Миналата година по това време актуални бяха протестите. През тази обстановката още повече се усложни с потопа във Варна, Добрич и Килифарево, истерията покрай банките и предстоящите избори. Как да ни остане ресурс да се интересуваме от образованието в България?! То открай време е изритано в ъгъла на обществените ни тревоги. Доказателство е липсата на каквито и да е дискусии и анализи дори в периодичния печат.
Друго е положението във Великобритания. Там всеки ден различни издания /кое от кое по-авторитетно/ се изнасят данни, коментира се, търсят се варианти, показват се слабости, поощряват се постижения, опитват се нови подходи... Справката е лесна, всички имат сайтове.
Само не отваряйте сайта на родното просветно министерство!
Там нямо нищо друго, освен къде е бил министърът, с кого се е срещнал и какво е казал. Да, написали са имената на двете момиченца, които са изкарали най-висок успех на кандидатгимназиалните изпити в София, но това каква работа ни върши тук, на брега на Дунав? Колкото да се зарадваме, че Нина и Александра от Софийската математическа гимназия са блестящи деца.
В Русе положението с информационния поток е почти същото. Единствената разлика е, че на сайта си Инспекторатът публикува най-високите и най-ниските балове за първото класиране в гимназиите. Само факти. Без анализ, без цели, без идея какво ще се прави нататък. Това е работа и на общините. Ясно е, че клетата Русенска община се тревожи от далеч по-сериозни проблеми. Наистина е странно, след като няма семейство, в което я дете, я внуче, я съпруга, я племенник да не е свързан по някакъв начин с училището, но си е така - абе, айде бе, да се оправят!
Истерията около кандидатгимназиалната кампания влудява повече фамилии, отколкото слуховете за банките.
Седмият клас е някакъв кошмар за децата, учителите и родителите
Ако някое семейство премине повече от два пъти през този ужас, спокойно може да получи орден „Слава“ за героизъм в мирно време. Разбира се, че не говорим за онези многолюдни фамилии, за които кандидатгимназиалната кампания е толкова вълнуваща, колкото и абдикацията на крал Хуан Карлос. Целият този екшън за хлапетата се случва заради безумието изпитите за седмокласниците да са единствен вариант в живота им. Не се ли справи с пълна концентрация на знания точно в тези два дни, хлапето си обърква целия образователен път. Ами ако си счупи ръчичката предишния ден или го хване вирус заранта преди изпита? Рискът е голям и няма никакъв втори вариант. Това, разбира се, е изцяло български модел, който, странно защо, не се възприема никъде по света.
Типично български модел е никой да не се интересува от резултатите на децата
Всеки си гледа своето си, тук-там лайква по снимка на познати във Фейсбук и толкова. Скромната табличка в сайта на инспектората с баловете на седмокласниците си остана за вътрешна консумация. Изключение направи само този вестник. Има обаче други таблици, които е добре да се видят от всички. За да е справедлива подредбата, са взети оценките от Националното външно оценяване на децата, а не тези, с които те кандидатстват. Причината е, че не всички седмокласници желаят да се местят в профилирани гимназии и са се ориентирали към техникумите. За всички обаче е задължително попълването на отговори от първия модул, който показва ясно какво са научили през последните три години от прогимназията. Някои много, други нищо. Абе, карай, бе - да не си разваляме ваканцията!
Кой след седми, кой след осми клас все някъде продължава да изкачва стъпалата на просветата и в 12 клас освен на бал, се явява и на матура. Даже две - задължителната по български и по нещо друго. Защо не е математика, е толкова изтъркан вече въпрос, който може да се сравни с безсмисления „Кой?“ от миналата година. На финала на образованието картинката от години е безобразно скучна. Обаче ако питаш директора на всяко училище какво мисли за резултатите на учениците си, всеки изказва голямото си задоволство от постиженията. Вероятно са прави - винаги може да бъде и по-зле.
В Русенска област
средният успех на матурите е под средния за страната
за поредна година. 235 са слабите оценки и техните притежатели ще трябва да опитат късмета си /с тестовата форма си е чисто тото за незнаещите/ през следващите сесии на държавни изпити. Пълните шестици са 52, разпределени така - 33 в Математическата гимназия, 8 в Английската, 4 в СОУ „Панайот Волов“ в Бяла, по две в „Левски“ и СОУ за европейски езици и по една в Дойче шуле, „Йордан Йовков“ и Гимназията по електротехника. Вечните конкуренти Математическата и Английската тази година са си разменили местата в челото по български и английски език. Точно с три стотни Английската води в резултата по български /5.27 срещу 5.24/, а със същата разлика Математическата е на върха по английски с 5.36 срещу 5.33. Съвсем нормално е тези две училища да се борят за високи успехи, тъй като и учениците им имат високи цели. Като Оксфорд или Кеймбридж например.
На другия полюс са възпитаниците на Професионалната гимназия в Бяла, достигнали среден успех от 2.99. Реално погледнато тези две групи ученици имат и различна годишна издръжка -
за едните тя е около 1000 лева на ученик, а за другите минава 2000
Нелогично е, че пътниците към университетите всъщност са с по 1000, а връстниците им от Бяла с двойно повече. България действително трябва да е изключително богата и щедра държава, след като може да си позволи да харчи така здраво пари, без да се интересува какво се случва с тях и какъв е резултатът от тази инвестиция. 
Лошото е, че в областта „случаят ПГ в Бяла“ не е някакво езкотично изключение. Въпросът е защо никой не говори за това и не вижда в печалните данни сигнал за криза. Не просто временен проблем, а катастрофално съчетание на финансови загуби и интелектуален спад.