Една русенска журналистка, проходила някога в „Дунавска правда“ и надградила името и авторитета си в редица столични медии, тези дни застана от другата страна на събитията. Не от тази, от която ги отразяват, а от тази, от която ги създават. Събитието е излязлата от печат книга на Виолета К.Радева „От първо лице“, събрала 60 разговора със знакови личности, които не търсят солта на злободневието, а отговори на големите въпроси пред обществото, но без да се пренебрегва актуалната ситуация в България.
Още корицата на книгата на Виолета Радева подсказва, че е търсен съзнателен паралел между събитията у нас през 1990-а и 1996-97 година и това, което се случва след изборите на 12 май 2013 година. Избрана е снимка, на която се вижда кордон от плътно наредени коли на жандармерията. На последната страница е посочено, че тя е от 4 септември 2013 година, когато беше първият работен ден на парламента след лятната ваканция.
Сборникът включва интервюта с писатели, учени и публични личности, правени в един период от малко над десет години /1990-2002/, но съдържанието на разговорите и съпътстващите ги бележки на автора ни потопят в кипежа на днешния ден, в сегашните ни тревоги и лутане в дирене на верния път.
Подбраните 60 интервюта не са - както подчертава в предговора Атанас Свиленов - със случайни личности, каквито днес се подвизават из почти всички печатни и електронни медии. Те не са и с политици, защитаващи партийните си виждания и лични интереси. Макар правени предимно за един партиен всекидневник, който съзнателно беше унищожен от издателите си и не съществува от десет години - вестник „Демокрация“, Виолета Радева не е робувала на преходните политически битки, а се е насочвала към събеседници, чиито думи ни карат и днес да се замисляме. И изненадващото е колко актуално звучат тези интервюта и колко много забравени или удобно премълчавани факти и истини ни припомнят.
Ще споменем само някои от личностите, привличали вниманието и интереса на авторката. Сред тях са голямата наша германистка, есеистка и писателка Жана Николова-Гълъбова, създала най-пълните и неостаряващи фразеологични българо-немски и немско-български речници, преводачка на Шилер и на „Тъй рече Заратустра“ на Ницше. „Гост“ в сборника е доживелият до 93 години и последен напуснал белия свят опълченец от Балканската война Христо Минчев от възрожденски хасковски род, дал видни дейци на национално-освободителното движение, на литературата и науката /поетът Стефан Гечев, проф. Любомир Тенев, Асен Златаров, Богомил Райнов и др./. Читателят ще намери интервюта с писателите Петър Константинов, Иван Богданов, Румен Стоянов, с поетите Блага Димитрова, Христо Огнянов, Биньо Иванов, Марин Георгиев, Йордан Палежев, с професорите Розалия Ликова, Боряна Христова, Рая Кунчева, Стефан Робев, Витан Стефанов, Панайот Танчев, Димитър Бойков и много други колоритни интелектуалци, духовници и емигранти.
Книгата е илюстрирана както с непубликувани или много малко известни снимки, запечатали например среща на проф.Борис Йоцов със студенти в Скопие, санитарния влак на Българския червен кръст на Източния фронт през Втората световна война и други. Може само да се съжалява, че малка част от интервютата са без снимка на интервюирания, но явно с ликвидирането на „Демокрация“ е бил унищожен и архивът на вестника.
И няколко думи за авторката.
Виолета Радева е русенка и кариерата си на журналистка е започнала в предшественика на „Утро“ - вестник „Дунавска правда“. Завършила е българска филология и философия в СУ, има докторска степен от Института по философия при БАН върху идейно-естетическите възгледи на основателя на кръга „Мисъл“ д-р Кръстю Кръстев.
Работила е последователно във вестниците „Кооперативно село“, „Земеделско знаме“ /20 години/, „Подкрепа“, „Демокрация“ /10 години/ и в други вестници и списания.
От няколко години живее в Русе. Сценаристка е на заснетите от РТВЦ-Русе документални филми „В примката на мълчанието. Змей Горянин“ и „Потомци на Фичето“ /режисьор Елена Машкова, оператор Стилян Антонов/. И двата филма са отличени с награди и номинации на престижни фестивали на документалното кино. Авторка е на книгата „Житие на Рилския чудотворец“ и на много статии на литературни и исторически теми в редица списания. /Стоян РУСЕВ