„Хората искат мъртви герои като Сид Вишъс и Джеймс Дийн. Е, ама аз не искам да съм шибаният им мъртъв герой... така че забрави ги!“. Авторът на тази реплика умира три дни след изричането й. Авторът е Джон Ленън, а думите са казани пред редактора от „Роулинг Стоун“ Джонатан Кот в последното интервю на великия музикант за печатно издание, което остава непубликувано цели 30 години и вижда бял свят три десетилетия по-късно. В памет на Джон, който на днешния ден преди 32 години пада мъртъв от ръката на болен почитател.
Още един щрих от първо лице. „Точно преди да тръгнем от студиото (минути преди покушението - б.р.), той ме погледна. Аз също го погледнах. В очите му имаше дълбочина като на човек, който се готви да каже нещо много важно. „Какво?“, попитах. Никога няма да забравя как с дълбок, нежен глас, сякаш за да издълбае думите си в съзнанието ми, той изрече най-прекрасните неща. Аз засрамено погледнах встрани“. Това е разказът на Йоко Оно за последните минути на мъжа на живота й.
А неговото време е започнало да изтича много преди фаталните изстрели на 25-годишния Марк Чапман.
Маниакът, както по-късно ще се установи, работи като охранител на Хаваите, искал да убива знаменитости. Защо - психолозите винаги ще спорят. Факт е, че в списъка му освен Джон Ленън е била например Елизабет Тейлър. Имало и други имена, но бившият „бийтълс“ блестял най-ярко и ... изгорял в собствената си светлина.
На 6 декември 1980 година Марк Дейвид Чапман пристига в Ню Йорк и се настанява на 63-то Авеню в стая на младежката организация ИМКА. Към 14 часа същия ден той си купува последната плоча на Джон Ленън „Double Fantasy“. На следващия ден се разхожда из търговския център на хотел „Шератон“ и започва да крои финалните си планове. Знае, че Ленън живеят в шикозния Дакота билдинг и на 8 декември застава на пост във фоайето на сградата. Късметът му се усмихва. Този ден в 16.30 Джон и Йоко имат уговорено интервю за радио Record Plant Studio и тръгват по-рано, за да са точни. Предаването е на живо и няма място за експерименти в нюйоркския трафик. Преди да излязат от Дакота билдинг към тях се спуска почитател с албума на Ленън в ръка, моли за автограф и го получава - „Джон Ленън, декември 1980 г.“. После кола на радиото ги поема и ги доставя в студиото. Днес този албум се пази от анонимен колекционер, който е платил за него 850 000 долара, но не може да се обяви като притежател от страх. Предишният собственик на предсмъртния автограф на Ленън е получил много сериозни заплахи за убийство и така решил да го продаде чрез нюйоркския антиквар Гари Зимет.
Звездната двойка отсъства над 7 часа и се прибира малко преди 22.50. През цялото време фенът с автографа чака на пейката пред входа със зареден пистолет в джоба и с книга в ръка - „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Когато Джон и Йоко слизат от докаралата ги лимузина, младият мъж извиква отсечено „Господин Джон Ленън!“. И от 6 метра насочва 38-калибров пистолет към звездата. Музикантът разбира, че това не е шега и побягва към входа, но няма никакъв шанс. Четири от петте проехтели изстрела го застигат и всеки от куршумите е смъртоносен. Два от тях пронизват белите дробове, един се забива в лявата плешка и един попада в гърлото. „Простреляха ме! Простреляха ме!“, извиква Джон и пада.
Точно в 23.07 часа в болницата „Рузвелт“ официално потвърждават вечното помръкване на човека Джон, за да изгрее легендата Ленън.
В това време убиецът Чапмън, вместо да бяга, чака да го арестуват. Хвърля пистолета, сяда спокойно на пейката пред Дакота билдинг и отново се потапя в „Спасителя в ръжта“.
Хладнокръвният убиец е прибран само няколко минути след стрелбата и е откаран в психиатрия. Не се налага да го обработват, за да разкаже какво го е накарало да стреля. Още на другия ден Чапмън надълго и нашироко разказал, че Джон Ленън е негов идол, но решил да го убие, защото полудявал от самота, а и глас „отгоре“ го тласкал да пролее кръвта му.
По-късно става ясно, че Чапмън наистина е бил напълно превъртял, но просто никой не му обърнал внимание и така той останал сам в лудостта си, вместо да се лекува. Настроенията му се люшкали като махало между възхищение от „Бийтълс“ и Джон Ленън до необуздан бяс срещу тях. Маниите му стигнали дотам, че се оженил за японка, защото много му приличала на Йоко Оно... Накрай Марк взел да си въобразява, че е самият Джон и тогава решил да ликвидира „имитатора“. За да е сигурен в успеха два пъти пътувал от Хавай до Ню Йорк и планирал зверството си стъпка по стъпка, а преди решителното трето пътуване успял да вземе полицейски патрони от свой приятел на служба в един от участъците в Атланта. Разликата между тях и нормалните куршуми е, че полицейските са по-смъртоносни.
Само час след покушението срещу Джон Ленън пред сградата се събират над 1000 души със свещи в ръце, а на следващата сутрин, докато Чапман прави самопризнания, 100 000 се стичат в Сентръл парк, за да слушат парчета на „Бийтълс“. И до днес стотици хора се събират всяка година на 8 декември в сектор „Strawberry Fields“ на Сентрал парк, наречен на песента на „Бийтълс“ „Strawberry Fields Forever“. Мястото е отбелязано с цветна мозайка с надпис „Imagine“ по името на една от най-известните песни на Ленън след раздялата на Ливърпулската четворка. Самото убийство на Джон пък е класирано като най-зловещото събитие в историята на поп и рок музиката от музикалния тв канал „VH1“.
А Чапмън? През 1981 той получава доживотна присъда, която излежава първоначално в затвора „Алдън“, а след преместването си в „Атика“ е в самостоятелна килия, от която излиза за три часа дневно. През годините убиецът, написал с кръв името си в историята, седем пъти безуспешно е искал предсрочно освобождаване. Дали наистина иска да излезе или просто си разнообразява монотонния живот зад решетките не е съвсем ясно, ако се има предвид едно негово изказване от 2001 година: „Знаете как е, ако стоите на скалата 20 години и чувствате как вълните се разбиват долу. Не мърдате никъде, защото сте на скала и не искате да се движите“, казва той пред журналисти след петата молба за свобода.
Не, Чапман, не знаем как е. Знаем само, че заради твоята лудост на 8 декември 1980 година светът загуби един от гениите си.