Академик Михаил Арнаудов. Академик Петър Мутафчиев. Професор Димитър Баларев. Професор Георги Златев-Черкин. Актьорът Сава Огнянов.
Това са само малка част от именитите русенци, завършили славната Първа мъжка гимназия. Училището, което в края на тази седмица ще празнува своята бележита 175-годишнина, която е и годишнина на светското образование в Русе, е отворило вратите към науката, медицината, музиката, историята, театъра и обществените изяви на хиляди млади хора. Сред техните имена понякога не са малко тези на прочули се, при това не само в страната, но и зад пределите й, учени, изследователи, архитекти, инженери, мислители.
Като правило всички те и тогава, преди повече от столетие и половина, и сега, в съвремието, никога не забравят откъде е тръгнал съзнателният им път в науката или изкуството. Както не забравят и онези, от които са научили първите си уроци по съвест, достойнство, принципност, последователност, задълбоченост... Това са техните учители - а сред тях също има десетки имена, които всяват респект и у тези, които дори не подозират, че личности от национален мащаб просто са влизали в час, изправяли са се пред дъската и са въвеждали своите ученици в прекрасните територии на знанието и духа. Като Стоян Михайловски, Драган Цанков, Цани Гинчев, Цветан Радославов, Лазар Симидчиев...
И докато за преподавателите българи често знаем повече /макар и не винаги достатъчно/,
по-малко известни са преподавателите чужденци
които са били част от атмосферата в някогашната Първа мъжка гимназия, днес СОУ „Христо Ботев“. Изследване по тази интригуваща тема пазят днес в училището. То е направено от възпитаничката на гимназията Преслава Георгиева, която през 2007 г. описва една голяма част от чужденците, преподавали в училището, като обхваща периода 1878-1944 година.
Най-многобройни от учителите-чужденци са били чехите. В първите години след Освобождението от турско робство младата българска държава има потребност от специалисти преподаватели, ето защо тя се обръща с покана към някои европейски страни да изпратят учители тук. Така, по такава покана, в Русе през 1879 г. пристига да преподава в Мъжката гимназия чехът Карел Милде, който е завършил Чешката политехника в Прага. Отначало води часове по рисуване и геометрия с чертане. И макар и славянските езици да са близки, на Милде не му е лесно да се адаптира, а от друга страна, това предизвиква недоволство сред учениците. През 1880 г. в.“Славянин“ отпечатва ученическа реплика, в която се казва: „Тежко и горко на нас, учениците, как ще учим от чехски учители, като вземем предвид доколко сме научили по Геометрията от чехския ни учител г-н К.Милде, който наместо да ни учи, той се учеше от нас на български!“.
Упорит и последователен обаче,
Милде не само научава български, но започва да преподава и физика
като остава в русенската гимназия до 1886 г. Две години по-късно приема българско поданство и продължава да учителства в Свищов.
Друг чех, Вацлав Колар, е учител по химия в Русе от 1881 до 1889 г., като е обучавал 10 паралелки. Колар умира на 17 март 1889 г., а в завещанието му се посочва, че „покойният е завещал на тукашната гимназия /1000/ хиляда лева с условие да се дава ежегодишната лихва от тази сума всяка година винаги в деня на св.Кирил и Методий на един най-беден ученик, когото ще назначи учителският съвет“.
Тамбурашкият оркестър на днешното училище „Христо Ботев“, който прославя и в момента гимназията, града и страната с удивителното си музициране, се дължи на друг чех - Франц Щрос. Работил като капелмайстор в Хасково, Ловеч и Свищов, Щрос ръководи музиката на Дунавския военен флот, а през 1898 г. създава първия тамбурашки оркестър в България - оркестър „Другарски спомен“ в Русе. През 1906 г. оркестърът дарява инструменти на русенската Мъжка гимназия, което е отбелязано в протокол от заседание на учителския съвет от 7 ноември същата година.
