Имаше времена, когато в ДАШ-а /Държавната автомобилна школа/ се влизаше с връзки. Имаше времена, когато чалгата в градския транспорт беше абсолютно забранена. Имаше времена, когато всички спортни терени на Русе бяха перфектни. И това бяха времената, в които Богдан Ганев беше начело на ДАШ-а, Градския транспорт и Спортните имоти.
Ако преди седмица всички говореха за будители, то днес може спокойно да се поговори за мениджърите - родени да бъдат лидери, да създават екипи, да организират работата, да виждат слабите места, независимо в коя сфера са поставени. Всъщност
разказът е за един истински мениджър
макар биографията му да е разделена на две и годините на социализма да изключват напълно такова определение за директор на училище.
Богдан Ганев е роден в село Тлачене, Врачанско, на 4 август 1940 г. Завършил е гимназия там, като в онези години осмите класове били пет паралелки, а до края се свили до една.
Страшна сеч беше тогава - за две двойки гонеха от училището, изпитите бяха само през септември, а в девети клас ни подложиха на годишни изпити по всички предмети /както беше по него време в Съветския съюз/, от писмена матура не можеш да се освободиш и изобщо никак не беше хлабаво, спомня си Ганев.
Както всички момчета, и той се влива в редиците на армията и по устав има право точно на две седмици за подготовка по избран предмет за кандидатстване в университета. Богдан си харесал химията, припомнил си учебника и получил съобщение, че е приет в Софийския университет.
Последният семестър на следването бил педагогическа практика в 21-во училище в София и на младите химици никак не им било леко да укротяват младежите /тогава думата „тийнейджъри“ все още не съществува в нашия речник/ и да водят уроците както се изисква.
Беше много строго, но съм благодарен, защото бях подготвен от скамейката да вляза направо в час, споделя Богдан Ганев.
Докато следва, среща любовта на живота си Таня Тихолова, която също е химичка, но от друга група. Вдигат сватба и едно след друго се раждат децата им Петър и Ирина.
Откъдето е жената, оттам е родата
гласи народната мъдрост, която Богдан и Таня доказват с живота си. Тъй като тя е русенка, двамата са разпределени тук и като млади учители ги грабват за нуждите на Техникума по химия. По това време тяхна колежка от университета също е разпределена, но в Образцов чифлик. Тя обаче била току-що омъжена и бременна, затова помолила Богдан да се разменят - тя да иде в Химията, той в Чифлика, за да не пътува извън града. Като истински джентълмен Ганев се съгласява и отстъпва мястото си на Севда.
Бяха чудесни години в училището - имаше достатъчно пари и направихме прекрасен кабинет и лаборатория, още стоят надписите на шишенцата, които аз съм правил, горд е от свършеното в Чифлика Ганев.
Пет години по-късно първият секретар на Комсомола в Русе Съботинов предлага на Богдан да поеме новия комитет по младежта и спорта. Годината е 1971-ва и до 1975-а Ганев отговаря за този ресор в единствената младежка организация. Тъй като вече е натрупал достатъчно опит и авторитет сред спортистите, от също единствената партия го молят да оглави дружество „Дунав“ - всичките 22 отбора по различни спортове.
Не ми беше по душата и поисках да се върна в училище, разказва Ганев. На 26 октомври 1978 г. постъпва в Техникума по автотранспорт и остава там до 1998 г. Бяхме колектив от 87 учители, разпределени във всевъзможни курсове и направления, обучавахме по всички категории за водачи от А до Я
отваряхме в 7 ч сутринта и затваряхме в 10 вечерта
припомня си директорът. Нямало обаче нито работилници, нито гаражи, нито кабинети. Започнал градежът и направил най-добрата база в страната, оценена от всички министри на образованието и транспорта през всичките тези 20 години. Наред със строежите Ганев изградил такъв колектив, за който още се говори със завист в учителските среди. Майсторлъкът е да успееш да обединиш хората, да им покажеш, че има цел, и когато имат нужда, да откликнеш и да им помогнеш, разкрива формулата на успеха си шефът.
Опирах се на учителите по практика, защото те са в основата на професионалното обучение, категоричен е Ганев. Пояснява, че именно тези хора имат образованието и умението да преподават, а и допълнително майсторството, което да предадат на децата. Ентусиазмът му бил заразителен и ДАШ-ът станал най-желаното училище. 80-те години наистина ни бяха златни и това се дължи на няколко фактора - УПК-тата, строгата дисциплина и безкрайните възможности за практика на учениците, разкрива тайната си Ганев.
