55-годишният Цоню Стоянов е поредният русенец, осъдил банка да му връща надвзета лихва. Той е строителен инженер по образование, специалността му е хидромелиоративно строителство, липсата на държавни инвестиции в този вид дейност още преди години го е накарала да се преквалифицира и да се насочи към гражданското строителство. Строи сгради и от известно време работи самостоятелно. Последният му обект е 5-етажна жилищна сграда, на която е и инвеститор. Но за да стане такъв, трябвало да изтегли банков кредит.
Казусът „Цоню Стоянов“
През 2007 година Цоню Стоянов изтеглил 150 000 лева ипотечен кредит от ОББ - в замяна заложил земята и цялата сграда, която е вдигнал върху нея. И все още изплаща този кредит - погасителният му план е до 2022 година, внася си изрядно вноските всеки месец.
На няколко пъти през тези години от банката му вдигали лихвата и съответно - месечната вноска, която трябвало да внася по кредита. Но той продължавал добросъвестно да плаща. Цоню всъщност истински се вбесил, когато банката едва не му провалила сделка за продажба на едно от жилищата.
„Имах купувач, който искаше да купи едно от жилищата. Но в банката се забавиха страшно много с вдигането на ипотеката на това жилище - знам, че по други банки това отнема две седмици, докато в моя случай процедурата отне близо два месеца. Почувствах се безкрайно унизен, безпомощен. Още повече, че тези пари аз отново щях да ги внеса в банката, за да си погася кредита. Добре, че този човек все пак ме изчака. А от банката не ми дадоха нито обяснение какво се случва, нито получих някакво извинение“, разказва Цоню Стоянов.
Тогава се сетил, че е чел вече множество публикации за клиенти на банки, които ги съдят. И решил и той да заведе дело. Вероятно като някакъв вид санкция за отношението към него. И спечели делото - поне на първа съдебна инстанция. Според решението на Русенския районен съд, ОББ трябва да му върне 6058.14 лева, които е получила неправомерно, като без основание е вдигнала лихвата по кредита му. А две от клаузите в договора му с кредитната институция са обявени за нищожни.
Вероятно никога повече няма и да си помисля да тегля кредит, казва Цоню. Той е наясно, че със сигурност решението на районните магистрати ще бъде атакувано и пред РОС, така че за него е все още рано да се радва на победа. Но все пак от Окръжния съд в Русе вече излязоха достатъчно решения по аналогични дела на клиенти срещу банки, за да може да има поне голям процент надежда за успех.
18 такива дела има само в Русе
Цоню Стоянов е само поредният от клиентите на банки, които тръгват да ги съдят. В кантората на адвокатката му Румяна Костова разбрахме, че само в Русе има вече 18 такива дела, а бройката и в страната лавинообразно расте. 
Всъщност пак Румяна Костова „повлече крак“ и в началото на 2011 година, когато тръгна първото дело на клиент срещу банка. Тогава русенецът Пламен Иванов осъди Банка Пиреос България да му върне 353,87 евро, взети като лихва над договорения първоначално годишен процент. Човекът се запитал защо когато пада нивото на пазарния индекс EURIBOR, към който лихвата му била „привързана“, неговата вноска не намалява. А дори напротив - лихвата му скочила с два процента.
Когато Пламен завел първия по рода си такъв иск в съда, нямал голяма надежда да спечели, никой друг преди него не бе дръзвал да води такава битка. Но успял. Решението вече е в сила и парите би следвало отдавна да са му върнати. А мотивите на съдия Ивайло Йосифов от Районния съд, с които той първи се произнесе в ущърб на банка, и до ден днешен се ползват от всички следващи съдии, сезирани с аналогични казуси: „Действително световната финансова и икономическа криза е обстоятелство, настъпването и мащабите на което трудно биха могли да бъдат предвидени. И все пак, ако кризата е непредвидима и непредотвратима от ответника, разполагащ със специалисти, способни да извършат анализ, толкова по-непредвидима е тя за един потребител на финансови услуги, за който практически не съществува възможност да вземе информирано решение при сключването на договора с оглед бъдещия лихвен процент по него, който ще му се налага да заплаща“, написа преди близо три години съдията.
След успеха на Пламен Иванов, през следващите 2-3 години, клиентите стигнаха далеч по-напред в споровете си срещу банките: съдилищата вече обявяват цели клаузи в договорите им за нищожни поради противоречие със закона.
Така през юли тази година младо семейство икономисти от Русе заведе дело пак в Районния съд срещу Юробанк и Еф Джи България. И те оспориха главоломното покачване на лихвите по жилищния си кредит. Но поискаха от съда и да отмени като нищожна клаузата в договора им, с която банката си е запазила правото едностранно да вдига лихвата по кредита им.
