Николинка Мянкова е председател на Русенската адвокатска колегия. Стилната дама за трети мандат оглавява непокорната адвокатура, достигнала вече внушителната бройка от близо 340 човека.
- Госпожо Мянкова, разбрахме, че на 15 ноември предстои извънредно общо събрание на адвокатурата в Русе. Какво налага това?
- Не само в Русе, всички колегии в страната трябва да проведат такива извънредни събрания, а след тях ще има и национална конференция. Всичко това се прави във връзка с предложението за изменение на Закона за адвокатурата - това е единствената точка в дневния ред на извънредните събрания. Проектът вече е изработен и в момента върви обсъждането му в колегиите в цялата страна.
- Вече се разчуха част от основните предложения и по всичко изглежда, че те ще нажежат страстите между различните юридически професионални общности. Например дискутира се предложението да се забрани на други правоспособни юристи да дават консултации или правни съвети...
- Вижте, досега нямаше регламентация на дейността на адвокатурата, не беше казано ясно какво представлява адвокатската дейност. А това е много специфична дейност, която представлява защита на правата, свободите и законните интереси на гражданите и на юридическите лица. Това не е обикновена услуга, затова и адвокатите не са търговци. Съществуващият сега текст в закона я определяше твърде общо. И това даде възможност на юристи, които не са адвокати, в това число нотариуси и частни съдебни изпълнители, да поемат голяма част от работата, която следва да бъде упражнявана от адвокатите. Става дума например за изготвяне на нотариални актове, съвети при сключване сделки, дейността по съдебното изпълнение на практика изцяло се прехвърли на съдебните изпълнители - там адвокатите имат много малка роля.
- И какво се предлага сега - тези дейности да се извършват само от адвокати? Това не е ли монополизиране? И каква ще е разликата в качеството на услугата - нали и нотариусите също са правоспособни юристи, при това те най-добре познават материята, с която работят?
- Целта на промените е да създаде регламентация, от една страна, и от друга страна, да се осигури по-добро изпълнение на адвокатската дейност. Така например нотариусите имат специфични компетентности, свързани с нотариалното удостоверяване, но те не са адвокати. А сключването на една сделка често е продължителен процес, в който всяка от страните трябва да получи разяснения и съвети от своя адвокат с оглед защита на нейните интереси. Вижте, не искаме да предизвикваме война между адвокатурата и нотариата. Истината е, че с течение на годините в нашата работа се насложиха множество проблеми. Не само по отношение на нотариусите и съдебните изпълнители, така стоят нещата и при регистрацията на фирми - и там хора, които не са юристи, си позволяват да внасят документи за регистрация на фирми, а това води до проблеми. Много често договорите между търговци се подготвят от техните счетоводители и едва когато настъпят сериозни проблеми, гражданите и търговците търсят съдействие на адвокат. Нашата идея е, че адвокатът трябва да е компетентното лице, което да стои с името си зад качеството на тази дейност, за действията, които извършва. Не става дума за монополизиране, а за регламентиране на дейност.
- И ако някой не се съобрази с тази „регламентация“, са предвидени санкции?
- Действително са предвидени административно-наказателни разпоредби за хора, които нямат адвокатска правоспособност, а извършват такава дейност. И това също е един от новите моменти в закона. Санкциите са от 1000 до 2000 лева за първо нарушение на лице, което извършва адвокатска дейност, без да е вписано в регистъра. А при повторност стигат до 5000 лева. Предложенията за налагане ще се издават от председателя на съответната адвокатска колегия, на чиято територия е извършено нарушението, а наказателните постановления се предлага да се издават от областния управител.
- Логично е да се попита няма ли това да доведе до допълнително оскъпяване на процедурите за обикновените хора?
- Категорична съм, че няма да се стигне до никакво оскъпяване. Дори напротив - с навременната и компетентна  адвокатска помощ биха могли да спестят много последващи разходи на клиентите по водене на дела. А освен това съществува възможността хората да ползват безплатна правна помощ, тя е толкова широко застъпена, няма пречка всеки, който е социално слаб, да поиска такава. Няма пречка и сам да свършиш нещо, което си решил, че можеш. Но когато се ползва адвокатска помощ, клиентът трябва да знае, че човекът срещу него е компетентен, че има правоспособност, че е положил съответните изпити. И че той ще носи отговорност пред клиента, ако не си свърши работата.