УПК /Учебно-производствен комплекс/ е непознат за днешните ученици, но според него независимо какво училище завършваш, трябва всеки да има професия. Това продължи около десетина години. Така в УПК-то на ДАШ-а се събират възпитаници на Английската, на Математическата, на „Ботев“ - все деца, които са свикнали да учат, любознателни и целта им е да вземат книжки за шофьори напълно безплатно. Паралелките бяха със среден успех 5.97 и пренесоха техния стил на учене и при нас, обяснява Ганев. При „нахлуването“ на такива умници тамошните отличници разбрали, че техните шестици не са същите и се стегнали да догонват. Учителите пък не си позволявали да бъдат неподготвени по който и да е предмет в детайли, тъй като срещу тях седят жадни за знания младежи. Така
ДАШ-ът бил издигнат на пиедестал в Русе
приемът му скочил до осем паралелки и всички големци давали мило и драго децата им да влязат точно там. За тези години не съм позволил обаче нито едно ходатайство за оценка или извиняване на отсъствия - гонил съм наред и съм държал строго на всичко, казва директорът. Това е училището, което разполага с първия видеокабинет за обучение, второто след Математическата, което купува компютри „Правец“, вкарва най-новата техника за ремонт на автомобили и така върви с бързи крачки към новостите. Преподавателите в университета са поканени да водят лекции в училището, а в аудиториите им до студентите се редят и учениците на ДАШ-а. В Техникума по автотранспорт, както е преименуван ДАШ-ът, има кръжоци по театър, танци, песни, рисуване - всичко, което казват, че шофьорите не могат. Кафето в барчето струва точно 8 стотинки, а храната в столовата е безплатна.
Сега Богдан Ганев е разочарован, че нещата в момента са със съвсем различен знак. Само в Русе има над 100 автосервиза, като в Червена вода са цели шест - няма начин да се тревожиш за работата на децата, анализира специалистът.
Лично аз смятам, че закриването на професионални гимназии е най-голямата грешка на инспектората в Русе, който не може да види как да подобри и оптимизира работата, а чака сами да се затрият училищата, ядосва се Богдан Ганев. И не е просто мърморко, а има ясно виждане какво може да се направи.
Децата искали компютри - ами направи им компютърна химия
искат електроника - направи я, а не се чуди само как да си седиш пред компютъра. Обикаляй селата, градчетата, предлагай - от Господа няма да ти паднат ученици. Всичко е от лошо управление. Какво пречеше да се обединят Химията, Спортното, Електрото, Зърното - четири сгради плюс общежитие, да имат едно ръководство, един директор-мениджър с четирима помощници. Всички ученици да учат общообразователните предмети на едно място, за да има петима учители по математика например, които да си помагат и да се развиват, да създадат истинско методическо обединение, каквото е правилно да има. Практиката да си я карат където искат и всеки според специалността си. А те останаха четирима директори, пък с помощници, пък със счетоводители, пък с не-знам-си-какво. Казал съм това, написал съм го, но никой не ми обърна внимание, казва на един дъх Богдан Ганев.
Политическата буря на младата демокрация ражда безумното ограничение директори над 57-годишна възраст да нямат право да се явяват на конкурс за длъжността си. Ганев е точно на толкова и... излиза завинаги от системата на просветата. Но покойният вече кмет Димитър Калчев го е оценил като добър управленец, затова му поверява градския транспорт - познава хората, умее да работи, знае как и ще се справи. Първата заповед на директора е
да забрани чалгата в тролеите и автобусите
Събрах шофьорите и им казах така - музика може, но само радио „София“. Ако по радио „София“ пуснат чалга, чалга слушаме и ние, но ако не - чалгата само вкъщи! Два кашона със снимки на голи мадами изхвърлих от автобусите - това беше другото, за което ми се разсърдиха. В обществения транспорт не се допускат хора с оскъдно и неприлично облекло все пак, разказва с лека шега директорът Ганев.
Случката със забраната на модерната чалга се разчува из цялата страна и Стефан Вълдобрев излиза на един от концертите си с тениска, на която има надпис „Богдан Ганев“. Питат го всички - кой е този и защо му носи името, а той с гордост обявява, че това е човекът, който официално забрани чалгата в България. Към него се присъединява и Васил Найденов, който идва на специален концерт в Русе и търси Ганев за разговор и сформиране на организация срещу тази пошла музика. Тя обаче победи, разочарован е химикът-естет.
Положението и в градския транспорт не е леко - изгорели автобуси, избори, 800 работници на 140 превозни средства. Макар че успява да съкрати излишните бройки, на Богдан Ганев буквално му побелява косата от неприятности и сам напуска тази инфарктна длъжност. Поема „Спортни имоти“. Всъщност създава „Спортни имоти“ и успява да сложи ред във всички клубове и бази. Покрай спортните му страсти, най-силната от които е волейболът, Богдан Ганев започва да се интересува от историята на спорта. Събира документи и факти, които описва в две книги.
Сега той пише третата си книга, посветена на ученическия спорт. Събира материали, подрежда ги и ги обобщава за всяко училище, всеки колега, всеки медал и купа. И това са дни наред в залите на библиотеката. Вярва, че това трябва да остане записано, за да се гордеят децата, а учителите да знаят защо хабят сили и енергия. Учуден е, че няма нито едно малко книжле, което да разказва за историята на образованието в Русе.
А днес най-голямата радост за Богдан и Таня са децата, внуците и очакването на първото правнуче, което ще продължи фамилията Ганев.