- Кой сте вие, д-р Москов?
- Демократ, женен, баща на 3-годишен син, лекар, пушач.
- А какво общо имате с другия не по-малко популярен Москов - режисьора Теди Москов?
- Братовчеди сме, дядовците ни са братя. В нашата фамилия сериозна част държат лекарите, хора на изкуството и политици. Моят чичо Атанас Москов през 1947 г. печели изборите срещу Георги Димитров в Димитровски район на София. Разбира се, тази победа му носи престой в Белене за следващите 10 години от живота му. Също като закономерност се предават в поколенията и мъжките имена, които са Стефан, Петър и Иван. Така и на Теди синът му е Иван, а моят - Стефан.
Майка ми е Емма Москова, която почти целия си професионален живот прекара в института, който се грижеше за паметниците на културата.
- Покрай нейните ангажименти ли се озовахте в Русе?
- Да, в периода след 1976 г. до 1982 г. прекарвах летата си тук. Живеехме у едно семейство в близост до лятното кино „Ангел Кънчев“, което вече не съществува, и докато възрастните си вършеха работата, аз играех по цял ден с децата от квартала. Познавах като дланта си задните дворове на къщите и имам прекрасни спомени от това време.
След години отново дойдох в Русе, но като войник в Санитарната школа. Познавам както района около поделението, така и гарнизонния арест. На това място ме изпрати весела история за един старшина, който постоянно ни караше да тичаме, и то по много. Ние, войниците, вече бяхме завършили висшето си образование и се бяхме наредили лекари, зъболекари, фармацевти и т.н., но денят преминаваше в много дълго тичане. Върху Доходното здание има статуя на Меркурий, а той освен покровител на търговията, е и бог на бегачите на дълги разстояния. Та въпросният старшина с право си заслужи прякора Меркурий, но не мога още да си обясня защо това беше толкова обидно за него. Въпросът е, че когато научи за прозвището си, ни издейства престой в ареста.
- А тук ще направите и първите си стъпки към Народното събрания.
- Като че ли в моя живот така се случва - като дете получих ценни житейски уроци, като младеж разбрах други истини, после емоционално бях свързан с русенка /без малко да стана русенски зет/ и ето ме пак тук с дебют в голямата политика.
- Вие ли избрахте, или Иван Костов ви прати?
- Имах възможност за избор, но той съвпадна и с партийното решение. Действията на русенската организация на ДСБ са изключително високо ценени на национално ниво. Аз - за добро или за зло - минавам за едно от публичните остриета на ДСБ и с идването ми тук даваме сериозна заявка за сериозна битка.
- Не се ли притеснявате, че могат да ви попитат „Тежи ли парашутът?“
- Не, честно казано. Аз не гледам на себе си като  на парашутист. Знам, че ще чуя подобна реплика в предизборната борба, но не ме притеснява. Тук съм да се боря за доверието на русенци и ще го правя смирено, но убедително.
- В Русе СДС затвори отдавна вратите си за депутата от синята коалиция д-р Михаил Михайлов и той беше принуден да работи в офиса на ДСБ. Очаквате ли подобно развитие на ситуацията при вас?
- С д-р Михайлов често се виждам и говорим ползотворно по много теми. Не разчитам, че той ще ме въвежда в проблемите на града - написал съм си домашното и знам за какво става дума. Приемственост ще има, целите на Синята коалиция ще бъдат продължени и не вярвам да имам неговите неприятности. Не виждаме противници в лицето на СДС, а говорим за ГЕРБ и липсата му на капацитет да управлява държавата. Да, ГЕРБ има своите постижения, защото се извършва мащабно строителство и това трябва да бъде отбелязано като успех. Това обаче в обикновените държави, западно от Сърбия, би било успех за една дирекция в транспортно министерство, която се занимава с правене и ремонт на пътища. Ако националното усилие и хоризонт са сведени до 30 километра асфалт за четири години, това не е добра перспектива.
- Защо националното ръководство не избра местен човек за водач на листата?
- Всяко едно решение има своите предимства и недостатъци. Да кажем, че нашето решение е в полза на доброто представяне на политиката ни в Русе. Идеята е да имаме повече от един народен представител, а кои ще бъдат те - ще кажем предложенията си в най-скоро време и хората ще решат дали да ни подкрепят.
- Как се справяте с детето си?
- Стефан е такова човече, което не може да се движи ходом, а само тичешком. Има повече синини от ММА боец и е страшен енергиен вампир. Последното, което завчера ми каза, преди да тръгна за Русе, е, че иска да му купя дълъг светещ меч, да го взема със себе си и заедно да бием лошите. Аз нося в себе си убеденост, че лошите не са победили, ако трябва да използвам терминологията на сина си. Много се надявам да мога да допринеса тази убеденост, каквато имат и голяма част от русенци, да намери своята публична изява. Ще купя два меча!
- Казахте, че сте пушач.
- И то заклет. Като правило отиват по две кутии на ден с възможност за надграждане. Обаче се опитвам да ходя на фитнес и така да компенсирам малко. Иначе дълги години съм тренирал футбол. Бесен фен съм на лондонския „Арсенал“ и дори правя някакви алюзии с този отбор и ДСБ. Девизът на клуба е „Победа чрез хармония“ и мисля, че се опитваме в ДСБ да правим точно това - по честен път, с истината да вървим, а резултатът ще дойде със сигурност.
- Какви книги четете?
- Трудно ми е така да определя, но ще кажа, че последното, което препрочетох, е сборник с разкази на Милан Кундера, в който той се опитва да разкаже през призмата на конкретни човешки взаимоотношения огромните травми, които сме получили от 50-годишното комунистическо време.
- А вие защо сте антикомунист?
- Има родова предиспозиция - всичките сме врагове на народа. Разказах ви за чичо си, а леля ми е бягала под дъжд от куршуми на сръбската граница към Австрия и е със смъртна присъда, баща ми също беше враг и беше третиран като такъв. Повярвайте ми, особено състояние на духа е, когато Държавна сигурност идва в дома ви и ви рови из детските плочи. Не е само това. Извън родовата чест никога няма да ме чуете да говоря, че комунистите са лоши хора. Не, те вероятно са добри, но има човеконенавистни системи, които превръщат индивида в жертва, унищожават достойнството му и се гаврят с мислите му. Комунизмът е една от тях и не мисля, че разумен човек би могъл да подкрепя това. Ненавиждам демонстрациите на унижение!
- Музика?
- Харесвам по-стар, мелодичен джаз, класическия хеви метъл и предкласиката в симфоничната музика с някои изключения като Моцарт например. Наистина обичам произведенията на Жан Батист Люли. Като дете вкъщи имахме пиано и имам някакви наченки на такава култура, макар че съм дете, израснало на улицата. По-скоро бях гаменче, отколкото култивирано растение.
- Като опитен анестезиолог смятате ли, че ще успеете да приспите съперниците си?
- Номерът в анестезиологията е не да приспиш, а да събудиш адекватно и аз се надявам да направя именно това с хората. Противниците ще ги бием фронтално. Ще се боря за доверието на русенци и заедно да променим сегашното положение. С нищо не съм оцапал досега името си и така не бих навредил на кампанията ни.