За пета поредна година хора от цялата страна от днес започват да се събират край Сяново, за да строят заедно манастир. Някои ще остават за ден-два, други за седмица, трети докрая - празника на света Марина на 17 юли. Кратка разходка из интернет показва, че за Сяновския манастир „Св.Марина“ се знае малко, почти никак. Неизменните легенди за чудотворните извори обаче съществуват и са не една, а три. Едната е за сляпо дете, което прогледнало, след като измило очите си с водата от извора, другата е за скрито злато под кладенеца, а третата е за скритата вода, която през 1911 г. бликнала отново и излекувала ревматизма на отец Димитър.
Да, има аязмо, около което
някога е бил съграден старият и съборен вече манастир
но сега ще сложим надпис над кладенчето - думите на Исус пред самарянката от евангелието на Йоана, четвърта глава „Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“, обяснява отец Георги Пеев от русенския храм „Св.Троица“. Всъщност този свещеник е основният мотор на строежа, който продължава от 1991 г. досега.
През същата година отецът е ръкоположен за свещеник от викарния епископ в Русе дядо Нестор. Тъй като отец Георги е родом от Нова Черна, е изпратен там да се грижи за християните. Макар че е само на 9 км от Сяново, отец Георги никога не бил стъпвал в това село и само е слушал разкази за някогашен манастир.
Дядо Нестор беше историк по душа и обичаше да събира разкази
да се рови из архиви и да подрежда миналите събития, затова и разказваше много увлекателно за Сяново и манастира, продължава сега отец Георги. Хорската мълва разнасяла, че монахинята, която живяла в „Св.Марина“ - баба Текла, по времето на социализма, през 60-те години, била насилена от партийния и комсомолския секретар на селото. В зората на демокрацията такава история звучи зловещо, но достоверно, като допълнение за всичкия терор, на който православната църква е подложена в тези времена. Заветът на дядо Нестор към младия свещеник е да се опита да възстанови този манастир край Сяново.
Истината е, че там не е имало нито партиен, нито комсомолски секретар - селце като шепа, казва отец Георги, но започва работа по съграждането на светата обител.
По професия свещеникът е строител и се залавя за работа
първо сам, с няколко човека от църквата в Русе, после с помощ оттук-оттам. Хората за 23 години градове построяват, а ние се опитваме един манастир да вдигнем - с две стаи на кръст, един параклис и трапезария, казва с усмивка свещеникът. Основите полагат с много труд и пречки, но както се събират стотинките за манастира, така и хората лека полека се присъединяват към делото.
Звучи невероятно, но хората от съседните села Звънарци и Божурово също са се включвали с дарения, събирани в джамиите, казва отец Георги. За тях не съществувала причина да не се включат в градежа на християнски дом, тъй като били наясно, че това не е просто постройка, а свещено, благословено място.
През 2010 г., по време на една от богословските конференции в Русе, разговорът тръгва към манастира в Сяново и
спонтанно се ражда идеята да се направи доброволчески лагер
на който хората да се трудят и заедно да строят. В началото са около двайсетина човека, а миналата година само за една седмица 67 човека разпъват палатки на поляната.
Сутрин ставаме рано, служим утринна литургия, закусваме, работим, обядваме, почиваме кратко, изнасяме беседа, после служим вечерня, хапваме за вечеря, разговаряме си след това и всеки се оттегля по палатките да нощува, съобщава графика в дните отец Георги. Работа има за всички - почистват се тревните площи, овошките се обгрижват, прави се ограда, побутва се по обзавеждането. Преди две години сковали първите маси, а от миналото лято вече има и пейки около тях.
Материалът за всичко това често е подарък, но не винаги. Сега един човек от Тутракан ни подари 2 тона цимент, а пък друг ни даде баластрата и когато отидем и вложим малко труд, ще изкопаем основи и ще направим пътеки, разкрива плановете си отецът.
Впрочем Сяновският манастир е
първата православна обител в света, която се строи и от протестанти
Става дума за група доброволци от холандския град Дален, проявили преди няколко години интерес към православието в България. Търсили са контакт с енория тук и Пламен Сивов, изпълнителен директор на фондация „Покров Богородичен“, ги насочва към Русе. Тогавашният владика, а сега патриарх, Неофит дава своето благословение и групата пристига заедно с пастора си Ауке, вече пенсиониран, но продължаващ да участва в дейностите на енорията си. Когато дойдоха, ги заведохме до манастира, разказахме им за лагера и те пожелаха да работят наравно с нас - ограда правиха, дупки копаха, колове носиха, набиваха ги и така - истински братски отношения, казва отец Георги и показва табелата, с която благодарят на холандските си приятели.
В Сяновския манастир от 13 години живее един монах - Симеон. Тъй като е възрастен и не му е по силите да се грижи за животни и градина, разчита само на овошките. Много се надявам на благословията на митрополит Наум и имаме надеждата, че като постегнем сградата, ще дойдат още монаси и тук ще се оживи, казва отец Георги. За тази година проектите са свързани основно с електрификацията. Там няма нито ток, нито вода.
Доброволците от лагера направили 300 метра водопроводна мрежа
с чешми и цистерна, от която по гравитачен път се разпределя към баня, кухня и тоалетна. Иначе водата се вдига с агрегат от кладенеца до цистерната. Участват инженери, проектанти, хора, които разбират и съветват да се поставят соларни батерии. Без пари, разбира се, то с пари всеки знае, уточнява свещеникът от русенския храм. 
Строежът и работата е само част от онова, което привлича предимно млади хора в Сяново. По-важно за всички тях е общуването между тях. Всеки идва с различен опит, предава го, взема от другите, развива се, променя се и създава приятелства. Там ги няма екстрите на градския живот, всичко опира до взаимопомощ и добро отношение, казва отец Георги.