отиват при майката на Петър и заедно с нея отварят къщата на двете лели. Там намират лист амбалажна хартия, на който с големи букви пише:
„Майко, разкрит съм, ще си сложа край на живота!“
На масата са оставени паспортът и студентската книжка на убиеца. Веднага са разпоредени проверки по всички граници. След ден от Силистра се обаждат, че в първото румънско село оттатък Дунав е открит Петър Б., който успял да мине сухопътната граница и смятал да изчезне на Запад.
Петър Б. е задържан на десетия ден след убийствата. По време на разпита признава, че е убил лелите си, за да наследи апетитната им къща. Криминалистите са сигурни, че в двете убийства е замесена и майката, но тъй като липсват улики, тя не е подведена под отговорност.
Междувременно по време на разследването постъпва информация от София, че
съквартирантът на Петър Б. в столицата също е починал мистериозно
Мъжът бил запасен полковник от армията и делял една стая със студента. Според сигнала Петър Б. се обадил в столично управление на милицията и казал, че полковникът е паднал от стол, докато завива нова крушка на полилея, ударил си главата в шкафче и умрял. При огледа студентът толкова майсторски успял да заблуди столични криминалисти и съдебния лекар, че те не заподозрели нищо и издали смъртен акт за полковника.
При разпитите Петър признава и за това убийство. Него пък извършил, защото искал да се разшири в квартирата, а полковникът му пречел.
Извергът е изправен пред съд и получава 20 години затвор. От смъртната присъда го спасява младостта. Петър излежава наказанието и излиза на свобода, но не се знае дали се връща в Русе, или избира анонимността на София или друг голям град. Единствената информация за него е, че е починал след затвора.