Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Хитър крадец на дефицитни автомобилни гуми почти успява да се измъкне, но както обикновено става, го проваля една подробност. За да се потвърди за пореден път максимата, че дяволът е в детайлите.
Годината е 1979. В страната най-масовата кола е „Москвич“, тук-там се виждат по някоя „Шкода“, „Трабант“ и „Вартбург“, късметлиите имат „Жигули“, служебният автопарк на големите партийни началници е попълнен от съветската лимузина „Волга“ и само шепа хора, работещи зад граница и получаващи валута, събират очите по улиците със западни коли. Един от тях е Иван /името е сменено/ - моряк от БРП, който си купува от Германия „Фолксваген Бийтъл“, по-известен у нас като „костенурка“. Когато гордият й собственик е на път, колата е прибрана в гараж в родното му Ново село - хем да не привлича излишно внимание, хем да не пострада случайно при буря, градушка или при несръчни маневри на калпав шофьор.
Иван се грижи за фолксвагена като за млада булка
и при един от курсовете му носи нови гуми. По това време те са истински дефицит в България. Тук поначало автомобилните гуми недостигат, а на всичко отгоре немците са качили фолксвагена на 14-цолови гуми, които у нас са непознати. Масовите съветски машини тук ползват гуми 13 цола.
При следващото си връщане от рейс по Горен Дунав обаче Иван преживява шок. Отива до Ново село да си вземе колата и я заварва на трупчета. Гумите и джантите са изчезнали.
След преминаването на първите изпепеляващи вълни на гнева
морякът подава оплакване в милицията и настойчиво иска всички да се включат в разкриването на крадците
Първоначалната справка установява, че в Русе има само четири „костенурки“. Едната е на Иван, другата - на функционер на БКП, третата е на общинар и четвъртата - на милиционер.
Работата по откриване на крадеца обаче забуксува и минава месец без да се попадне на никаква следа. Милиционерът в Ново село е инструктиран всеки ден да следи дали в селото идват непознати, къде отиват и какви коли минават в късните часове на денонощието, но резултат няма.
Надежди за разплитане на кълбото се появяват с едно сведение на таен сътрудник на милицията, че автомонтьор от Средна кула е купил същия модел фолксваген на части и е започнал да го сглобява в двора си.
Това обаче не значи, че човекът е крадец, затова
започва проучване на хората около него
за да се изясни дали може да се превърне в заподозрян.
Установен е помощникът на майстора, който има вартбург. По думите на новоселския милиционер същият вартбург е бил забелязан една вечер в селото , затова собственикът му е прибран на разпит.
В управлението младият мъж, който първоначално се опитва да се държи твърдо, разбира, че облаците над главата му се сгъстяват и единственият начин да си помогне е да каже истината. Така от дума на дума признава, че с шефа си са знаели за фолксвагена в гаража в Ново село и когато монтьорът започва да търси гуми, се сещат откъде могат да вземат един нов комплект, при това безплатно.
Една вечер двамата съучастници отиват до Ново село, отключват гаража, свалят гумите и с вартбурга ги пренасят до дома на майстора в Средна кула.
Веднага на място е пратена оперативна група, която извършва щателен оглед, но не открива нищо. Милиционерите забелязват в сайванта една купчина, покрита с черга, която е така нацвъкана от кокошки, че никой не я повдига. В същото време домакинът енергично протестира, че е невинен и напразно го правят за смях пред комшиите и е толкова убедителен, че успява да посее в униформените семенцето на съмнението.
След неуспешния обиск
въпросите пак са повече от отговорите
затова на другия ден помощникът на монтьора е повикан за нов разпит. Той обаче не се явява, което за него време е изключително необичайно. Малко по-късно се разбира и причината за това - същия ден сутринта мъжът се прибирал с колата си в нежна компания от романтична разходка във Велико Търново, но катастрофирал и загинал на място.
Така е загубена единствената надеждна следа към евентуалния крадец, а морякът започва да нервничи. Той всеки ден се отбива в милицията и дори започва да говори на глас, че крадецът най-вероятно е милиционерът със същата като неговата кола, затова колегите му го прикриват.
Поведението му обаче буди някои съмнения и с него се заема един от най-опитните следователи. По време на беседата морякът признава, че в жабката на фолксвагена е държал порно списание, донесено от Австрия, което също е изчезнало.
Иван започна да се оправдава, че решил да премълчи тази подробност, защото подобни списания тогава бяха строго забранени у нас и притежателите им рискуваха много сериозни неприятности, в някои случаи дори затвор, обяснява днес криминалистът, който е водил разпита.
Списанието се оказва в основата на оперативна комбинация, която води до решаването на този
елементарен наглед, но всъщност доста сложен заради липсата на следи, свидетели и улики случай
Монтьорът е привикан на разпит, като е проучено, че съпругата му е детска учителка.
Разпитващият с остър тон му заявява, че жена му е показвала порно списание на колежките си и той смята да каже за това на началника на отдел „Просвета“, за да я уволни за уронване на учителската професия.
Монтьорът пребледнява, обзема го страх, че съпругата му ще остане без работа и никой никога повече няма да я назначи, затова предпочита да си признае всичко. Описва най-подробно как с приятеля си са откраднали гумите и списанието от Ново село.
Всичко се нарежда, но липсва най-важното - откраднатите гуми.
Те са скрити в сайванта под една черга, цялата покрита с кокоши изпражнения. Знаех, че никой няма да посмее да я пипне, затова ги сложих там, казва крадецът.
Така гумите са открити и върнати на моряка, а срещу мераклията на всяка цена да има собствен фолксваген е заведено дело.
За жалост
съдбата наказва престъпника безмилостно и без право на обжалване
Ден преди първото съдебно заседание монтьорът се удря с мотора си в един стълб на прелеза край Долапите и умира на място.
Жалко и за монтьора, и за помощника му - загинаха млади, а имаше още толкова години пред тях. Това бяха трагедии. След приключването на случая се появиха съмнения, че двамата може да са катастрофирали умишлено, за да се спасят от затвора, но категорично може да се каже, че и двата случая бяха злополуки. Те може би щяха да получат някакви минимални наказания и го знаеха, разказва днес разплелият кражбата криминалист и специално подчертава ролята на забраненото списание, без което кражбата е щяла да остане в графата „неразкрити“.