Който и да стане президент на Турция след два месеца ще има трудната задача да изгради наново доверието с лидерите на ЕС. Предизвикателството е свързано както с външната политика на Турция, така и със ситуацията вътре в страната.

През последните няколко години външната политика на Турция буди смущение и недоверие в европейските лидери. Докато страната е здраво свързана с НАТО /и се радва на ползи като защитата с ракетни комплекси Пейтриът на южната си граница/ , тя показва тенденции да действа в няколко посоки извън политиката на алианса. Например Турция шумно рекламира поръчването от нея на китайска ракетна система за защита, която е напълно несъвместима с натовските стандарти и процедури. А и отдавна държи портите си отворени за джихадисти, които минават напред-назад през сирийско-турската граница, поради което някои журналисти прекръстиха полетите Истанбул-Хатай и Истанбул-Газиантеп на "експрес на джихада". Слуховете за доставки на оръжие за сирийските бунтовници и приемането на водача на Ислямска държава в Ирак и Леван /ИДИЛ/ Ал Багдади в Турция доведоха до допълнителни притеснения у Запада.

Сега по турската южна граница има нови проблеми: повече от 80 турци бяха взети за заложници от ИДИЛ; има вероятност от разпадането на Ирак; възможно появяване на кюрдска държава на част от териториите на днешни Сирия и Ирак; вероятността от свита Сирия /от Латакия до Дамаск/, управлявана от оцелелия режим на Башар Асад и големи територии, оставени във властта на екстремистки военни водачи. Така че нещата за Турция стават много сложни.

Един от начините за изграждане наново на постоянството и доверието е да бъдат поставени под контрол джихадистите по сирийско-турската граница. Вместо хилядите европейски и арабски бойци пътуващи към и от бойните полета в Сирия да бъдат наричани "туристи", по-добре за Турция е да упражнява стегнат контрол по границите си, летищата из страната и в Истанбул. Списъци с имена бяха предоставени от европейски разузнавателни служби, беше предложено сътрудничество и контролът в Европа беше затегнат. Така че е време да бъдат демонстрирани сериозни резултати в сферата на антитероризма, а не само обещания. Според последните анализи Турция е изложена на заплахата на "завръщащи се джихадисти" също толкова, колкото Франция, Белгия или Испания и сигурността й зависи от сериозно сътрудничество с Европа и със САЩ.

Друга критична област , в която Турция трябва да подобри доверието с ЕС, е положението с върховенството на закона. По ред причини архитектурата на това върховенство в Турция само през последната година беше сериозно разрушена: правни процедури бяха прекратявани; сериозни подозрения не бяха разследвани; Висшият съвет на съдии и прокурори /ВССП/ се прости с голяма част от своята независимост; свободите на медиите бяха още повече ограничени; ползването на интернет и социалните медии беше накърнено и ограничено по изключително груб начин. Както нееднократно заявяват европейските политици нито едно от горните действия не е съвместимо с ЕС. Поради което следващият президент на Турция ще има задача в сериозен мащаб за възстановяване на върховенството на закона ако страната има намерение да докаже, че се е насочила към стандартите и правилата на ЕС.

Много често турски политици са се оплаквали, че отношението на ЕС към тяхната страна "не е като към равен партньор". Вероятно е вярно, че в много европейски страни и политически партии е разпространено мнението, че Турция "е лоша за Европа". Първата и елементарна мярка за ефективно противопоставяне на това неправилно възприемане е да бъде спряно намесването на "европейски заговори"/или американски/ всеки път, когато високопоставени политици имат главоболия на вътрешна тема. Защото това просто не е нормално поведение в рамките на клуба на ЕС. Независимо от вкуса на Турция към теории на конспирацията, е неотложно да се разбере, че подобни теории не са действителност от нашето време и те все повече изглеждат като най-лесен начин за измъкване от един проблем, когато нямаш по-добро обяснение. Този метод не работи вътре в ЕС, а и не е убедителен за голяма част от турските граждани.

В рамките на клуба на ЕС разликите са изобилие и консенсуси трудно се подхранват. В момента лидерите на ЕС се стремят усилено да постигнат общи позиции. Да се вземе, например, отстраняването с военна сила на Мохамед Морси от президентския пост на Египет преди година. Турция многократно и публично критикува ЕС за това, че не осъди събитията в Египет. Но дали тази остра и публична критика и за сегашната власт в Египет, и за ЕС ще даде на Турция позиции с по-голямо влияние? Не, по-скоро ще я постави в изолация. И когато е страна, преговаряща за приемането й в ЕС, би трябвало да се предполага известно конструктивно сходство в рамките на подхода на ЕС по различни въпроси, включително и Египет.

Също така честото използване от страна на Турция на описанието на ЕС като "намиращ се в дълбока криза", както и "разединен и поляризиран" въобще не звучи като оценка от страна на пламенен кандидат за членство. Превръщането в доверен стратегически съюзник за Европейския съюз ще изисква сериозни стъпки от следващия президент на Турция, за да бъде отново изградено доверието и ясно ще покаже на чия позиция от целия спектър иска да застане страната. Това няма да е лесно. 

Коментарът на Марк Пиерини е публикуван във в. "Хюриет".