Сирийският студент Али Сарем е роден на 9 декември 1985 г. Сега е второкурсник в специалността „Кинезитерапия“ на Русенския университет и бе един от 11-те доброволци, които дариха безвъзмездно кръв в акция на БЧК във висшето училище. Приятелите на Али са българи, самият той е усвоил българския на отлично ниво, любимата му песен е „Кога зашумят шумите“ и няма никакъв проблем с произхода си. Въпреки това категорично отказва да бъде сниман.

- От колко време си в България, Али?
- Вече три години. Роден съм в град Хама, който се намира в северната част на Сирия. Много съм пътувал по света, бил съм даже в Китай, но в Русе дойдох да уча в университета. До колкото зная, съм единственият сириец в училището, който е студент.
- Как избра точно Русе?
- Имам роднини, които живеят тук повече от 30 години - завършили са образование, работят, имат семейство и деца. Вуйчо ми е тук и той се чувства добре.
- Какво става в Сирия?
- Не мога да разкажа с подробности, защото просто не съм там от три години. Гледайте репортажите по телевизиите и ще видите колко страшно нещо е войната. Умират деца, жени, млади мъже и то не от други, а от своите. Войната навсякъде е нещо лошо. Нямам представа какви са бежанците, които влизат в България, тъй като всичките ми приятели са българи. Не обичам да разказвам много, защото това е рана, която стои в сърцето на всеки, който обича родината си.
Родината винаги ти липсва, колкото и добре да живееш. Тя ти е като майка, която винаги е готова да те гушне и да те защити. Там е домът ти, там ти е силата и когато тя страда, страдаш с нея и ти. Аз съм от голямо семейство и всички ми липсват. Имам още шест сестри и съм единственото момче - нищо не ми е липсвало, бил съм много обичан и затова сега ми е мъчно. Хубавото е, че имам приятели и наблягам на учението.
- Към теб имало ли е някакво лошо отношение тук?
- Никога! Всички колеги са ме приели като личност и според качествата ми, а не според паспорта ми. Когато учиш езика, говориш и се стараеш, нямаш никакъв проблем. Но това важи за всички хора по света - ако си българин в Германия и не се стараеш да покажеш добро отношение, и там няма да ти е добре.
Няма никакво значение дали си християнин, мюсюлманин или будист - важното е да си добър и умен човек.
- След завършването си ще се върнеш ли в Сирия?
- Живот и здраве да е да доживеем, пък ще видим. Много е далеч да кажа, но със сигурност Сирия ще има нужда от много образовани хора и специалисти, след като приключи войната. Лошото е, че не знаем колко ще продължи.
- Как се реши да дариш кръв в акцията на БЧК?
- Това не е нещо ново за мен. Винаги съм смятал, че кръводаряването е полезно, защото така организмът се стимулира да произвежда нови кръвни клетки, активизира се, работи, живее и е полезно както за кръводарителя, така и за другите хора.
- Страхуваш ли се от нападения на ксенофоби?
- Който има живот да живее, ще живее. Ако ще живея в страх, няма да съм пълноценен. Нищо не се знае, никой не е застрахован, но пък вярвам в доброто и разума. На никого нищо лошо не съм направил, затова не се чувствам застрашен.
- Различни ли са хората в Сирия?
- По нищо не се различават от българите, вярвайте ми. По селата и при нас се разпъват маси, празнува се, вечер се събират хората, танцуват, пеят, ядат и пият. Всички се грижат за децата си, имат си техните проблеми и се справят както могат. Така е и в България. Грешките са на политиците, на големите сили, които правят войните. Въпросът не е кой направи войната в Сирия, а кой ще я спре.