Доц. Сотир Марчев има специалности по вътрешни болести и по кардиология. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е. Доцент по кардиология на Медицинския университет в Плевен.

- Горещините започнаха и отприщиха войните в офиса за пускане и спиране на климатика. Коя армия трябва да победи?
- Климатиците вече не са лукс, а необходимост - спасяват човешки животи. Със сигурност намаляват топлинните удари и катастрофите на пътя. Благодарение на филтрите си облекчават състоянието на хората с поленови алергии. Друг плюс, който използваме и ние, докторите, е антибактериалната функция, която повечето от модерните уреди имат. Благодарение на това няма риск при отворен прозорец през лятото вятърът да вкара някакъв патоген в операционната или ангиографската лаборатория например. Едновременно с това климатиците намаляват риска от усложнения на пациента и по време на самата операция, и след това. Данните са от френско проучване, след което е практика в техните операционни да се поддържа доста ниска температура. Толкова е прохладно, че анестезиолозите си обличат нещо под престилката.

- За ефекта при алергиите е ясно, но защо на студено усложненията са по-малко?
- Генерално - студът потиска размножаването на бактериите. Но и пречи на редица случайни фактори като например капки пот от хирурга да капнат в операционното поле.

- Някои ваши колеги смятат, че минусите на климатиците са повече от ползите.
- Разбира се, че имат и недостатъци. Но съществените са три, колкото са и предимствата. Ако климатикът не се поддържа добре и не се подменят филтрите, в него може да се размножават бактерии. Най-популярният пример, станал нарицателен, е от конгрес на легионери в Америка, след който много от участниците се разболели от пневмония, а голяма част от тях умрели, защото в климатика на хотела се била заселила неизвестна до този момент бактерия. Нареклия я легионела пневмония. Тя е един от многото микроорганизми, които могат да се размножават в климатика и да стигнат до всички в помещението. Този кошмар е една от причините по време на грипни епидемии някои авиокомпании да следят на борда да няма болни. Иначе климатикът на самолета може да поеме изкашляна зараза и да я достави до всички. Вторият недостатък на уредите е, че по-често водят до заболявания. Има научни данни, че

в сгради с климатик
хората боледуват
по-често,

основно заради възпаления на гърлото, носа и ушите.

- Защо?
- Резките температурни промени от топло на студено са стрес за тялото и то реагира с отслабване на имунната защита на органите, които първи се срещат с вирусите и бактериите от околната среда. Трета причина да се боим от климатиците е, че ако човек е изложен директно на въздушната струя , тя може да му причини неврит - народът му казва надухан съм, схванат съм. Особеност на климатика в колата е, че честодуха централно срещу нас и струята бие директно в гърдите. През лятото идват млади мъже с оплакване от болка, която смятат за сърдечна, а е от климатика в колата.

- Три плюса и три минуса взаимно се обезсилват, тогава?
- Пак три, но този път предпазни мерки за използването на климатиците във всекидневния живот помагат да им се радваме. Основното е, когато можем да минем и без тях, да не ги ползваме. Като казват хора, студено ли ти е, се обличаш, топло ли ти е - отваряш прозореца. За колата също си има трикове да избегнеш постоянното ползване на климатика - паркираш на сянка, позиционираш колата така, че слънцето да я огрява откъм най-малките прозорци, слагаш сенник да не се напича много. Когато използването на уреда не може да се избегне, гледамеда не се хвърляме в крайности. Човек боледува най-малко на температури от 18 до 25 градуса. В някои щати на САЩ в държавните звена има забрани климатиците да охлаждат под 25,5°. Това е границата на топлинния комфорт и законодателят е преценил, че по-ниска температура през лятото би създавала голям контраст с градусите навън и съответно носи риск за по-често боледуване. Отделно се правят и икономии на обществени средства. Слушах и кметът на София Йорданка Фандъкова да обяснява, че новите тролеи са с климатик и той е настроен да включва охлаждането при 25°. И още една предпазна мярка - климатикът да не духа директно в нас и да сменяме или промиваме филтъра, толкова често, колкото е предписано.

- Кои са конкретните рискове от горещините?
- Лятото е по-добрият период за здравето - смъртността е с 15% по-ниска от през зимата.

- А топлинният удар, слънчасването?
- Е, да,при високи температури това са сезонните проблеми, но пък няма измръзвания, падания. Основното е, че сърдечносъдовите проблеми, които са основна причина за смърт, намаляват. Човек има постоянна телесна температура. Топлината се произвежда във вътрешните органи - черен дроб, бъбреци, и загрява кръвта, която благодарение на повърхностно разположените съдове отдава топлина на околната среда чрез кожата. Когато температурата около нас е висока, кръвоносните съдове се разширяват, за разлика от зимата, когато е обратното. Резултатът е, че стойностите на кръвното налягане намаляват, а с това - и инфарктите, инсултите, разкъсванията на аортата. Топлината води до по-слаба съсирваемост на кръвта и болестите, които се дължат на тромб, включително застрашаващата живота тромбоемболия, са по-редки. Доброто кръвообращение подпомага и лигавиците. Защитните им сили се увеличават, което означава по-малко възпаления на гърлото и носа. Лятото дойде, радвайте му се.

