Крайбрежната зона на Русе, уникалната му архитектура, музиката, инфраструктурата - това бяха основните репери, около които се завъртя дискусията под наслов „Визия за Русе“ във вторник вечерта в Дом Канети. Тя беше организирана от дружество „Канети“ и столичния Център за култура и дебат „Червената къща“ по проект „Българска мрежа за граждански диалог“ с участието на архитекти, бизнесмени, представители на неправителствени организации, активни граждани и млади хора.
Най-интересно представяне направи арх. Венцислав Илиев, който се беше постарал интерактивно да илюстрира мислите си и проекта за развитието на крайбрежната зона, който впрочем неведнъж е коментиран пред публика, след като миналата година беше направен по инициатива на Общината. Арх. Илиев отиде обаче и по-далеч, като обърна специално внимание на духовността и естетическите стойности, въплътени в старата архитектура на Русе. Доходното здание, сградата на ДСК, католическата църква и още
няколко емблематични постройки представляват вечното в града ни
каза архитектът, известен с любовта си към културно-историчеството ни наследство. И призова за спасението на една от тях чрез подходящо конструктивно решение - Старата полиция. Арх. Илиев пледира за запазване на уникалното лице на паметниците на архитектурата, защото репликите им изтриват специфичния образ и дух на Русе. Детайлът прави сградите вечни, каза той и показа какво се е случило след възстановяването на две паднали балкончета на „Александровска“ - „преразказите“ коренно се различават от автентичните.
Последният му акцент особено развълнува публиката и тя подхвана дискусия за опазването на архитектурното наследство. По традиция тази тема провокира и критики към местната власт и към държавата. Един от щекотливите въпроси беше
защо в Общината няма отдел за паметниците на културата
след като те са образът на Русе.
Преди експозето на арх. Илиев думата взеха двамата зам.-кметове Страхил Карапчански и Димитър Наков. Първият представи свършеното до момента от Общината в посока промяна на визията на Русе, като изтъкна, че за целта се разчита основно на европейското финансиране. Над 451 проекта за над 1 млрд. евро на различни субекти от всички сфери сме обединили в един каталог, изтъкна зам.-кметът по европейско развитие. Зам.-кметът Димитър Наков пък акцентира върху факта, че мнозинството от гражданите проявяват апатия и не участват с конструктивни предложения в обществените обсъждания на общинските проекти.
Управляващите и русенци не говорят на един език, гласът на хората не се чува, коментираха обаче част от присъстващите, въпреки че и мнозина признаха желанието на Общината да комуникира с гражданите.
Впрочем и самата вчерашна дискусия показа, че
институционалният изказ остава неразбран от гражданите
Идеята на събитието беше местната власт и експертите да представят сложната материя на градоустройството и планирането по един достъпен за широката аудитория начин, за да се чуе гласът на русенци. Резултатът обаче не беше много сполучлив. Ученик от Европейските езици искрено сподели, че не е разбрал нищо от високия стил на зам.-кмета Карапчански и попита как тогава да има гражданска позиция.
Истината е, че въпреки насърчението, което присъстващите младежи получиха от проф. Пенка Ангелова  и от общинарите да споделят как си представят Русе и какво искат да видят в него, малцина се престрашиха да изкажат мнение. Един от тях заяви, че не е чул нито една идея за развитие на кварталите и сложи пръст в болната напоследък тема за русенци - комарите.
Представителят на „Младежки глас“ Сибил Бойчев обаче обърна ракурса и призова вместо само да критикуват, гражданите да станат инициативни и да се опитат да направят нещо,
най-малкото да пазят града си, а не да го рушат
Не е въпросът само да се говори и хленчи, каза Бойчев и цитира известния израз на Рузвелт „Не питай какво държавата ще направи за тебе, а какво ти можеш да направиш за държавата си“. И подчерта, че самият той е от Монтана, но от 3 години работи за Русе, тъй като много го харесва.
Дискусията запали емоциите на присъстващите и доста се измести от зададената тема, макар че по самата визия за развитието на Русе, както стана ясно, граждани и администрация не се разминават особено.
За пореден път стана дума, че няма пари, поне така някои изтълкуваха причината за част от нерешените проблеми на града. По този повод обаче арх. Венци Илиев припомни, че пари никога няма, нямало е и когато е било построено Доходното здание, и сградата на Стопанската камара /сега библиотека „Любен Каравелов“/. Нито пък русенци са били много образовани. Но по онова време и управниците, и хората са имали здрав селски усет в какво да вложат парите си, каза той.