Албена Нинова е ръководител на Превантивния център и секретар на русенската комисия за борба с трафика на хора, която съществува вече трета година. Това е един от общо деветте органа в различни точки на страната, които хората могат да потърсят, ако са били извеждани в чужбина с цел експлоатация. Най-често трафикантите използват своите жертви за проституиране, работа зад граница без трудови договори и мизерно заплащане, както и просия. Най-рискови и лесни за примамване са млади жени, хора без образование и работа, които се намират в пълна безизходица. Особено голям е делът на хората от малцинствата.

- Г-жо Нинова, по колко случая на жертви на трафик  работи от началото на годината русенската комисия?
- Не мога да дам точна статистика. Интересното обаче е, че от началото на годината имаме три случая на мъже, които са станали жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Досега не сме имали подобни сигнали по простата причина, че мъжете не се разпознават като такива. Те успяват да намерят някакъв начин да се оправят, намират пари и казват „майната му“. Дори ако щете и от хорски срам не признават, че са били подлъгани да работят в чужбина при мизерни условия. Не споделят, не търсят, за да не се изложат. В сегашния случай обаче дойдоха и ме намериха в офиса, макар че си бяха решили проблема. Това са хора, които вече са се върнали тук, имат нова работа и се грижат за семействата си. Те не са от малцинствата. Единият мъж е бил два пъти жертва на трудова експлоатация - един път в Белгия, а втория - в Германия. В Германия се е срещнал с другия мъж, който също е от Русе. Намерили са начин да се приберат, което е доста трудно, защото работодателите там им вземат личните документи. Освен това нямат пари и елементарни условия за живот. Мъжете дори разказаха, че са спали направо на строежа. Само обикновена храна им давали. Хората дойдоха, за да ми разкажат какъв е случаят, защото те са запознати с цялата схема - кой ги е намерил, как са отишли, с имена, всичко конкретно. Те не са били жертви само двамата. Там е цяла група, която се движи от двама човека и постоянно има хора от България, мъже, които работят на строителните обекти в Германия, на които не им се плаща. Те се обърнаха към нас, за да предотвратят подлъгването и на други изпаднали в нужда и без работа хора.
- Взети ли са вече някакви мерки срещу тази стройна организация?
- Ние сигнализирахме полицията и те с данните, които дадоха мъжете - имената, адресите, абсолютно всичко, работят по случая. Разказаха как отиват без пари. Работят един месец - не им се плаща. На втория месец се надяваш, че имаш да вземаш, обаче на третия обикновено се чудиш как да се измъкнеш оттам. И като се махнеш веднага, просто на момента, идва другият подлъган. Те не ги вземат само от Русе, от цяла България ги събират.
- Какви са най-честите жертви на трафик в Русе?
- Жени, използвани с цел сексуална експлоатация. Това са момичета от малцинствата, неграмотни.
- Какво им обещават?
- Те какво да им обещаят, като самите жени нямат нищо. Дори за най-обикновена работа отиват. Обещават им примерно да работят като сервитьорки. Това, което мога да кажа, е историята на една майка ромка. Тя дойде и разказа, че дъщеря й е жертва на трафик и в момента лежи в затвора във Виена. Момичето е изнесено с цел джебчийство, да краде. И майката се надяваше да се намери начин детето й да остане по-дълго време в затвора, защото там установили, че момичето е болно от туберкулоза. И жената се притеснява, че дъщеря й като излезе от затвора, няма да се излекува, а там се грижат за нея.
- А тук има ли регистрирани хора с увреждания, които се използват за просия в чужбина, каквато е негативната тенденция в национален мащаб?
- Нямаме такива случаи. Не са постъпвали сигнали.
- До какво положение трябва да стигне един човек, за да успее да влезе в капана на трафиканта?
- Жертвите няма къде да живеят, нямат никаква работа и съответно нямат никакви доходи. Но все пак трябва да се издържат по някакъв начин. Много често има хора, които не могат да пишат, да говорят. Обикновено жените като излязат, вече имат по едно дете и след това трафикантите ги заплашват именно с детето.
- С предложения за какви професии биват подмамвани изпадналите в безизходица хора?
- Често жените излизат, влюбени в сводника си. И заминават уж да работят заедно. Обаче изведнъж положението се оказва трудно и жените са принуждавани да проституират, за да издържат семейството.
- А мъжете жертви на трудова експлоатация какви проблеми срещат?
- Най-често са наемани за общи работници, но с тях не се сключват трудови договори. Имахме случай миналата година в пицария в Белгия. Хората бяха строителни работници.
- Разкажете за интересен случай от практиката си.
- Една майка ни потърси. Дъщеря й е студентка и майката решава да проследи нейната комуникация в скайп. Вижда, че детето й си пише с момче от Индонезия. Момичето е завършило елитна гимназия, следва висше образование, не е от масовите случаи на неграмотни и необразовани жени. Това момче я кани за коледните празници в Индонезия. Обяснил й, че има пари да поеме самолетните билети, ще й поеме разноските. Майката обаче се притеснява и предлага на дъщеря си момчето да дойде в България, след като има средства за пътуването. Тя му казва за идеята той да е посети, след което той започва да се държи по-различно. В един момент се установява, че вече трябва да си ограничат времето за комуникиране, защото нямал възможност да стои пред компютъра дълго. В крайна сметка обаче успява да накара момичето да го посети в Индонезия. Майката разбира един ден, че дъщеря й си е извадила задграничен паспорт сама, без да каже на никого, и много се притеснява. Дъщерята заминава, сменя полет в летището в Париж. Там майката успява да изпрати нейни познати, които по някакъв начин убеждават момичето да се върне. Но това е просто шанс, момичето е интелигентно, възпитано.
- По какво се е подвела тогава?
- Ами влюбено е, това е! Една виртуална любов...
- Какви превантивни мерки взема русенската комисия за борба с трафика на хора?
- Работим много активно с училищата в часа на класа. Имаме доброволци, които ходиха два пъти на обучения във Варна и Пловдив. Раздадени са на всички психолози и педагогически съветници по училищата наръчници, които са разработени от националната комисия. Те са с теми специално разработени за часовете на класа. Отделно екип от комисията по желание на класния ръководител може да посети класа. И тук е мястото да изкажа своята благодарност за съдействието и помощта на директора на Гранична полиция комисар Виктор Гецов, на зам.директора на РЗИ д-р Никола Събев и на регионалния директор на „Социално подпомагане“ Татяна Дончева, които също са членове на комисията.
- Какво е вашето наблюдение - жертвите на трафик намаляват ли през годините, или се увеличават?
- Въобще не намаляват. Това се дължи на два факта. От една страна, хората по-лесно вече преодоляват границата да говорят и споделят проблемите си. От друга - нищетата е пълна, задълбочава се. Тъй като хората вече са по-информирани по проблема, дори да не дойдат самите жертви на трафик, към нас се обръщат техни близки и познати. Националната комисия отпуска на всяка жертва по 500 лева за покриване на разноските, защото обикновено те нямат документи, няма къде да отидат.
- Какви мерки още трябва да се предприемат, за да се намали трафикът?
- Това трябва да стане на национално ниво. Тук на местно е важна комуникацията с хората, когато имат проблем, който трябва да се реши, и превенцията, по която работим. Трябва обаче да има работа за хората, защото, когато има работа, те ще има къде да изкарват хляба си и няма да се налага да търсят препитание на друго място.