Тази фраза наистина е произнесена: „Извинете, сир, не исках да го направя!“. Казана е от кралица и то на ешафода, минути преди палачът да отдели главата от тялото й.
За другата фраза: „Като нямат хляб, да ядат пасти“, няма потвърждение, но е приписвана на същата кралица, защото удобно обслужва всички, за които физическата й смърт не е достатъчна. Те искат й демонизирането й навеки.
Едно от нейните прозвища е Мадам Дефицит и извън материалните му измерения /има и такива/ то като че ли точно изразява живота й - дефицит в отношението й към другите, но и огромен дефицит в отношението на другите към нея.
Това е родената на днешния 2 ноември 1755 година Мария-Антоанета - дъщеря на австрийския император Франц I Стефан и съпруга на крал Луи XVI, превърнала се за краткия си 38-годишен живот в една от най-спорните фигури не само във Франция, но и в цяла Европа.
Мария-Антоанета е родена в двореца Хофбург, Виена, като ерцхерцогиня Мария Антония Йозефа Йоана фон Хабсбург-Лотарингия, ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и Тоскана. Тя е петнадесето дете и е най-малката дъщеря на императрица Мария Тереза.
По всеобщо мнение
Мария-Антоанета има трудно детство
Императрица Мария-Тереза се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в няколко замъка, недостъпни за останала част от придворните. Там императорското семейство си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с връстници от простолюдието и се учат на градинска работа.
Въпреки че Мария-Тереза осигурява идеалната среда за Мария-Антоанета, императрицата няма големи планове за бъдещето на дъщеря си и дори я пренебрегва, когато планира династичните бракове на децата си.
През 1765 г. император Франц I Стефан умира и оставя съпругата си императрица Мария-Тереза да управлява заедно с най-големия им син Франц II. По това време вече били уредени браковете на по-големите сестри на Мария-Антоанета, чрез които Австрия трябвало да закрепи съюза си с Испания, Неаполитанското кралство, Русия, Парма в т.н Седемгодишна война срещу Великобритания, Прусия, Португалия и Хановер. По същото време започва кампания за по-тясно сближение на Австрия със стария враг Франция, която е неин съюзник в Седемгодишната война. За скрепване на съюза между двете доскорошни съперници е предвидено да се сключи династичен брак между престолонаследника на френския престол Луи Огюст и някоя от дъщерите на Мария-Тереза.
По силата на обстоятелствата
това е точно Мария-Антоанета, която официално е предадена във френски ръце на 17 май 1770 година на един остров на река Рейн на австро-френската граница. Седмица по-късно Мария-Антоанета се среща за първи път и с Луи Огюст. На 16 май 1770 г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и Луи Огюст. След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където бракът трябва да бъде консумиран. Но на следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. Сексът между двамата се оказва проблем, тъй като Луи не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си.
Първоначалните реакции от брака на Мария-Антоанета са противоречиви. От една страна новата дофина става доста популярна между хората, които са очаровани от красотата й. Заради безкрайни подозрения, че Мария-Антоанета упражнява силно влияние върху съпруга си в полза на Австия обаче,
знатната младоженка е обект на множество насмешки, обструкции и бойкоти в кралския двор
Срещу нея се пускат всякакви слуховe, включително и че е сексуално запленена от собствения си пол. С това се обяснява липсата на полов живот в семейството й с Луи Огюст. Но вместо да я пречупи, всичко това калява характера й и я научава да плува свободно в пълните с опасности води на алчната и саркастична френска аристокрация.
Това й е особено полезно след смъртта на Луи XV и коронацията за крал на съпруга й Луи XVI на 11 юни 1775 в катедралата на Реймс.
Макар че е вече кралица, атаките срещу знатната австрийка не спират, само стават по-завоалирани. На нея се приписват всички смъртни грехове, като особено се набляга на разточителството. Чрез умело подхвърлени реплики и изкусно изплетени интриги се създава мнението, че тъкмо Мария-Антоанета е причината за мегаломанските разходи на съпруга си, заради които хазната започва да дрънчи на кухо. Наред с това се ширят слухове за нейни страстни извънбрачни връзки.
