Съществуването предхожда същността. Така най-кратко, но и най-семпло можем да опишем възгледите на един от най-великите мислители на 20 век, дал на света екзистенциализма. Това е днешният рожденик Жан-Пол Сартр, повлиял на огромна лява философска и творческа вълна през 20 век и превърнал се в еталон за отстояване на идеи и принципи, въпреки нееднозначната оценка за тях самите.
Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартр е роден на 21 юни 1905 година в Париж. Баща му Жан-Батист Сартр е офицер във военноморския флот, а майка му Ан-Мари Швайцер е с елзаски произход и е братовчедка на нобеловия лауреат Алберт Швайцер. През 1906 година бащата на Сартр умира и детето израства в семейството на своята майка в парижкото предградие Мьодон, като за неговото възпитание особено се грижи дядо му Шарл Швайцер. Той е преподавател по немски език и отрано
запознава малкия Жан-Пол с класическата литература
и го насърчава да чете от внушителната библиотека, с която разполага. По-късно Сартр ще опише своите детски изживявания в автобиографичната си книга „Думите“.
През 1917 година майката на Сартр се омъжва повторно и новото семейство се установява в град Ла Рошел. Сартр не харесва доведения си баща, а в училището, където е изпратен да учи, е отблъснат от поведението и манталитета на своите провинциални връстници. В 1920 година Сартр се разболява тежко и е изпратен в Париж. Майка му разбира, че за него е по-подходящо да остане там и той продължава образованието си в лицея „Анри IV“.
Сартр се проявява като блестящ ученик и завършва елитния клас с класически профил. По това време е привлечен от философията, след като прочита есе на Анри Бергсон. Негов съученик в лицея е Пол Низaн, бъдещ писател, с когото през следващите двадесет години го свързва близко приятелство. Двамата влизат в подготвителния курс за „Екол нормал сюпериор“ и две години по-късно вземат успешно приемния изпит.
Сартр се справя с лекота с програмата във висшето училище,
чете много и започва да пише - поезия, песни и всякаква проза
Влияние върху него оказват много страни на Западната философия, като той възприема идеи от Имануел Кант, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Сьорен Киркегор, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер. Може би най-силно е влиянието върху философското развитие на Сартр на посещаваните от него в продължение на години ежеседмични семинари на Александър Кожев.
Още след постъпването си в „Екол нормал“ Сартр става известен като един от най-активните шегаджии в училището. През 1927 година негова антивоенна карикатура в училищно издание в съавторство с Жорж Кангилем предизвиква особено възмущение у директора Гюстав Лансон. През същата година заедно със свои колеги той изпраща до много вестници невярно съобщение, че известният авиатор Чарлз Линдберг ще получи почетна титла от „Екол нормал“. За събитието се събира хилядна тълпа, организаторите на мистификацията представят на него и двойник, а последвалият скандал принуждава Лансон да подаде оставка.
На следващата година Сартр
изненадващо се проваля на изпита за преподавателски права
но през 1929-а заема първо място и получава диплома по философия. От това време датира познанството му със Симон дьо Бовоар, която по това време учи в Сорбоната и по-късно става известна писателка, феминистка и философ. Двамата стават неразделни и остават двойка до края на живота си, макар че не са моногамни.
След приключване на следването си Сартр преподава в течение на пет години философия в лицеи в Хавър, а една година е лектор във френския институт в Берлин. В 1937 г. получава преподавателско място в Париж.
През 1939 г. Сартр е мобилизиран във френската армия, където служи като метеоролог. При започването на военните действия е
пленен през юни 1940 г. и държан девет месеца като военнопленник
За Коледа съчинява първата си театрална пиеса „Bariona, fils du tonnerre“. Заради крехкото му здраве Сартр е освободен през април 1941 г. и той отново започва работа като учител, след като му е върнат статутът на цивилен. Назначен е в Лицей „Пастьор“ в предградията на Париж. Сартр се настанява в хотел „Мистрал“ близо до Монпарнас и заема мястото на един учител-евреин, комуто било забранено да преподава.
След като се завръща в Париж на 21 май 1941 г., Сартр участва в учредяването на съпротивителната група „Социализъм и свобода“ заедно със Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и други. През август той и Бовоар заминават на Френската ривиера, търсейки подкрепата на Андре Жид и Андре Малро. Жид и Малро се колебаели и може би това е била причината за разочарованието и обезкуражаването на Сартр. Групата е разтурена поради подозрението, че е била разкрита.
