Четвърта година русенка живее втори живот след като автомобил „Опел Астра“ я попилял на улицата. Ирена Н. оцеляла, но е инвалид - кракът й е счупен, костите не се възстановяват, придвижва се с мъка и всяка стъпка за нея означава огромна болка.
На 18 август 2008 година сутринта Ирена отива на работа с колелото си. Засилен да завие, опел й пресича пътя, жената се блъска в него и пада на земята. Шофьорът дава газ и бяга, но по-късно е издирен и срещу него е повдигнато обвинение. Признали го за виновен, че е предизвикал по невнимание катастрофа, при която е нанесъл средна телесна повреда на жената. И го наказали с глоба. За него случаят приключил само за няколко месеца.
За Ирена обаче мъката сякаш няма край. Шест месеца след катастрофата изкарала с гипсиран крак и две патерици, не можела дори хладилника да си отвори сама - лежала и чакала децата да се върнат от училище, за да й подадат вода. А съпругът трябвало да работи поне на две места, за да може да плаща разноските по лекари и лекарства.
Сега нещата са вече по-добре, Ирена дори ходи на работа. Но не излиза в обедна почивка, защото офисът й е на 4 етаж. Само при вида на стъпалата гладът й минавал. Допреди инцидента Ирена тренирала баскетбол и колоездене, но днес трудно стига до кварталния магазин. На гости не ходи, приятелките й ходят у тях, за да не се налага да излиза.
Лекарите са направили всичко, което са могли, за да заздравят натрошените й кости и става. Преживяла е три операции. Но не са успели да върнат предишното й здраве, нещо повече: медицинските прогнози са изцяло неблагоприятни - износването на колянната й става е необратимо. Предишният й живот завинаги е останал в миналото, само за няколко секунди.
Сега Ирена води дело срещу застрахователната компания, в която опелът е имал застраховка „Гражданска отговорност“. И иска оттам да й бъде изплатено обезщетение за целия изживян ужас. И състав на Русенския окръжен съд постанови компанията да й плати 20 000 лева.
Решението обаче със сигурност ще бъде оспорено и пред другите съдебни инстанции. Защото застрахователят прави всичко възможно, за да намали размера на иска - с твърдението, че Ирена също е виновна за катастрофата и че размерът на обезщетението е прекомерно висок. Действията на компанията са стандартни: всички застрахователи правят същите възражения по всяко дело за ПТП, за което пострадалите търсят обезщетение от тях. На жертвите се налага да водят дела, да плащат на адвокати за три съдебни инстанции и да чакат с години, докато си получат парите. Всеки, пострадал при катастрофа, добре знае това - изпитал го е на собствения си гръб.