Скандално! Ром получи едва 3-годишна присъда за зверско убийство
България
| 13 юли 2014, 16:59 | коментара
Трагедията се разиграва на 13 април 2012 година в родното село на жертвата - Правище. Денят е бил Разпети петък. Тогава и 42-годишният мъж, баща на две деца, завинаги си отива от този свят, пребит по зверски начин, като куче. Показания са дали сума ти местни, братът на починалия, децата му и всички, участвали в кървавия екшън. Окръжен съд в Пловдив обаче решава, че ромът е действал при неизбежна самоотбрана, само дето бил превишил правата си. Първоначално присъдата, постановена от апелативните магистрати, беше 2 години и 4 месеца, но семейството на загиналия обжалва. Делото бе върнато за ново разглеждане в Окръжен съд. Резултатът е, че след още година ходене по мъките, Ангелов ще лежи само 8 месеца повече в зандана.
Историята с драмата започва вечерта на Разпети петък. Илия Попов, брат му, цялото семейство се било прибрало от Пловдив в Правище за празниците. В местното училище, което отдавна не функционира като такова, бизнесмен бил наел и настанил 30-а роми от карловските села Розино и Христо Даново. Евтината работна ръка човекът ползвал за бране на малини.
Вечерта група селски младежи стоели пред хранителен магазин в центъра на по биричка. Част от ромите отишли да пазаруват, но закачили български девойки, подмятали им неприлични предложения.
Това запалило искрата
още повече, че 13-годишно момиче се оплакало на батковците, че циганите я заглеждат и й говорят глупости.
След размяна на остри реплики между двете групи, ромите се прибрали в училището. Малко след това българите прескочили двора на оградата на селското школо. В този момент Илия Попов и брат му, които живеели до училището и разбрали какво става, хукнали натам.
Стигнали до входната врата, в помещенията ромите били изгасили електричеството умишлено. Братята искали да попречат да се разиграе кърваво меле. В този момент Илия тръгнал да влиза. Някой започнал да го удря с железен кол по главата. По-късно разследващите ще докажат, че трима са удряли Илия. Другите двама роми са били въоръжени с брадви и ножове. Въпреки че крещял за помощ, изродите не спирали да налагат Попов. Мелето било толкова страшно, че когато после лекарите пристигнали, се ужасили от смъкнатия скалп на Илия. Той е издъхнал от раните си в главата и от забит в областта на сърцето нож.
Брат му също е бил пребит жестоко, но оцелял.
Човекът сега не чува и е инвалид за цял живот
Свидетели на убийството станали децата на Илия - Иван и Мария. Те отишли малко след баща си и чичо си на мястото на екшъна в опити да спасят и двамата.
Пред съда Христо Ангелов първоначално призна вината си, а после започна да отрича да е убил жертвата си. Това обаче е безспорно доказано от експертиза. В предишните заседания адвокатът му Димитър Будаков искаше условна присъда, което накара отсрещната страна да онемее.
Съпругата и децата на починалия настояват за максимално наказание. „Не сме съгласни, че убийството е извършено при неизбежна самоотбрана. Това не е вярно! Ти куче да прегазиш или случайно в катастрофа пешеходец да убиеш, пак получаваш по-висока присъда! Отиде си татко така, курбан”, не спира да плаче Мария. Тя има свое дете и й е много болно, че чедото и не познава дядо си.
В Окръжен съд адвокатът на семейство Попови - Красимир Елдъров, поиска случаят да бъде преквалифициран в умишлено убийство. Искането обаче не беше уважено. Затова пострадалите ще обжалват пред Апелативен съд. Назначена е и нова експертиза. Семейство Попови искат най-тежката присъда за убиеца - доживотен затвор.
Междувременно вече повече от две години ромът, който е с богато криминално досие и с 4 присъди, се разхожда на свобода. Явява се в съдебна зала с арогантен поглед, държи се нагло и безцеремонно.
Осъждан е за блудство с малолетна
нанасяне на средна телесна повреда и документни измами. Той не се признава за виновен и отрича да е ликвидирал Илия Попов.
За почерненото семейство остава една-едничка надежда - да получат възмездие. Тя обаче все повече се отдалечава и става нереална, коментираха пред „ШОУ” потъналите в траур близки. „За жалост, живеем в България...”, допълват те и не крият сълзите си на мъка, гняв и отчаяние.