- И за хората със сърдечно заболяване ли се отнася?
- Да. Дори често им намаляваме дозите на лекарствата през топлия сезон. Причината е, че през лятото заради високите температури и повишеното изпотяване по естествен път артериалното налягане се понижава. Най-често намаляваме диуретиците - лекарствата, които водят до по-често уриниране, защото с изпотяването се отделя много вода. Пациентите, които пият лекарства за "разреждане" на кръвта, обикновено се нуждаят от по-малки дози от лекарствата срещу съсирване.


- Защо тогава и през лятото има хипертонични кризи?
- На повечето хора артериалното налягане пада. Рядко става обратното, и то в случаи, при които човек се поти обилно, а не приема достатъчно течности. Това води до намален обем на кръвта, на медицински език хиповолемия. Организмът отговаря със свиване на кръвоносните съдове и се получава хипертонични криза. Изводът е човек да пие достатъчно вода.


- А за да се опазим от слънчев и топлинен удар?
- Нашето тяло работи с водно охлаждане, подобно на автомобилите, с тази разлика, че на тялото непрекъснато доливаме вода, защото непрекъснато губим течности. Ако не компенсираме загубите, се влошава охлаждането на тялото и се стига до топлинен удар. При хиповолемия няма достатъчно кръв за работата на мозъка и съзнанието се замъглява. Като няма кръв за очите, се замъглява зрението, когато кръвта не стига за работата на червата, се появява гадене, повръщане, при лошо снабдяване на мускулите започват да потрепват, чувстваме слабост в тях, кожата изсъхва заради малкото останали течности в организма. Това е клиничната картина на топлинния удар. Крайният вариант е загуба на съзнание. Слънчев удар се получава, когато слънцето грее дълго върху главата. Повишава се температурата вътре, това се отразява на работата на мозъка и губим съзнание. Течности в тялото има, но мозъкът е прегрян.


- Каква помощ може да се окаже?
- В такива случаи като правило се вика Бърза помощ. Възможно най-бързо местим човека на сянка, търсим проветриво и хладно място. Трябва да се разкопчаят дрехите, за да се улесни охлаждането, със същата цел пръскаме с вода, даваме на човека да пие. Но по-важно е всеки да знае как да не стига до такива състояния. За слънчевия удар нещата са по-прости. Главата е много добре кръвоснабдена и затова през зимата лесно се настива от главата, а през лятото тя лесно се прегрява.

Рецептата и за зима,
и за лято е една -
нарича се шапка

Срещу топлинен удар трябва да се погрижим за повече неща. Дрехите да са светли и свободни, за да не абсорбират топлина и да улесняват охлаждането. Да се въздържаме от големи физически натоварвания в горещо време - активната мускулна дейност ни затопля отвътре и сумирано с високата околна температура води до загуба на течности и прегряване. Но тялото произвежда топлина и при усвояването на храната. Големите порции и храните от животински произход водят до по-голямо загряване, отколкото умерените вегетариански порции - лека храна, както казват хората. Работата в затворени задушни помещения също е предпоставка за топлинен удар. Особено в часовете от 11 до 15 часа, а и през по-дълъг интервал в дните с екстремни горещини.


- Времето тази година е меко казано шантаво. Как се отразяват на здравето резките промени?
- Много по-опасно е внезапното застудяване, защото повишава кръвното. При такъв феномен знам, че в следващите дни ще имаме много работа в кардиологията - идват повече хора с инфаркти. При затопляне повечето хора се чувстват по-добре. Проблем при бързо настъпване на горещо време може да се появи на хората, които по принцип имат ниско кръвно - може да падне допълнително и да се чувстват много неработоспособни, да им прилошее. Успокоявам ги, че това е цената да бъдат дълголетници. А че живеят по-дълго, е факт. Иначе препоръката за тях е в горещините да пият повече течности.


- При далечни пътувания как улесним адаптацията си на новото място?
- Правилото, че колкото часови зони е разликата, толкова дни отнема пълното напасване на биологичния часовник.


- При 5 часа разлика - 5 дни, това може да е и повече от престоя, няма ли по-бърз начин?
- Ако знам, че ще летя до Япония например, личната ми стратегия е няколко дни преди това да спра кафето, така че да се възстанови чувствителността ми към кофеина.
И на следващата сутрин след пристигането излизам рано на слънце с чаша кафе и така светлината и стимулиращата напитка ми помагат по-лесно да напасна биологичния си часовник към ритъма там.


- Може ли проблем с вените при дълъг полет или играещо"кръвно да ни развалят почивката?
- Въпрос, който ми задават почти всички пациенти преди пътуване, е дали няма да се влошат. От моя опит мога да кажа, че когато човек се откъсне от обичайните професионални и семейни проблеми, се подобрява. Като се махнат от всекидневието, пациентите се чувстват чудесно, проблемите започват, като се върнат. Страхът от летене също е малко пресилен, в самолетите се поддържа налягане на кислорода, каквото е то в естествени условия до 2000 метра надморска височина, т.е. безопасно. Предпочитам сърдечноболен пациент да пътува 3 часа със самолет, вместо да измине същото разстояние 15 часа седнал неподвижен в рейс. Съкращаването на времето на обездвижването е за предпочитане. Проблемът при пътуване е в липсата на движение - кръвта застоява в краката и се увеличава рискът от тромби. Затова препоръчваме на пътуващите с кола да спират, да почиват, да се раздвижват - най-добре през час. Така се облекчава не само кръвоносната система и сърцето, но правим и профилактика на дископатиите - много чест проблем на съвременния човек, който, ако се активира, може да отрови не само пътуването, но и цялата ваканция.


Интервю на Любомира Никколаева