Бронзов медал от пореден международен фотографски салон бе присъден тези дни на русенския фотограф-художник Младен Миланов. Този път наградата дойде от сръбския град на Дунав Нови сад. Само преди по-малко от месец Миланов получи златен медал от друг международен салон, организиран от ФИАП - международната агенция за фотографско изкуство. Златното отличие русенецът получи за своята работа „Голо тяло“ и това беше първото злато за фототворец от Русе от години насам. А и самият Младен Миланов е един от малкото автори на художествена фотография, които притежават званието фотограф-художник. Няма друга степен в България, с която да те отличат и да признаят, че не просто снимаш за удоволствие или за развлечение, а си артист, казва Младен Миланов.
А за него артистичното отношение към фотографията и творческят експеримент са в основата на тази дейност. И - нека да не прозвучи високопарно - в основата на това, което съставлява живота му.
Всичко започнало преди доста време, още когато Младен Миланов бил ученик в осми клас. Той е родом от едно село с красивото име Божурово. Близо е до Кубрат и Юпер, но от божурите в името, които със сигурност са цъфтяли някога като цветно море, днес няма и помен, то и самото село вече е на доизживяване, а беше много хубаво село, казва Миланов. След като завършва основното си образование, постъпва в Художественото училище в село Кунино край Враца. Заминава „на другия край на България“, тъй като вече е наясно със себе си, че изкуството е това, на което ще се посвети.
Това беше голямата грешка на баща ми,
усмихва се Младен. „В нашия род няма хора на изкуството и когато аз съобщих, че съм си избрал да уча в гимназията в Кунино, баща ми прие това по причини, доста далечни от моите собствени. Той ме изпрати, за да усвоя занаята на каменоделец, да имам една професия, с която да си изкарвам хляба, а аз заминах да уча скулптура и изкуствознание. А когато стана ясно, че от мен няма да излезе майстор на камъка, вече беше късно да се поправят грешките“, добавя той. И разказва, че целият период на обучение в гимназията за него е бил време за натрупване на знания и за набавяне на всичко онова, към което го е подтиквала жаждата за изкуство. „Напълно е възможно тогава да не съм си давал отчетливо сметка дали и защо всичко това ми е необходимо, но по-късно вече установих напълно съзнателно, че именно онова, което натрупах в периода на обучение, дава плодове. Защото ако нямаш натрупана естетическа култура, ако не си усвоил азбуката на изящното и не си навътре в историята и теорията на изкуството, това няма как после някой да дойде и да ти налее за кратки срокове - а дори и да има как, то при всички случаи това няма да е същото“.
След гимназията младежът кандидатства в Художествената академия, успешно си взема изпитите, но не му стига бал, за да стане един от студентите. Пристига в Русе, който оттогава до днес е градът „причина“ и „следствие“ на всичко, което Младен Миланов прави в своята територия - художествената фотография.
Тогава фотография се учеше само в клубовете - имаше към тогавашния окръжен младежки дом, там беше и

най-силният клуб, ръководен от Николай Ненов,
който е дал извънредно много на десетки млади хора, казва Младен. „Беше незаменим като организатор, невероятно щедър към всеки, който потегляше за първи път към приключението Фотография, раздаваше се, помагаше на всички. Така всеки, който изпитваше потребност да се развива, можеше да го прави, като винаги знаехме, че клубът всъщност е една общност, където можем да разговаряме с часове, да разсъждаваме върху това, което правим, и върху това, което ни се иска да направим. Тези клубни дейности бяха широко отворени за различни по нагласа хора. Едни просто искаха да снимат гаджетата, други - да си правят снимки за спомен и да запечатват на лента пейзажи и красоти. Аз избрах най-високото ниво. Понякога си мисля дали не са прави тези, които казват, че това е пълна глупост, във всеки случай, е пропиляване на сума пари“.
Ако наистина Младен Миланов си е помислял подобно нещо, то със сигурност е била някаква мимолетна мисъл, която най-вероятно е прекосявала съзнанието му по-скоро като отражение на нечии прагматични възгледи, които обаче със сигурност не са неговите собствени.