Че Мария-Антоанета е разточителна до безразсъдство, няма съмнение. Няма съмнение също, че е падала в обятията на известни бонвивани. Заради тоталната изолация, на която е подложена от враговете си, тя се посвещава на Малкия Трианон - подарен от съпруга й дворец в покрайнините на Версай и го преобразява по свой вкус. Това също настървява враговете й, които започват да го наричат Малката Виена, а кралицата се свива все повече и повече в луксозната си черупка и губи представа какво се случва извън стените на двореца. Именно на тази капсулираност се дължи приписваната й втора реплика за хляба и пастите. Твърди се, че тя е произнесена при новината, че народът на Франция няма хляб и едва оцелява.
На фона на всичко това все повече изпъква един проблем.
Седем години след венчавката бракът й с Луи остава неконсумиран
а нацията чака престолонаследник. Тук се намесва братът на Мария-Антоанета Йоазеф II, който вече е император. Австрийският владетел гостува цели 6 седмици на френското кралско семейство, за да открие, че Луи не спи с жена си по една единствена причина - той просто не познава секса и не е имало кой поне малко да го ограмоти в тази посока. Такъв учител се явява Йоазеф II, а успехът му е очевиден. Още докато австрийският монарх е в Париж, Луи дебютира в леглото на съпругата си, а осем месеца по-късно тя показва първите симптоми, че носи рожба под сърцето си.
На 19 декември 1778 във Версай Мария-Антоанета добива дъщеря - Мари Терез Шарлот. Кралят силно се привързва към дъщеря си. На 22 октомври 1781 г. френската кралица ражда и дългоочаквания наследник на престола Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, който получава титлата „херцог Дьо Бретан“. Радостта от раждането на новия престолонаследник личи от думите, които Луи XVI записва в дневника си:
„Мадам, Вие изпълнихте нашето желание и желанието на цяла Франция, Вие сте майка на дофин!“
Раждането на престолонаследника така и не увеличава влиянието на Мария-Антоанета върху политиката на Франция, както очаквали австрийците. На обвиненията на брат си, че е изключително пасивна по този въпрос, поради което той я нарича в писмата си „глупачка“, кралицата сама отговаря, че няма необходимата власт в двора, че кралят рядко разговаря с нея по политически въпроси и че тя самата трябва да научава за тях от неговите министри, пред които била принудена да се преструва, че кралят й има пълно доверие, за да може да получи от тях необходимата й информация. Това от своя страна създавало илюзията у придворните, че тя разполага с повече власт.
През 1784 здравето на френския дофин започва да се влошава. Кралят и кралицата са принудени да помислят за раждане на втори син, който да подсигури наследството на короната. През август 1784 е обявено, че кралицата е бременна. Бъдещото увеличаване на семейството кара Мария-Антоанета да помисли за имущественото си състояние. Тя се опитва да закупи двореца в Сен Клу, който в бъдеще да бъде безвъзмездно завещан на децата й. Това начинание е посрещнато с бурно неодобрение от придворните и предизвиква остри критики срещу разсипничеството на кралицата. Скоро
недоволството се разпространява из цяла Франция, която посреща като шок идеята кралицата да се отдели в собствен двор
независим от този на краля. В крайна сметка покупката на замъка е осуетена.
На 27 март 1785 г. Мария-Антоанета ражда втория си син Луи-Шарл, херцог на Нормандия, с което обезпечава наследяването на короната, но и този път слуховете за бащинството на детето не закъсняват.
Продължаващите с години клевети, дворцовите интриги и скандали, в които е замесено името на кралицата, оформят популярния й образ на една безнравствена, разточителна и празноглава австрийка, с който образ Мария-Антоанета остава трайно във френското съзнание.
Само един пример. Няколко месеца след раждането на Луи-Шарл кралицата получава писмо от известни бижутери относно една диамантена огърлица на стойност 2 млн. ливри, която уж била закупена от Мария-Антоанета чрез посредничеството на кардинал Дьо Роан. Мария-Антоанета е шокирана от новината, тъй като отношението й към кардинал Дьо Роан може да бъде определено като истинско презрение, а освен това няколко пъти преди това тя категорично отказала да закупи огърлицата заради високата й цена. Става ясно, че лековерният кардинал Дьо Роан, обзет от желанието да спечели благоразполжението на кралицата, бил подведен от графиня Жана дьо Ламот-Валоа да плати авансово огърлицата от името на Мария-Антоанета, която уж желаела чрез него да се сдобие дискретно със скъпия накит.
