„Пакост или бонбони! - това е най-разпространеното настойчиво изречение в страните, където се говори английски в последния ден на октомври. Хиляди хлапета, преоблечени като призраци, малки вещици, страховити пирати, от корема на които стърчат окървавени саби, обикалят къщите в кварталите и тропат на вратите на мирните обитатели. Тонове „кръв“ и най-различни гримове, бои, маски, дълги черни роби и кое от кое по-шантави одеяния прикриват истинските невинни ангелчета, скрити под умопомрачителните костюми на „изчадията“, които хлопат настойчиво и си искат бонбоните.
Празникът на призраците не изненадва никого в Англия, Шотландия, Ирландия, Канада, Австралия и Съединените щати. Нещо повече - там за него семействата се подготвят грижливо и всеотдайно, като още в началото на октомври от килерите и гардеробите се вадят миналогодишните костюми, а някъде се приготвят нови. Във всеки случай темата кой как ще се маскира за Хелоуин е предмет на оживено обсъждане във всяко семейство. Успоредно с това родителите и децата набавят и друг неотменим аксесоар на празника - оранжевата тиква /обикновено тя никога не е една, а се купуват поне няколко, най-често има за всеки от семейството!/. И през светлата част на деня на 31-ви се започва голямото дълбаене на тиквените фенери. Стремежът е всеки да направи най-оригиналното и най-забавното тиквено произведение на приложното изкуство, тъй като това също е предмет на импровизирани състезания и конкурси. Децата получават за своите творчески идеи повече лакомства, а възрастните, които също с увлечение се впускат в този своеобразен, макар и по-грубичък карвинг, се борят за подходящи награди - като, например,
бъчвичка с бира или бутилка отлежало вино...
Искреното забавление, разбира се, настава в същинската нощ на 31 октомври срещу 1 ноември, когато децата на тумби тръгват на поход по къщите, придружени от поне един родител.
Празникът Хелоуин или Вси Светии води началото си от келтски вярвания за началото на зимата. Келтите пък смятали, че на 1 ноември започва новата година и вярвали, че именно в нощта преди това границата между света на живите и света на сенките се размива и духовете се завръщат за да бродят по земята. Затова те на своя празник, наричан Сауин, палели големи огньове и поднасяли своите жертвоприношения за умилостивяване на боговете, като хората се обличали в костюми от животински кожи.
Когато през VIII век папа Григорий III утвърждава 1 ноември като празник на всички светци и мъченици, в отбелязването на този ден се вплитат и част от келтските традиции - големият пир с огромни огньове и обичаят харата да се преобличат в чудновати костюми. В католическия свят е било разпространено вярването, че душите на умрелите не напускат земята до деня на Вси Светии, а в нощта преди това, на 31 октомври, имат последен шанс да се върнат и да отмъстят за несправедливостите срещу тях. И маскирането, и преобличането на хората е именно, за да не бъдат разпознати те от някои злонамерени духове.
А светещите тиквени фенери си имат и специална легенда - легендата за Светещия Джак.
Стара ирландска приказка разказва за стиснатия Джак
който освен това бил прочут пияница и мошеник. Една вечер историите за хитрините на Джак стигнали до ушите на дявола, който решил да провери дали има за какво да завижда на този злосторник. Както обикновено, по това време Джак бил пиян и се оглеждал за лесна жертва, която да обере или измами, за да може да плати следващото си питие. В този момент пред него се изправил дяволът. Джак мигновено изтрезнял и си дал сметка, че рогатият е дошъл да прибере грешната му душа и да я отнесе в ада. Все пак се сетил, че може да има право на последно желание. И си поискал, естествено, да пийне. Дяволът го завел в селската кръчма, където Джак се отдал на пълен разгул. Когато дошло време за плащане, той убедил Дявола да се превърне в сребърна монета, с която да плати сметка. Дяволът склонил, а хитрецът само това чакал: мигом прибрал монетата в джоба си, където държал едно малко разпятие - и по този начин Джак пленил дявола. За да го пусне на свобода, мъжът успял да го принуди да му подари още 10 години живот.
Минали 10 години и ето че на същия ден рогатият пристигнал да прибере душата на Джак, който отново измолил последно желание - този път да похапне малко ябълки. Накарал дявола да се качи на дърво, което веднага оградил с кръстове - и отново пленил опашатото изчадие. Този път
цената на свободата
била по-висока - дяволът бил принуден да обещае, че никога няма да прибере душата на Джак в ада.
След време Джак починал. Душата му се запътила към рая, но Свети Петър го върнал от входа - Джак не бил водил праведен живот и нямал място в рая. Тогава мъжът отишъл в ада - но там пък дяволът го спрял, като му напомнил за сключената сделка. За да се подиграе с него, дяволът му дал горящ въглен от ада. Джак издълбал една ряпа и поставил въглена в нея и тръгнал да броди с този фенер, търсейки покой и до днес.
Когато ирландските емигранти пристигнали в Америка, те пренесли легендите и традициите си, включително и правенето на фенери за Хелоуин. Там обаче открили, че тиквите са много по-удобни за издълбаване от репите и оттогава традиционните фенери са тиквени, но все още носят името Светещия Джак.
Празникът Хелоуин, както и други симпатични колоритни традиции, започна да навлиза и в България, след като паднаха догматичните стени в страните от бившия соцлагер. Както романтичния Свети Валентин, така и нощта на страховитите маски все по-настойчиво си проправя път в съвременния календар на българина. Като акцентът се поставя повече на забавленията, от които изтормозеният от кризи и все по-задълбаваща се безизходица човечец има потребност, а не на „подмяната“ на ценности, която стряска някои. Само допреди известно време в една от колоритните кръчмички в Русе „Митака“, която сега е само спомен, се събираха жадуващи маскирана веселба предимно млади русенци. Преоблечени като духове и вещици, те даваха воля на необузданите си емоции /един от участниците много обичаше да виси на една от напречните греди в заведението на Американското пазарче и да надава от време на време изразителен писък: „Аз съм прилеп! Прилеп съм!“/.
Кой знае, може би ако русенци не бяха така угрижени от ежедневието, биха могли пак да се поразровят в килерите за маските и шантавите роби? Или поне да купят половин кило бонбони - да са готови за нашествието на малки палави духчета...