Няма начин да не си спомняте рефрена, с който се разпяваха учениците в училище. „Ре-ми-фа-ре-ми-фа-ми-фа-сол-ми-фа-сол-фа-ла-ре-си-сол-ми-ла-до-ре“ разхождаха гласчетата по цялата октава, а след това на канон се повтаряше всичко, докато не стане приятна мелодия. И тя ставаше, особено когато учителят по пеене води децата със сърцето си. Както прави това Анна Екова вече 34 години. Толкова са от 1979 г. досега. Тя е само на 24, когато започва да подрежда в детски главици нотни ключове и плавно легато, тоники, терци и кратко стакато.
Анна е наследник на старата русенска фамилия Екови
Макар че родителите й са стоматолози, в къщата им музиката не идва от радиото или грамофона, а от камерния семеен оркестър.
Баща ми свиреше на цигулка, мама на пиано, баба също беше пианистка и дори имаме такава снимка - с родителите ми, брат ми, децата ми и племенниците ми - всички с инструментите, разказва Анна Екова.
Макар че лекарската професия е една от почти задължително „наследствените“, в Екови децата имали пълната свобода на избор. Така Ани хванала цигулката, а батко й Петко залягал над медицината, но не изоставил нито рисуването, нито скулптурата, нито литературата. Един от първите български бестселъри „Рой Пищова“ е рожба именно на д-р Петко Еков.
Ани започва да свири на 5-годишна възраст. В Музикалната гимназия учител й е покойният вече Николай Генов. Продължава музикалния си път в Пловдив и се завръща в родния Русе като учител. Предлагат й място в СОУ „Йордан Йовков“ и тя приема. Толкова присърце приема, че
в кварталното училище децата стават не просто добри певци, а истински актьори
в оперетите, които Анна Екова поставя на сцената.
И аз както всяко дете обичах да играя на театър - измъквах от тавана разни стари шапки и рокли на баба, правехме си на двора представления, продавахме билети и ми е останало като изключително приятно преживяване, разказва учителката-режисьор. Сама признава, че любовта й към оперетата и детските спектакли всъщност се е породила от бащините й разкази за това как са ставали тези празници на музиката в Ловешката гимназия. Там е имало много силна традиция в детските оперети и учениците са изгаряли от желание да участват, пояснява Екова.
Още в първата година от постъпването си в „Йовков“ тя
поставя оперетата на Петър Ступел „Приказният сън“
Премиерата както за учителката, така и за децата, е свързана с много емоции. Декорите си правят сами върху стари афиши, костюмите се шият вкъщи, рисуват на огромни пана, репетират и излизат на сцената на бившия завод „Георги Димитров“. Аплаузи, поклони, цветя - получават всичко, което им е нужно да продължат. Детето, което игра тогава една от ролите, стана оперна певица и в момента е в Испания - Татяна Давидкова, разкрива откривателката на таланти Ани.
В света на детската оперета йовковци не са сами и получават подкрепа от връстниците си в Музикалната гимназия. Тогавашният директор
Борислав Михайлов пише специална оперета за децата по либретото на баща й д-р Еков
„Вълшебният саз“ /саз е арабски струнен музикален инструмент, подобен на мандолина-б.а./. Оркестрацията е за камерен оркестър и естествено музикантите са учениците от Музикалното. От театъра идват гримьор, перукер и осветител и спектакълът е пълен. За тези си усилия Ани получава безброй награди, но най-ценно е желанието на децата да са покрай нея с песни, танци и музика.
Тъй като съм накрая на кариерата си и нямам нужда от никакви преувеличения, мога смело да кажа, че няма друго училище в Русе, което да е с толкова широко отворени врати към изкуството, категорична е Анна Екова. Въпреки кризите и промените, в „Йовков“ е гъмжало от музикални състави и групи. Дори в момента децата от първи и втори клас са част от музикалния театър. По-големите се изявяват с песни и свирни, но пак са на сцената - най-големият им магнит. Ако няма подкрепа от страна на ръководството,
и Моцарт да е учител по музика, нищо няма да се получи
убедена е Ани.
Изкуството не само че обогатява, то опитомява човека, затова децата трябва да имат право на него през цялото си време в училище, а не да приключват в осми клас с музика и рисуване, вярва учителката Екова. Може да е малко храстче вляво на сцената, да е голям калпазанин, но се променя, очичките му заблестяват, вижда света по различен начин, става по-добро, чувства се артист, звезда, отговорно е, допълва тя.
Като истински класически музикант, самата Ани няма любим композитор и когато си пуска „нещо за душата“, то е според настроението й в момента.
Харесва джаз, рок, поп и фино показва тези стилове и на децата
в клас. Измислила е такива забавни часове, в които малчуганите имат задачата да представят своя любим певец или група, като подготвят някакъв разказ и подберат музика от YouTube. Купонът е пълен, но най-хубаво се получава, когато музиката е изпълнена с енергията на хлапетата и те могат дори да потанцуват. Чалга също има, но за радост на Екова е малко. Даже става все по-малко или поне е по-филтрирана от пошлост и безвкусица, обнадеждена е учителката. Тя не отрича, че дори и да е попфолк, когато една мелодия е направена професионално, по законите на мелодията, тя си личи и може да бъде донякъде приета от музикантите.
В семейството на Ани също звучи музика
Дъщеря й Ирена е цигуларка, синът Богослав - виолист. И двамата живеят и работят в Германия. Заедно със съпруга си, инженерът Александър Андреев, плануват пътешествия. Мечтая отново да ида в Париж, споделя Ани и е сигурна, че когато един ден напусне кабинет 26 на втория етаж в „Йовков“, ще е първата на терминала към широкия и пъстър свят. Пеейки си.