То си е нещо, закодирано в теб. Докато си млад, дори не усещаш, че му служиш,
че си се посветил на него. Разбирането, проумяването на това идва по-късно, казва Младен. Неговата амбиция и стремежът към съвършенство насочват погледа към Националния клуб на фотодейците в България. Тогава единствено ако станеш член на този национален клуб, би могъл да участваш в салони, а те са тези, които могат да ти донесат признанието, обяснява той. „Държавното обединение „Българска фотография“ организираше промоции на всеки две години и участието в тях даваше възможност да се кандидатства за званието фотограф-художник. Няма друга степен, която да те отличи като артист в тази сфера“, казва Миланов, който упорито и със себераздаване работи по пътя към това звание. И го постига. В България фотограф-художниците са около стотина. В Русе са били двама - покойният Николай Ненов и Младен Миланов.
Не са едно и две отличията, които Миланов печели на национални и международни салони. Най-много си цени някои от тях - освен първия медал, който е получил на салон във Варна преди години, сред признанията, които не са му безразлични, са
отличията от Английското кралско фотографско общество и от Американската фотографска асоциация
Автор е на няколко самостоятелни фотоизложби - в София, Казанлък, Стара Загора, неотдавна направи и в Русе. Сега обаче роденият под знака на Скорпиона мъж си е поставил нова цел - да получи званието артист на ФИАП. Това е най-високата възможна засега степен, давана от международната организация, която провежда около 50 фотографски салона в целия свят. „За да попаднат работите ти в такъв салон, се бориш - след като платиш определената такса, изпращаш работите си, капацитетно жури разглежда всичките и обикновено от постъпилите около 2000 избира някъде към 200, които допуска до участие. Едно участие в такъв международен салон ти носи 1 точка, медал ти носи повече, а за да кандидатстваш за званието артист на ФИАП, ти трябват 30 точки“, обяснява Миланов.
В последните три години той сериозно атакува тази позиция.
Преди това бях позанемарил работата си, бях изпаднал в яка черна дупка поради различни причини, признава той, като не крие, че възроденото му желание за работа и да изяви себе си го е върнало в обичайното му състояние на постоянно търсещ човек. Нямаше как да не поискам да докосна това звание - всъщност, към това съм се стремил през цялото време, признава той. И огорчението, че един творец в неговата сфера е принуден да постига всичко сам, без каквато и да било помощ /и разбиране!/ от организации, клубове, институции, все пак остава на заден план. Криво му е и че в Русе не се обръща сериозно внимание на художествената фотография.
Един Казанлък ни слага в джоба си!
- възкликва Миланов. Но огорчението явно не е до такава степен силно, че да го накара да спре и да застине.
От няколко години е създал своя Работилница за фотография. Беше рисковано мероприятие, не бях съвсем сигурен дали ще има успех и какъв би бил той, казва майсторът на ракурса и светлосенките. Но желанието му да предава своя опит на младите русенци, а заедно с това и да събира около себе си не дотам млади хора, които имат око и усет за естетиката във фотографирането, се оказват по-решаващи. И ако в момента самият той с постиженията си вече е на крачка от най-високото международно звание, то по отношение на школата в Русе и отглеждането на дарбата на младите хора Младен Миланов започва „от първото стъпало“. Знам, че трябва да го направя - не ми дава мира мисълта, че ако не го направя, нещата ще си останат дотам - до „нищото“, обяснява той. И се радва на добронамереното отношение на кафе-библиотека „ВН“, откъдето предоставят възможност за изява на фотографи, а и за седмичните сбирки на хората от Малката фотогрупа, сформирана от Младен Миланов във Фейсбук. Няколко изложби направихме тук, сега предстои още една - може би най-откачената изложба, на една много интересна авторка, за която няма граници между жанровете във фотографията, живописта и абстракцията, подсказва Младен.
Самият той не крие, че
за него също границите са условно понятие
„Заблуда е, че цифровият фотоапарат „сам“ прави снимки. Съвършеният апарат не може да направи съвършената снимка. Фотоапаратът просто е един инструмент, ако знаеш как да работиш с него и ако имаш в себе си идея какво искаш да направиш, тогава той ти помага, ако не - и най-скъпият апарат не може да ти помогне“, казва Младен Миланов, който има свой собствен стил във фотографията. „За мен фотоапаратът ми предоставя суровия материал, от който аз изграждам моята работа. Променям пространството, размествам детайли, дни наред помръдвам телата, светлината - и обикновено точно тези мои работи печелят награди. Ако покажа на някого какво представлява суровият материал, никой няма да повярва, че от една сбъркана, сива, безлична снимка става нещо, което изпращам на салон и то получава награда“, казва Миланов.