Сартр започва да пише преди войната и
през 1938 година публикува „Погнусата“
а няколко месеца по-късно излиза неговият сборник с разкази „Стената“. По време на позиционната война, в течение на година и половина, в условието на принудително бездействие, той изписва няколко хиляди страници - скици, упражнения и чернови за по-късните му работи. Докато е в плен, чете немска философия и след завръщането си в Париж доста бързо написва „Битие и Нищо“, която излиза през 1943 г. По време на окупацията се играят две от пиесите му, в които самият той участва - „Мухите“ и „При при закрити врата“.
След август 1944 г. и освобождението на Париж той е активен сътрудник в „Комбат“ - вестник, създаден от Албер Камю, философ и автор, споделящ сходни убеждения с неговите. Сартр и Бовоар остават приятели с Камю, докато той не се отказва от комунизма. Своите идеи Сартр разпространява чрез политическото, литературно и философско издание „Модерните времена“, което основава през 1945 г. За списанието допринасят също така и Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и Реймон Арон. То поставя принципите за отговорността на интелектуалците пред своето време, както и за ангажираността на модерната литературата.
Философията на екзистенциализма и най-вече самият Сартр добиват огромна популярност след освобождението на Франция от немската окупация. В 1945 г.
Сартр изнася лекцията „Екзистенциализмът е хуманизъм“
на която се стича многохилядна публика.
От 1945 г. Сартр обитава жилище почти на ъгъла на булевард „Сен Жермен“ и прекарва времето си в квартала, който е притегателен център за всички, които се опитват да откриват нови начини на живот. Това са младежите, студенти или не, множество американски стипендианти, гостуващи и местни музиканти и целият творчески контингент, обитаващ традиционно съседния квартал Монпарнас. С денонощната си активност „Сен Жермен де Пре“ за няколко години се превръща в митично място, а по-късно остава като туристическа атракция. Мястото, където булевардът се пресича от улицата, на която живял Сартр, през 2000 г. парижките общинари кръщават „Площад Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар“.
Сартр остава известен като философ-екзистенциалист, макар че с времето неговите възгледи търпят известна еволюция: към феноменологическия метод, който прилага в „Битието и Нищото“, той се опитва, не винаги успешно, да добавя елементи от марксизма и психоанализата, чрез които да се отчита историческата ситуираност на човека.
Първите си философски работи Сартp публикува в годините преди войната. Това са
изследвания на способността за въображение
и една феноменологично повлияна теория на емоциите. „Битието и Нищото“ излиза през 1943 г. и остава като най-значимата му и завършена книга. След нея той се опитва да разработи съответна теория на морала, но изписанoто бива публикувано едва след смъртта му. В началото на 60-те години публикува първия том на една „Критика на диалектичeския разум“, но нейното продължение излиза посмъртно. През седемдесетте години Сартр работи над „Идиотът на семейството“, грандиозен историко-биографичен труд, посветен на Гюстав Флобер, от който последователно излизат три части.
Многобройните си публициcтични и есеистични текстове Сартр издава в една номерирана поредица, наричана „Ситуации“.
Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в „Битието и Нищото“, и по-специално в примера „Сервитьорът на кафе“. Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от обществото, без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида един от персонажите на Сартр казва „Адът, това са другите“.
Произведенията на Сартр са
повлияли на не едно поколение интелектуалци
Той заявява необходимостта от обществена ангажираност на хората на мисловния труд. Сартр е привърженик на идеята за марксистка революция, но не дава подкрепата си на Френската комунистическа партия, подчинена на СССР, който не задоволява изискванията му за свобода.
Сартр продължава докрай социалистическата битка, поддържайки маоизма, въпреки че никога не членува в комунистическата партия. Когато е потушено унгарското въстание през 1956 г., Сартр както и много други, се дистанцира от комунистите. Заедно със Симон дьо Бовоар и приятелите си търсят политическо решение, отхвърляйки капитализма и сталинизма.
От 1956 г. Сартр и екипът на списание „Модерните времена“ заемат позиция срещу идеята за френски Алжир и изявяват подкрепата си за независимостта на алжирския народ. Осъжда действията на френската армия, но не казва нищо по повод военните престъпления на Фронта за национално освобождение. През 1962 г., именно заради позицията си по алжирския проблем, терористична организация взривява част от къщата му.
Сартр е активен поддръжник и на Кубинската революция от 1960 г. В подкрепата си към борбата на революционерите Сартр се сближава с Че Гевара и Фидел Кастро. За Кастро Сартр казва:
„Харесах го, странно е, харесах го много“
Сартр заема позиция и по израело-палестинските отношения в последните години от живота си. Без да отрича правото на израелска държава, Сартр определя палестинската съпротива като донякъде оправдана, държейки сметка за нечовешките условия на живот.
За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартр Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. И това го казва писател, който е олицетворение на интелектуалците-институции.
По материали от Интернет.