Този скандал идва на фона на перманентната финансова криза
във Франция, която принуждава Луи XVI да свика събранието на нотабилите - нещо, което не е правено в продължение на 160 години. Те трябвало да одобрят въвеждането на няколко нови данъка, което Парижкият парламент преди това отказал да направи. Това така и не става, но е нов повод за стрели по кралицата. Понеже не присъства на първото заседание при краля, я обвиняват, че се опитва да омаловажи тъй важното за страната събитие.
Луи XVI продължава да пилее пари с широка ръка, зад което всички виждат сянката на съпругата му, наречена саркастично „Мадам Дефицит“. Всъщност това е времето, в което Нейно величество започва да играе по-активна роля в политическия живот с една единствена цел - короната да бъде наследена от някое от децата й. Причината - кралят страда от задълбочаваща се депресия и като цяло здравето ме у доста разклатено.
Кралицата се опитва да се защити от слуховете, че е опразнила хазната и че манипулира владетеля, но всичко и всички са срещу нея.
Междувременно
икономическата разруха и политическото напрежение стигат до кулминацията си
- бушуващите бунтове довеждат до превземането на Бастилията на 14 юли 1789. Революцията е отприщена и вече няма връщане назад. Мачканите с векове селяни и безимотни граждани се надигат и в страната се леят реки от синя кръв.
Кралското семейство удържа престола още известно време, но функциите му стават все по-незначителни, а заплахата за разправа - все по-очевидни. Замислени са няколко плана за бягство, но то дълго се отлага с надеждата, че една интервенция на чуждите сили в революционна Франция ще възстанови предреволюционния ред. Когато през пролетта на 1791 г. кралят най-сетне приема настоятелните предложения на крайните монархисти да емигрира, всичко се проваля заради спазване на дворцовия етикет. Огромната карета за кралското семейство и багажа му отдалеч показват, че пътниците не са случайни хора и в селището Варен, на 60 км от границата с Австрия,
Луи XVI е разпознат от пощенския служител Друе
който е сигурен, че вижда кралския профил, изсечен върху френските монети. Той предупреждава своите съселяни, след което кралското семейство е пленено и върнато в Париж.
На 21 септември 1792 г. монархията официално е отменена, а Националното събрание променя името на кралската фамилия на Капет. Луи XVI е обвинен в измяна към Първата френска република и е екзекутиран на 21 януари 1793 г. На 1 август същата година вдовицата Капет е преместена в Консиержери като затворник № 280. На 14 октомври 1793 г. бившата кралица е изправена пред наказателен трибунал по обвинение в държавна измяна, организиране на отвратителни оргии във Версай, отклоняване на средства от държавната хазна в полза на Австрия и опит за убийство на орлеанския херцог.  Поведението на Мария-Антоанета по време на процеса е съвсем спокойно.
С блестящите отговори в своя защита тя впечатлява присъстващите в залата
които очаквали да видят една празноглава жена.
Тъй като изходът на процеса срещу бившата кралица на Франция е предварително решен в Комитета за обществено спасение, никой не е изненадан, че в ранната сутрин на 16 октомври 1793 г. тя е призната за виновна и е осъдена на смърт чрез гилотиниране.
Мария-Антоанета е екзекутирана в 12.15 часа на същия ден в семпла бяла рокля точно две седмици преди да навърши 38 години. Свидетелите на екзекуцията са впечатлени от спокойния вид и самообладанието, с които изминава пътя до гилотината. Тогава произнася фразата, с която започнахме: „Извинете ме, сир, не исках да го направя!“ към един от палачите, които неволно е настъпила. И това са последните й думи. Тялото и е погребано в необозначен гроб в гробището Мадлейн в Париж. На 15 януари 1815 г., след реставрацията на Бурбоните във Франция, телата на Мария-Антоанета и Луи XVI са ексхумирани по нареждане на граф Дьо Прованс, вече Луи XVIII, и са препогребани подобаващо на 21 януари в гробницата на френските крале в катедралата Сен Дени в Париж.