Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

30 000 лева - стойността на два апартамента в центъра на Русе, изчезват от касата на „Топлофикация“ през есента на 1979 година и поставят под огромно напрежение както енергийното предприятие, така и МВР. Огромната сума е открадната от касата на ул.“Мостова“ над Топлата вода и въпреки че първоначално няма изгледи престъплението да бъде разкрито, работата по него не спира. Проверява се всяка вероятност, изслушва се всяка хипотеза, наблюдават се широк кръг хора дали няма да си сменят начина на живот и да започнат да харчат нашироко. И отникъде нищо!
Малко преди незапомнения удар, в началото на октомври, започва основен ремонт по фасадата на „Топлофикация“. Работата е много, а зимата наближава, затова са ангажирани различни строителни бригади и в администрацията се мотаят доста външни хора. Служителите по принцип внимават, макар че никой не очаква това, което ще предстои - една сутрин касиерката установява липса на около 30 000 лева.
След сигнала в милицията се сформира оперативна група от криминалисти, следователи и специалисти от Научно-техническото отделение.
Установено е, че
касата не е разбита и не е отворена с шперц
Касиерката пък, която държи оригиналния ключ, има желязно алиби за предната нощ. Възложено й е да направи списъци на всички служители от счетоводството, които имат достъп до сейфа, на целия колектив на „Топлофикация“ и на работниците от бригадите за ремонт. Всички са подложени на разпити, които продължават със седмици, но няма никакъв знак кой може да е присвоил парите.
Развръзката в този случай идва случайно и сякаш заради пристъпването на осмата Божа заповед - „Не кради!“.
Една ноемврийска вечер, по време на първия сняг, патрулна кола с двама униформени обхожда района по кейовата улица. След 23 часа патрулът случайно вижда, че до зида на католическата църква „Свети Павел от Кръста“ на днешната улица „Епископ Евгений Босилков“ клечи мъж с пакет в ръка.
Макар че тероризмът е непознат по това време, служителите на МВР са подготвени да действат и в такива ситуации и първия момент униформените мислят, че някой готви провокация с бомба в оградата на храма. В добър синхрон двамата служители за секунди скрояват план, шофьорът завива рязко и се качва на тротоара и двамата с колегата му изскачат зад гърба на непознатия.
Оттук нататък действието започва да се развива като във филм. Милиционерите издават твърда команда „Стой! Горе ръцете!“, заподозреният се обръща към тях с вкаменено от ужас и изненада лице и вдига бавно ръце, сякаш иска да предпази нещо. Тогава от пакета започват да хвърчат банкноти, вятърът ги поема, завърта ги и ги пуска на земята заедно със снежинките. За секунди
тротоарът се оказва покрит с пари
и милиционерите са не по-малко изненадани от задържания. Единият все пак бързо се окопитва, вади белезници и закопчава арестанта за дръжката на вратата на патрулката. Другият започва да гони парите да не отидат в Дунава. В това време идва трети униформен, който случайно минава по улицата на път за вкъщи. Тримата успяват да съберат около 15 000 лева и след като намират и последния лев, заедно с арестанта отиват в управлението.
„Изкушението за нашите служители е било много голямо, но никой от тях не се беше поддал. Като ги попитахме защо не са сложили по някоя банкнота в джоба, отвърнаха, че заплатите им стигат, получават дрехи и обувки без пари и живеят спокойно“, казва оперативен работник от групата, работила по разкриване на кражбата.
Задържаният веднага е подложен на кръстосани разпити, за да каже откъде са парите и защо ги крие в стената на храма. Той започва да увърта, че сумата била от един имот, който бил продал, но бил решил да скрие парите в църквата, за да са по-близо до господ.
Милиционерите
не вярват на нито една дума, само че в първия момент не предполагат, че това е част от откраднатата от „Топлофикация“ сума
Но когато се разбира, че 40-годишният задържан работи в „Гражданска защита“ в предприятието, връзката става очевидна. Въпреки това няма доказателства, а мъжът не признава нищо и държи на своята версия. Тревожно е още, че откритата сума е само половината от откраднатата.
Затова криминалистите избират да играят с открити карти. Казват на крадеца, че ще открият истината и без негова помощ, но той може да си помогне сам, ако каже къде са останалите пари. Така ще си осигури смекчаващи вината обстоятелства и по-малка присъда, защото няма криминално досие.
Притиснат от перспективата да загуби не само крадените пари, но за дълги години и свободата си, мъжът започва да говори. Признава кражбата и казва, че останалите 15 000 лева са в дома му. Откаран е в апартамента му в центъра, където се качва на стол,
изважда капака на отдушника и издърпва вързоп банкноти
завързан на въже.
„Ако не бяхме го хванали случайно до църквата, никога нямаше да намерим парите, тъй като този човек не беше в списъците за разпити, работеше в звеното на „Гражданска защита“ и нямаше как да се досетим, че той е крадецът, но бог си знае работата“, признава години по-късно един от водещите оперативни работници.
Следва повторен разпит на касиерката, която трябва да отговори защо го е пропуснала в списъците. Като чува кой е крадецът, жената изпада в паника, защото никога не е предполагала, че именно той може да обере касата. Пропускът й се дължал на случайността - в деня на установяването на кражбата мъжът й се обадил около обед по телефона, че му е зле и има болничен от Трета поликлиника. Така касиерката без да ще го изключила от кръга на заподозрените.
От признанията на крадеца се разбира, че ударът му е отдавна замислен. Първо
спечелва доверието на касиерката, обсипва я с камплименти и замечтани погледи, сближават се
и макар да не стигат по-далеч, започват често да се виждат в канцеларията й на кафе. Така бъдещият престъпник разбира къде стои резервният ключ за касата. Една вечер през септември остава в службата след работно време, вмъква се в касовото помещение, отключва големия метален шкаф с резервния ключ, прибира парите и си тръгва. На другия ден притеснено следи какво ще се случи, но няма и най-малък признак, че за кражбата вече се знае. Така минават още няколко дни и той набира увереност, че е извършил перфектното престъпление и няма да бъде разкрит. Излизането му в болнични в деня на установяване на липсата на 30-те хиляди лева е чиста случайност, която го изключва от кръга на разпитваните. Това му дава още по-голям кураж - сякаш господ е с него. Но след като е забелязан да клечи до стената на църквата, на която между другото е енориаш, една щастлива за крадеца случайност е неутрализирана от една щастлива за справедливостта случайност.
Следва процес, на който бившият служител на „Гражданска защита“ е осъден на 5 години затвор, а парите са възстановени на „Топлофикация“.