Монументален храм-базилика от времето на император Константин Велики е сред най-значимите открития, направени от археолозите, работещи по разкопките на Западната порта на древна Сердика.

Това съобщи ръководителят на проучванията д-р Яна Борисова-Кацарова. "Базиликата" е с ширина от 27 метра и предполагаема дължина от около 100 метра, но за момента повече проучвания не могат да бъдат направени, защото останките от сградата продължават под днешната София. Тя е запазена в един ред суперструкция, запазени са и части от две монументални стълбища. Мозаечното украшение е датирано от IV век, а тепърва предстои да се разбере как изглеждат основите и по-ранните градежи.

Отстранихме пораженията от 30-годишното изоставяне на обекта, нашето проучване представлява продължение на разкопки от периода 1975 – 1980 година, продължи д-р Кацарова. Тогава са открити и крепостната стена, и кулата до портата. "Проучването установи, че в края на VI-VII век тази порта е била преградена, установихме времето на построяването на портата и кулата около нея – V - VI век. Този строеж има поне два периода на изграждане", обясни археоложката.

Продължена е и работата по сграда, наречена заради размерите си "Базиликата", където са намерени и останки от мозаечното украшение на сградата, продължи Кацарова. Надявам се бъдещи проучвания да ни позволят да прецизираме някои от изказаните хипотези, да подготвим обекта за представяне пред публика, пожела си тя.

През тази година открихме една нова улица, наречена Via мilitaris, която води до крепостната стена и служи предимно за военни цели, каза още Кацарова. По голяма част от намерените находки от останките на Западната порта са свързани с всекидневието – останки от тъкачен стан, сребърни монети от II век и др.

Представената информация за базиликалния храм е много важна заради намерените мозайки, които са от Константиновия период, заяви Тодор Чобанов, зам.-кмет на София по направление култура. "Тази огромна базилика наистина може би е била построена от Константин Велики като опит да утвърди града като център на християнството", добави той. Тези най-ранни периоди от античността, преди градът да попадне под римски контрол, са малко известни, каза още Чобанов.

Особено ни зарадва и фактът, че са открити печати от Константинополски строителни бригади, добави той.

Чобанов изказа и предположението, че откритата на територията на Ларгото абсида на ранен храм всъщност принадлежи на тази представителна базилика. Зам.-кметът не пропусна да отбележи и че, обектът е важен основно заради културната и научната си стойност, но и като туристическа атракция.