Чехите Антон Шпулак, Иван Немец и Вацлав Емер преподават в Мъжката гимназия съответно рисуване и краснопис /Шпулак по-късно се премества в Девическата гимназия/; аритметика и геометрия, алгебра и немски; гимнастика, физика и дескриптивна геометрия. Венцеслав Павел е водил часове по инструментална музика, а Йосиф Цобел - по рисуване.
Сред най-именитите учители-чехи са братята Херменгилд и Карел Шкорпил
Херменгилд преподава естествена история и география, като през 1904 г. основава археологическа сбирка под името „Исторически музей при реалната гимназия „Княз Борис“ - и така слага началото на музейното дело в Русе. А Карел Шкорпил е работил като учител само една година, но пребиваването му в Русе през 1890-1891 е дало на науката неговия „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“.
Неколцина са учителите в Мъжката гимназия, които са дошли от Италия. Пиетро Бигалия е учел момчетата да рисуват, Алфредо Грило е преподавал италиански език /по това време - 1935/1936 г. - Грило е и консул в Русе, като е командирован от италианското правителство за лектор в гимназията/. Учител по италиански е бил и д-р Джоакино Гранчини, който е завършил университета в Рим.
Отчетлива следа в историята на гимназията оставят и преподавателите от Швейцария. Шарл Дюванел започва като волнонаемен учител през 1894 г., като води заниманията по гимнастика. Той успява да предизвика такъв интерес у своите ученици, че през ноември същата година се основава Русенско телодвижително дружество „Сокол“ и то се оглавява от Дюванел.
Другият швейцарец, записал името си в историята на СОУ „Христо Ботев“, е Луи Айер - него съвременните историци Андрей Пантев и Борислав Гаврилов посочват като един от 100-те най-влиятелни чужденци в българската история. В Русе той идва, след като е работил в Лом и Силистра, и също преподава спорт. Именно
като учител в Мъжката гимназия Луи Айер се записва доброволец в Балканската война
В спомените на ученика Никола Гладнишки се разказва: „Спомням си как той сам изнесе на площада пред Мъжката гимназия една писалищна маса, заби трицветното знаме и подпомогнат само от неговия син, осмиван от всички, почна да записва доброволци юнаци. Той беше решил да ги поведе на фронта“. За участието си в Балканската война Луи Айер получава два пъти ордена „Кръст за храброст“, а когато започва Първата световна война, швейцарецът отново се записва доброволец в българската армия. И умира на 2 септември 1917 г. край Дойранското езеро.
Не са малко и руските емигранти, които учителстват в русенската Мъжка гимназия. Периодът, през който те работят тук, е главно 30-те години на миналия век, когато вълната от руснаци, дошли в България след руската социалистическа революция, е внушителна. Всъщност, първият руснак, който е преподавал в училището, е Вартоломей Робертович, който от 1879 до 1885 е учил момчетата от Русе и околностите на тънкостите на френската, немската и руската граматика. Евгений Користин постъпва като учител по латински през 1921-ва. Николай Белиц преподава руски, Пьотр Фивейский - история, а Генадий Дементиев също руски език.
Друг руснак, Александър Шулц, пък се води учител в гимназията от 1923 г., но на практика е командирован за помощник-директор при управлението на военноисторическите паметници в Плевен, така че всъщност не е влизал в часове, макар да фигурира във ведомостите на училището. 
Трима македонци - Благой Хамамджиев, Теохар Караджов и Панче Тодоров, водят часовете на момчетата в Мъжката гимназия по история и философска пропедевтика. Полякът Юлиян Шумлянски преподава естествена история, неговият сънародник Александър Константинович обучава гимназистите по френски език, а румънецът Йосиф Едуард Клая влиза в часове по немски език, търговско знание и алгебра.
В Деня на народните будители, 1 ноември, когато СОУ „Христо Ботев“ ще отпразнува 175-годишнината си, със сигурност ще бъдат припомнени и имената на някогашните учители в гимназията. А духът и благородството, което те са излъчвали и са предавали на своите ученици, и днес е пример за възпитаниците на училището.