9 ноември е черна дата в историята на  българското изкуство. На този ден точно преди 40 години угасва една от най-ярките звезди на киното и театъра: незабравимият и неповторим Апостол Карамитев, отишъл си от света в най-зрялата си творческа възраст - едва на 50 години.
За тези, които помнят актьора и човека Апостол Карамитев, е достатъчно само да чуят името му, за си го представят с
титаничния му талант
По-младите могат да се докоснат до него чрез филмите му - от истински смешните комедии като „Специалист по всичко“ и „Любимец 13“, през характерните за времето „Утро над родината“, „Наша земя“, „Песен за човека“, „Героите на Шипка“, „Нощта срещу 13-ти“, „Това се случи на улицата“, „Двама под небето“, та до върховите му постижения в „Един снимачен ден“, „Рицар без броня“, „Бялата стая“ и „Сватбите на Йоан Асен“.
Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. в семейството на Дочка и Мильо Карамитеви. Майка му е родена в многолюдно семейство в созополското село Веселие, което скоро е споходено от нещастие. Дочка осиротява и става слугинче в богат гръцки дом в близкия Бургас.
За разлика от клишето „господарите“ не са зли, надменни и вечно недоволни
а напротив. Гледат слугинчето като член от семейството и дори го запознават с бъдещия му съпруг Мильо. Той е преселник от Лозенградско и си вади хляба като каруцар на бургаското пристанище.
Мильо и Дочка се венчават през 1920 г. и имат три деца. През 1921 г. се ражда Асен, две години по-късно се появява Апостол, а през 1928-а на белия свят идва и Димитър. Днес на родната къща на артиста на улица „Морска“ номер 4 в Бургас за семейството напомня специална паметна плоча.
Произходът на таланта, тази светла Божия искра, не може да се обясни. За дарбата на Апостол е сигурно само едно - тя не е част от семейното наследство, защото никой в рода му не е проявявал влечение към изяви на сцената. Въпреки това едва на 4 години артистичното дете е записано в детската група на Италианския лицей в родния Бургас, където завършва и средното си образование. Детето с живи очи и вътрешна освободеност се откроява и още в края на първата година става част от спектакъла по случай края на уроците и началото на ваканцията. Оттам нататък
Апостол е на училищната  сцена до завършването на лицея
В детството му прохожда едно друго изкуство, което завладява сърцата и мечтите на много момчета и момичета - киното. Големият екран примамва силно момчето, което е готово да носи кофите с лепило за разлепване на афишите, само и само да може да влиза безплатно в театъра и в киното.
Напускането му на родния Бургас е свързано с военната служба. Редник Карамитев е артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград), а след уволнението си избира София, където иска да следва в Театрална школа. Но семейството и особено по-големият му брат, който плаща издръжката на младия студент, иска да го запише в солидна специалност и така през 1947 година Апостол се оказва
студент по право в Софийския университет
Любовта към сцената обаче не е изчезнала и бъдещият юрист слуша лекции и в Театралната школа. След две години раздвояване школата става Държавно висше театрално училище (по-късно ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ). Това окончателно накланя везните към театъра, но мъничко помага и съдбата. Разкъсаният между адвокатската банка и сцената младеж живее на квартира у големия български режисьор Стефан Сърчаджиев, който е напълно убеден, че пред очите му се налива с блясък нов диамант на театралното изкуство. Затова Сърчаджиев предприема пътуване до Бургас, където убеждава братът на Апостол Асен да се съгласи с прeхвърлянето му в новото висше училище. Там негов ментор става Боян Дановски.
Огромният талант на Апостол Карамитев е оценен още в учебния театър и е доразвит в годините след завършването му, когато младият актьор специализира  актьорско майсторство и режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград.
Изпълнен със знания, умения, хъс и най вече талант, Апостол се въплътява в
стотици театрални и филмови роли
Бабите и дядовците на днешните деца го помнят от радиопредаването „Весел ранобудник“, с което всеки ден ги изпраща на училище, както и с участието му в десетки детски радиопиеси. Впуска се и в декламирането, като изнася десетки паметни рецитали по български и световни поети в цялата страна, блесва и като водещ в първото българско цирково вариете, играе в театъра на единствената тогава българска телевизия... Накратко - не се пести и без притеснения прескача от комедията в драмата, като и на двете места е еднакво искрен, а затова - и еднакво убедителен.
Животът му минава на сцената и в буквалния, и в преносния смисъл. В ролята на Шекспировия Ромео се среща със своята житейска Жулиета - изпълнителката на ролята Маргарита Дупаринова, на която сред декорите на „Ромео и Жулиета“ в Народния театър на 21 август 1948 година той поставя венчалния пръстен. Двама велики актьори свързват съдбите си, а двете им деца Маргарита и Момчил по-късно поемат пътя на родителите си.
Повратна точка в живота му
е решението му да започне да преподава в Театралната академия. Как се е справил може да се съди по учениците му. Сред тях са Йосиф Сърчаджиев, Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Константин Стайков, Красимира Василева, Мадлен Чолакова, Богдан Глишев, Иван Балсамаджиев и много други значими имена.
В документалния филм „Творчески портрет. Апостол Карамитев“ (1970 г.) на режисьорката Елена Панайотова, Карамитев казва: „Аз мисля, че просто съм роден даскал“. Въпреки че израства до професор във ВИТИЗ, предпочита учениците му  да се обръщат към него с „Даскале“.
Освен като актьор и преподавател, Апостол се изявява и като режисьор и само времето не му достига, за да покори и в това си амплоа достигнатите в другите му поприща върхове.
Пред Северина Гьорова, написала биографична книга за него през същата 1970 година, той изповядва:
„Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор
тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години. Завърших и режисура, а се захванах само с актьорска работа. И често пъти, когато трябваше да надхитрям режисьорите, за да прокарам актьорската си концепция, се проклинах, че станах актьор. А сега, когато гледам как моите студенти се опитват да ме надхитрят, ми става и приятно, и болно, че не съм успял докрай да ги убедя в моя замисъл, че той не е станал наш общ замисъл. Но мога много добре да ги разбера“.
През 1973 година здравето на Апостол вече е разклатено, но въпреки това той не се щади и продължава да работи на обичайните за него обороти. През есента на 1973 г. по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан Асен“, той отказва да бъде заместен от каскадьор в опасна сцена, в която трябва да влезе в студена река. След заснемането на този епизод здравословното му състояние рязко се влошава и на 9 ноември България губи един велик талант и неподражаем човек.
Така се сбъдват казаните от самия него думи: „Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен!“...