Фини дамски ръкавици, плетени на една кука. Причудливи дантелени приказки и съвършена цветна бродерия рококо върху снежнобяло ленено платно. Тези приказни красоти са подредени в една от изложбените зали на Художествената галерия на „Борисова“ 39 и са изработени изкусно и с вдъхновение от майсторката на едни от най-женските изкуства в Задругата на художествените занаяти Севим Ганева. Те прекрасно се допълват от творбите на нейната колежка Татяна Колева - от специалните поставки всичките тези красоти наблюдават кукли, облечени с бродирани ризи, пъстри български носии, а от пояса на един роден български юнак, кривнал закачливо калпака на главата си, се подава... розово мускалче! Над всичко обаче се извисяват две русенски госпожи - нагласени с
черни рокли от коприна и дантела
на шапките им се поклащат пера. И ако човек се загледа в тях, може да си представи как също като в Андерсеновата приказка за „Цветята на малката Ида“ и тук нощем куклите оживяват - дамите разгъват чадърчетата, качват се във файтона и се отправят към градската градина - да обсъдят най-новите моди и светските клюки...
Изкуството на везбата, на създаването на ажури, рязана бродерия, майсторенето на кукли и на картини от мъниста и природни материали някак незаслужено сякаш е избутано встрани от вниманието на ценителите на творчеството. А изконните умения на българската жена да създава красота и да вплита в нея своя усет към хармония все повече отстъпват на това, което някога наричахме снизходително „ширпотреба“, а днес името му е малко по-звучно: „китайски боклуци“, с други думи - кич. Къде остана чувството за красивото, песента на багрите, потребността от възпроизвеждане на традицията и вплитането й в детайла на днешния ден?
На тези въпроси Севим Ганева и Татяна Колева имат своите отговори, но най-красноречивият е този, който показват - изработеното от двете им ръце.
Бях пет-шестгодишна, когато отидох с баба ми на почивка във Вършец и понеже тя си беше взела ръкоделие, не я оставях на мира - исках и аз да правя като нея, разказва Севим. Тогава
бабата купила круша за бродиране и започнала да учи внучката си
- така момиченцето избродирало първата си „творба“.
Беше един „Ежко Бежко“, още си го пазя, казва майсторката от Задругата.
И двете й баби плетели и бродирали, така че за нея оставало само да попива и да се учи. Плетенето също усвоила пак от баба си. „Не спирах да й досаждам: „Бабо, дай ми куки!“. Накрая тя отчупи две клечки от метлата и с тях направих първите си бримки - няма да го забравя“, разказва русенката. Оттам нататък на някогашното момиченце не му оставало нищо друго, освен да усъвършенства уменията, които очевидно са били заложени у нея - нали казват, че „добродетелите се предават през поколение“. Отдава ми се леко, обичам да плета, да шия, да бродирам - не обичам само да повтарям моделите, признава тя. Бродирала е и гоблени, но от тях е направила само четири. Не ми е интересно това, което всички го могат, повече ми харесва, когато влагам нещо от себе си, добавям нещо, променям - за да остане в това, което правиш, нещо от теб,
да личи, че си го правил със сърчице, с душичка
признава Севим. Всъщност, за нея няма невъзможни неща в необятните територии на иглата. Бродериите решильо, рококо до старинната шведска рязана бродерия хардангер /тя е любимата на Севим!/, но също и плетенето с една, две, пет куки и с фуркета са второто аз на майсторката.. Когато преди години решила да кандидатства за Задругата на майсторите, била 27-годишна. Отишла в русенския клон и попитала какво трябва да направи. Тогавашната председателка Иванка Лефтерова й обяснила, че вече има регистрирани три плетачки в Русе, така че младата жена трябвало да си избере от списък нещо, което никой тук не го правел, за да се яви на изпита в София. „Избрах си бяла бродерия и започнах да се подготвям. Извадих старите бродирани калъфки на баба ми, майка ми много ми помогна, като ми показа едни стари дантели, намерих и едни стари виенски модни списания - и започнах сама да се уча и да се готвя за изпита. Колко съм рязала, порила и хвърляла - само аз си знам“, разказва Севим. Когато се явила пред комисията в София и показала изработената от нея копринена блуза с рязана бродерия, две дами на възраст от столичния хайлайф огледали критично работата на русенката и отсекли:
„Това е правено на машина!“ „Не е вярно - на ръка съм го правила!“
- опънала се младата жена. Столичанките я допуснали до изпита, но с едно условие - пред очите им Севим да направи същата рязана бродерия, която донесла от Русе. И тя го направила. Накрая от множеството кандидатки /повечето се явявали с българска бродерия/ били одобрени само две - Севим от Русе с нейната бяла бродерия и още една дама, която се представила с шита дантела кене.