И те успяха, поне на първа инстанция, защото произнасяне на втора още няма. Но пък си струва да се отбележи, че съдът прогласи за нищожни още ред клаузи в техния договор - например за автоматичното вдигане на вноската при промяната на базовия лихвен процент. Прогласена за нищожна бе и клаузата, с която банката може едностранно да си вдига таксите и комисионите, които кредитополучателят плаща при различните операции, като при това те стават автоматично задължителни за него. Нищожна според съда е и клаузата, с която при обезценка на ипотекирания в полза на банката апартамент кредитополучателят може да бъде задължен да предостави друго обезпечение или да внесе накуп сума, определена от банката.
А всички тези клаузи са базови за отношенията между клиенти и банки - те се ползват от почти всички трезори. Но според съда в Русе те са неравноправни. А по закон неравноправна е такава клауза, която е в ущърб на потребителите, води до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора и позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията.
Практиката на съдилищата обаче е противоречива
Законодателят все пак е оставил вратичка за банките - те пак могат едностранно да променят уговорки в договорите си, но при определени условия. И едно от тях е да е налице „основателна причина“. Но тази „основателна причина“ трябва да се докаже от банките. Обяснението „променени пазарни условия“ обаче не е достатъчно.
„Това понятие е дотолкова широко, че на практика нищо не означава. И когато попитаме в съда какво конкретно е променено в тези пазарни условия, настава хаос. Чак тогава се вадят някакви аргументи, опитват се да формулират някакви обяснения. Но така не може. Още когато клиентът подписва един договор за кредит, той трябва да е наясно колко ще плаща по него, при какви конкретни условия тази сума може да бъде завишена, за да може да направи информиран избор. Няма как една институция, независимо коя е, да бъде поставена над закона. А е факт, че в делата, които водя, битуват договори, които, меко казано, граничат с арогантност. Клиентите са притиснати до стената, те имат само задължения, на практика върху тях е прехвърлен целият риск. А ако решат да си платят накуп целия кредит, да върнат парите, за да преустановят отношенията си с банката, отгоре на това ги наказват - начисляват им 5% лихва. Нали си давате сметка, че когато става дума за жилищни кредити, това съвсем не са малки суми. Затова хората тръгнаха толкова масово да водят дела срещу банките. Но не оставайте с впечатлението, че това е честа практика - представете си как един обикновен човечец, поставен на колене, който едва покрива вноските по кредита си, как той ще може да си позволи разноските по едно такова дело“, казва адвокат Румяна Костова.
Истината е, че практиката на съдилищата в страната по тези дела все още е твърде противоречива. Повечето от тези спорове никога не достигат до ВКС по една простичка причина - обикновено са за малки суми, под 5000 лева, а законът поставя този праг като задължителен за обжалване пред ВКС. Това пък позволява всеки съд да си тълкува и прилага закона както намери за уместно и поражда коренно противоречива съдебна практика. Затова една и съща банка с един и същи типов договор може да спечели на едно място в страната и да загуби другаде.   
Но проблемът с лихвите по кредитите стана вече прекалено голям и прекалено важен - засяга буквално оцеляването както на кредитните институции, така и на клиентите им. И прави намесата на ВКС повече от наложителна. Стига някое от тези дела все пак да успее да пробие до висшите магистрати.
Под натиска на улицата се разшетаха и законотворците
Под натиска на улицата и протестиращите, които не спират да повтарят конкретните си искания към законотворците, най-накрая се разшетаха и те. Чак сега, въпреки че проблемът е явен от години. Но е факт, че взеха да умуват за някакви изменения в закона, които да ограничат „едностранните“ възможности за банките и да дадат малко повече права на клиентите им.
Какво ще излезе от това напъване, е трудно да се предположи, поне на този етап. Първо, защото си знаем качествoто на депутатите. И второ - защото материята наистина е изключително деликатна.
От една страна е очевадно, че трябва да се облекчи натискът върху кредитополучателите, но от друга - никой не иска да си спомня ужаса от масовите банкови фалити през 1996-97 година. А и не трябва да се забравя, че парите в банките всъщност са пари на вложителите - всеки риск за тях не само би напълнил отново с пачки бурканите, но и би изкарал още хиляди дребни вложители по улиците, ако загубят депозитите си.
Но промяна очевидно ще има - дали по законодателен път, или по съдебен, тя ще стане факт. Радващото е, че и самите банки вече явно започват да разбират това - достатъчно е да споменем, че преди няколко дни една от тях сама обяви, че намалява лихвите по стари заеми в евро, заради понижение на индекса СБР, по който ги равнява.