- Предполагам, че тези предложения ще доведат до изменения в множество други закони, съгласувани ли са те с останалите юридически професии, които ще бъдат засегнати?
- При всички случаи, ако това наше предложение се приеме, ще се наложи изменение и в други закони, като предстои сериозно обсъждане с другите професионални общности. Този наш проект е резултат от работата на работна група, която има ангажимента да го съгласува и да предложи промени в съответните нормативни актове. Сигурна съм, че реакция срещу тези предложения ще има. Но искам да припомня, че навремето, когато се въвеждаха измененията в съответните дейности, когато започваха работа и частните нотариуси, и частните съдебни изпълнители и част от нашата дейност на практика бе иззета, ние не сме реагирали така остро, да не кажа изобщо. Напротив, оказахме се дори твърде толерантни. Това, което се случва в момента, просто го налага самият живот.
- Казвате, че предложенията целят адвокатите да стоят с името си зад действията си и резултатите от тях. Но предложението за изменение в закона за адвокатурата предвижда ли и по-сурови санкции за тези, които не си вършат качествено адвокатската работа?
- Санкциите за адвокатите и сега са достатъчно строги. Друг е въпросът дали се прилагат адекватно. Големият ни проблем досега беше краткият давностен срок - една година от извършване на нарушението. След изтичането на този срок дори и да е налице нарушение, ние нямахме възможност да образуваме дисциплинарно производство. А обикновено хората ни сезираха твърде късно, след като вече срокът е изтекъл. Идеята сега е този давностен срок да се увеличи до две или дори до три години.
- Това ли беше основната причина дисциплинарните производства срещу адвокати да са малко, а наказаните да се броят на пръстите на едната ръка?
- Не само. Вижте, ние не сме другарски съд, не сме и разследващ орган. Когато при нас постъпи жалба, ние започваме производство, но се нуждаем от помощта на този жалбоподател. Той трябва да съдейства, да ни представи документи, доказателства, от които да можем да съдим какви са били действията на колегата, срещу когото е подаден сигналът. Но не може да си подал жалба срещу адвокат, а след това 6 месеца дори да не отговориш на поканата да представиш поне договора си за правна помощ с този адвокат.
- В същото време прави впечатление, че изобщо не се предвижда механизъм адвокатурата да се чисти по-лесно от кадри, които очевидно не работят добре ...
- Всеки колега индивидуално носи отговорност пред клиента, който го е наел. И след като този клиент го е избрал, той е имал мотив да го наеме - никой не отива при адвокат преди предварително да го проучи, да види каква практика има, каква репутация. Тези, които не работят добре, ги изхвърля самият пазар. Освен това във всеки един момент, в който на клиента не му хареса как адвокатът си води делото или е недоволен от работата му, той има възможност да се откаже от него и да потърси друг. Замяна на адвоката може да се поиска дори и при оказана правна помощ от така наречените „служебни защитници“. Но има и нещо друго. Когато обясниш на един клиент каква е ситуацията, какво може да се случи по неговото дело, той трябва сам да направи своя избор. Повечето хора обаче искат да чуят само това, което те мислят. И ако не го чуят, отиват при следващия адвокат, докато някой им обещае сто процента успех. Моята практика е показала, че най-добрите адвокати не са тези, които обещават всичко и веднага на клиентите си. Адвокатът просто трябва да е честен, да каже какво е възможно, какво предлага, какви са вариантите. Но той не може и не следва да поема ангажимент за резултат. Защото не той решава делото. Виждате сами - по едни и същи казуси има разнопосочни съдебни решения, различни мнения имат дори длъжностните лица в Агенцията по вписванията. Колкото и компетентен да е един адвокат, все пак друг решава делото. От него се изисква да си свърши работата съвестно, да бъде отговорен, да поема толкова дела, колкото може да свърши, и да ги свърши компетентно и в срок.
- Другото ожесточено дискутирано изменение е свързано с приема в адвокатурата. Не се ли свива до минимум достъпът на нови кандидати да упражняват тази професия?
- Единственото изменение, което се предлага, е в адвокатурата да се влиза само с изпит. Амбицията наистина е да се вкара една по-голяма строгост. И тя пак е свързана с желанието на всички ни адвокатите да са добре подготвени, компетентни и да стоят авторитетно с името си зад всяко свое действие. Предложението е да се минава през изпит от всички кандидати, предвидено е изключение само за хабилитирани научни работници по правни науки.
