Една от големите банки бе осъдена да плати 1000 лева обезщетение на русенец, който бил записан като поръчител, без изобщо да е подписвал такъв документ. Вината за гафа според съда е на служителката на трезора, която е трябвало да провери самоличността на този, който се подписва като поръчител по кредит, но не го направила. Решението на Окръжния съд е без право на обжалване, вече е в сила.
Историята на Б.А. втрещява с лекотата, с която такава измама изобщо може да се случи. През 2006 година той загубил личната си карта. Не я намерил, платил си глобата и си извадил нова. Документът обаче незнайно как се оказал у негов началник - Бисер Димитров, който решава да го използва при теглене на кредит.    
Димитров попълнил сам документите за поръчителство, подписал и договора, а в банката пред кредитната инспекторка се появил с някакъв мъж, когото тя лековерно взела за въпросния поръчител. Договорът за кредит бил подписан, а Бисер получил 10 000 лева, платил само първите няколко вноски, после спрял.
Банката си извадила изпълнителен лист и започнала производство по принудително събиране на парите. И понеже не ги получила от Бисер, се обърнала към поръчителя. Така чак през 2009 година Б.А. научил, че дължи 10 бона плюс лихви, защото е поръчител по договор, който дори не е сънувал. Малко по-късно получил и „честитка“ от частен съдебен изпълнител.
Човекът изпаднал в ужас. Хукнал да се обяснява с банката, но оттам изобщо не го чули. Пуснал жалба и в прокуратурата. Завел и гражданско дело, за да докаже, че договорът не е подписван от него. За всичко това обаче трябвали месеци и години.
Междувременно съдия-изпълнителят му описал покъщнината. През януари 2010 година бил обявен и търг, който се провалил, защото за късмет на човека не се появили никакви купувачи. Но пък се изпокарали със съпругата, защото тя не повярвала, че той не е гарантирал нечий кредит, без да я пита. Разделили се - 6 месеца мъжът не можел да живее нормално, бил далеч от семейството и децата си, чувствал се адски скапан и унизен.
Междувременно едно по едно делата започнали да дават резултат - графологичната експертиза доказала, че Б.А. няма нищо общо с кредита и никога не е ставал поръчител. Бисер Димитров бил признат за виновен в документно престъпление и осъден да плати 600 лева глоба в полза на държавата. А най-накрая банката пратила писмо до частния съдия-изпълнител и поискала изпълнителното дело срещу невинната жертва да бъде прекратено.
За всичко това някой трябва да плати - това е класическо непозволено увреждане според закона. Въпросът е само в това кой трябва да обезщети човека. Б.А. завел дело за 6000 лева срещу въпросната банка, защото според него тяхната служителка е удостоверила неверни обстоятелства в договора за поръчителство - че лично е подписал, при това пред нея този договор, за който той дори не подозирал. А е трябвало поне да погледне личната му карта и да сравни снимката от нея с човека пред себе си.
Така впрочем счете и съдът: „Очевидно е, че служителката на банката не е изпълнила задълженията си да провери самоличността на лицата, които се явяват пред нея, а още по-малко е вярно отразеното от нея в договора, че подписът на поръчителя е положен пред нея“, смята съдът. И именно по тези съображения казва, че банката следва да отговаря за причинените морални вреди - защото нейн служител не е бил добросъвестен при изпълнението на задълженията си.
Друг е въпросът дали само 1000 лева стигат за целия ужас, който се е изсипал на главата на Б.А. Защото за всичките тези съдебни битки той със сигурност е платил поне два пъти повече само по адвокати и държавни такси. Но той е поискал обезщетение само за моралните си вреди. А те в България са евтини.