Младата майсторка започнала работа в Задругата с ришельо - една от характерните рязани бродерии. Каквото и да изработваш, трябва да познаваш абсолютно всички бодове, всички техники, и трябва да имаш много твърда ръка - ако мръднеш малко, съсипваш всичко, казва Севим Ганева. Моделите ги прави сама - изчислява всяко миниатюрно пространство върху модела и върху материята, която в ръцете й се превръща във филигранен шедьовър. Обичам да работя с памук и лен, особено с лен, който е специално обработен, така че може да се пере и не се мачка, а покривките и каретата с бродерия рококо, които са показани в изложбата, са правени върху френски лен, който е много скъп, но си заслужава - нали всяка завършена работа трябва да изглежда така, че да доставя удоволствие и на мен, и на човека, който ще я притежава, казва Севим.
Това е най-главното - това, което ние създаваме, да носи същата радост и на хората, които го отнасят в домовете си, казва майсторката на кукли и на картини от нетрадиционни материали Татяна Колева. Тя е в Задругата от няколко години. Целенасочено се занимава с това от 2008 година - тогава напуснала „Топлофикация“, където работила 30 години.
Първата ми работа с мъниста беше иконата на св.Теодор Стратилат
- този образ винаги ме е привличал, има нещо магнетично в очите му, разказва Таня. Много исках да я направя, при това точно с нестандартни материали - дълго мислех от какво да бъде, дали със стъкълца, с камъчета да изработя образа, накрая реших да бъде с мъниста, обяснява русенката. В есенния букет, показан в изложбата, тя е вплела 41 000 мъниста, във Владимирската икона - 29 000. Имаше един период, в който броях по колко мъниста съшивам в картина, после вече спрях, казва Таня.
След като напуснала работа, решила, че може да си позволи да прави това, което винаги й е харесвало. Първите умения да шие, да бродира и да плете е усвоила от майка си. Когато бях ученичка, през ваканциите си беше съвсем в реда на нещата шия българска бродерия, вечер майка ми проверяваше как съм се справила, разказва русенката. Тези умения се разгърнали с пълна сила, когато Таня се сдобила с повече свободно време. Правех колажи за удоволствие, докато един ден приятелка на дъщеря ми взе един от тях за подарък, след това един букет със сухи цветя, колажиран с кристал, също беше харесан за подарък, а след това дойдоха куклите, продължава майсторката.
Българският национален костюм ми е голяма слабост
признава Таня и обяснява, че съпругът й, ръководителят на танцовия клуб „Кукери“ Цецко Колев й донесъл специално изработени стойки за куклите и й дал неговите учебници, в които имало описания на носиите. Бях безумно щастлива да изучавам детайлите, казва Таня. Член на Задругата станала с кукли-лазарки. А за най-новите й творби - куклите със стари градски костюми, изработени по проекта на Задругата за русенски сувенири, й помогнала Десислава Тихолова от Къщата на Калиопа. Тя извади роклята на някогашна русенска буржоазка, шита през 1900 година в Букурещ, вдъхнових се и започнах - черни дантели, шлейф, панделки, мъниста - всичко е точно по оригиналния модел, обяснява Таня.
Имаме и друга идея, допълва Севим Ганева. Докато двете майсторки работели по проекта, подкрепен от общинската програма „Култура“, те решили, че
трябва да се направи възстановка на много от старинните облекла
които съхранява къщата на кея. Бродерии, покривки със сърма, прекрасно изработени филета вече накъсани от времето, има едни приказни пердета с макраме отдолу, има много дрехи с бяла бродерия, шапки, чанти, колани - това е невероятно богатство, което просто плаче да бъде запазено в реплики, тъй като животът на тъканите обикновено не надхвърля повече от 100-150 години, казва Севим. Тя и Таня са се амбицирали да сформират група от русенки, които да се заемат с възстановките - всяка с това, където е силна: кой с дантелите, кой с филетата, кой с макрамето...
Ще направим и невъзможното, но тези невероятни майсторски уникати да останат запазени за поколенията, убедени са и двете русенки. Те си спомнят с усмивка как преди години самите те са събирали дефицитните някога и единствено достъпни за българките списания „Modische Maschen“, „Verena“, „Burda“, „Hand Arbeiter“, за да си „откраднат“ идея и да я превърнат в свое творение. Сега има изобилие от информация и модели, а също и от материи и конци - само да работиш! И двете го правят с удоволствие, но не крият огорчението си, че няма на кого да предадат изкуството си.
Ние няма да сме вечни, а както е тръгнало, не знам след нас кой ще продължи традицията, казва Севим. Тревогата на майсторките очевидно не е пресилена - в Задругата вече нямат майстор с керамика, няма майстор, който да тъче... Севим и Таня искат да си намерят последователи сред младите, те са сигурни, че ако някой разпали интереса у тях, момичетата /а защо не и момчетата/ ще открият красотата, която могат да създават сами, да включват традиционни елементи в съвременни дизайнерски модели. Готови сме и без пари да покажем всичко, което можем - за да не погинат тези характерни умения, които са емблематични за българското изкуство, казват двете. И се надяват не само те да мислят така.