- С други думи, и един напуснал върховен съдия ще ходи на изпит, ако иска да стане адвокат?
- Точно така. И аз ако искам да стана съдия сега, въпреки че имам 20-годишен юридически стаж, въпреки че дори съм била съдия, няма да мога да го направя, без да положа изпит за първоначално назначаване. Просто тази мярка е реципрочна на Закона за съдебната власт.
- Това предложение обаче явно по никакъв начин не засяга хората, които през изминалите години навлязоха в адвокатурата без никакъв изпит?
- Не е възможно да върнем времето. Законът винаги действа занапред, няма как да обърнем действието му към хора, които вече са правоспособни адвокати.
- Не се ли предвижда поне някакъв вид атестация за тези хора, чиито качества на практика никой не е проверявал през всичките тези години? Това също би била реципрочна на Закона за съдебната власт мярка?
- Не. Атестация за всеки адвокат е неговата репутация.
- Вероятно това дава почва младите кандидати за адвокати да обвиняват „старите“ в дискриминация?
- В никакъв случай не може да става дума за дискриминация. Не смятам, че има място за такова противопоставяне. Всъщност единствената разлика ще бъде, че занапред вече няма да може да се влиза в адвокатурата с 5-годишен юридически стаж, натрупан другаде. И веднага ще обясня защо се налага това. Например законът никъде не поставя изискване юрисконсултът да има юридическа правоспособност. Представят се документи за наличие на такъв стаж в частни фирми, но на практика има случаи, в които хората само са се водили на щат. И ние няма как да проверим дали този стаж е действително положен, дали кандидатът е работил по специалността, или просто е трупал стаж на хартия, колкото да влезе после в адвокатурата. Наред с това следва да се отбележи и фактът, че сред магистратите по-голяма част са тези, които не са назначени с конкурс и това не е повод да има противопоставяне между тях.
Идеята на промените е друга: човекът, който влиза в адвокатурата, да бъде действително подготвен, защото динамиката в отношенията през последните години е огромна и нито бизнесът, нито гражданите имат търпение да чакат някой да се обучи. Очакванията към адвокатите са те да са подготвени не само теоретично, но и на практика да могат да прилагат своите знания. Освен това през изминалите години практиката ни доказа, че по-добрият вариант за влизане в адвокатурата е изпитът. Той не е откритие на България, такива изпити има и в другите държави в Европа и в Северна Америка. Там дори са още по-сериозни, като задължително се предвижда преминаване и през училище за адвокати, което може да продължи между една и три години.  В тази връзка бих искала да кажа, че имаме идея да предложим обучението преди изпита за младши адвокати, защото има и такова, да се провежда и в Русе. Не виждам причина това да става само в София. Както знаете, в Русе постоянно се организират обучения за адвокатите, тази година Русенската адвокатура дори бе обявена за Регионален център за обучение на адвокати за Североизточна България. Много бих желала обаче този наш център да заработи в много по-тясна връзка и с Юридическия факултет на Русенския университет. Имаме изключително добре подготвени юристи, които могат да окажат неоценима помощ при практическото обучение на студентите, имаме базата - ако си подадем ръка, ще бъде много добре за всички, особено за студентите.
- И вие ли смятате, че проблемът на адвокатурата идва от множеството юридически факултети, които бълват хиляди новоизпечени юристи годишно?
- Не мисля, че това е проблем на адвокатурата, а на завършилите юридическите факултети. Лично моето мнение е, че наистина има проблем. На първо място в това, че факултетите не подготвят студентите достатъчно добре практически. Това разминаване не е от сега, винаги е имало разрив между дори блестящата теоретична подготовка и липсата на практически умения. Само че условията сега са доста различни - и животът, и бизнесът нямат време да чакат, всички искат като излезеш от университета, да си подготвен за практиката. И едва на второ място идва въпросът с действително многото завършили юристи, които не съответстват на нуждите на пазара. Смятам, че и това ще се регулира пак от пазара - просто когато няма достатъчно работа за завършилите, ще намалеят и желаещите да учат в юридическите факултети. Но този закон, който сега обсъждаме, няма за цел да решава нито един от тези два проблема. Той просто ще сложи ред в една професионална дейност, която се упражнява с много отговорност и много, при това постоянни усилия. Защото да си адвокат не е просто работа и тези, които го разбират, винаги ще намират своето място в адвокатурата.