Уникални издания и документи могат да видят днес русенци в изложбата, подредена във фоайето на Ректората на Русенския университет. В нея за първи път в историята си библиотеката на Народното събрание изнася извън двете сгради, които ползва в София, ценни книги, цели подвързани течения на Държавен вестник, алманаси, сборници, стенографски дневници. С това Русе записва още едно пионерство - прибавя към стотиците факти на първи за България събития в историята на страната още едно, с което градът може справедливо да се гордее. Експозицията, която бе открита вчера, ще гостува в Русе и днес, след което архивните единици ще отпътуват обратно за столицата.
Чудесната идея, която дава възможност на русенци да се докоснат до важни моменти от историята на страната, е реализирана благодарение на двамата русенски депутати в 42-ото Народно събрание от Коалиция за България Екатерина Заякова и Добрин Данев. Всъщност, замисълът е бил тази експозиция да гостува в регионална библиотека „Любен Каравелов“, но поради ред обстоятелства инициативата излиза от програмата на библиотеката. Затова пък ректорът на Русенския университет
проф.Христо Белоев с радост приема домакинството на уникалната изложба
Вчера той не без гордост приветства организаторите и дори подари на екипа на парламентарната библиотека издания на университетския издателски център. Красимир Красимиров от пресцентъра на Народното събрание връчи на проф.Белоев поздравително писмо от председателя на парламента Михаил Миков и на свой ред подари няколко ценни издания, посветени на 135-ата годишнина на българския парламентаризъм и държавност. Сред тях са юбилейният алманах „Екзарх Антим I - зората на парламентаризма в България“, второто издание на „Създаване на Търновската конституция“ и енциклопедичният сборник „Учредителите: Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.02-16.04.1879 г.“.
Още като студентка в юридическия факултет на Софийския университет проявявах интерес към процеса на създаване на българските закони, каза при откриването на изложбата Екатерина Заякова. Този неин интерес бил удовлетворен стопроцентово сега, когато русенската адвокатка е народен представител и има пряк достъп до множеството стойностни издания, които се съхраняват в богатата библиотека на парламента. И все повече се убеждавам, че макар и да живеем във време, когато електронната информация е достъпна и лесна за ползване, нищо не е в състояние да замени докосването до пожълтелите страници - те крият не само факти, имена и процеси, но носят и духа на онези отминали години, когато със златни букви се е пишела новата история на младата българска държава след Освобождението, каза Заякова. Красноречие, богатство на българския език, блясък на фразата,
дори хапливите реплики, които често са си разменяли нашите предшественици в Народното събрание
- всичко това пресъздава атмосферата на работа в полза на отечеството, добави тя.
Подготвяйки се за първото излизане извън София, специалистките от парламентарната библиотека са си направили труда не просто да изберат впечатляващи издания, а са подбрали голяма част от печатните източници, свързани с Русе. В изложбата присъстват дневници на Първото обикновено народно събрание от октомври до ноември 1879 г., където може да се прочете изказване на Стефан Стамболов по повод избора на депутати от Русенски окръг и касирания поради нарушения вот. Показан е брой 13 на Държавен вестник от 1892 година, в който е обнародван Законът за одобрение на привилегиите, дадени на първото Българско акционерно застрахователно дружество „България“ в Русе - то е освободено от залога, който другите „иностранни“ застрахователни дружества правят. Сред изложените материали могат да се прочетат изказвания на депутати от Русе като Георги Губиделников - по повод пенсиите на военното министерство, на Димитър Йонов по законопроекта за печата, на Минчо Дилянов за законопроекта за държавния служител.
Гостуващия екип е донесъл също стенографски дневници на Народното събрание, между които особено любопитен е този, който отразява как по време на четвърта извънредна сесия на парламента от 1 юни до 11 юли 1886 г. се гласува „Закон за откупуването на Русе-Варненската железница“, както и изказването на Тома Кърджиев по този повод. От текста става ясно, че с член 2 на закона „Опълномощава се министърът на финансите да извърши в Лондон
заплащането на 44 500 000 лева златни, стойност на железопътната Русе-Варненска линия
Линията ще се предаде на българското правителство, тъй както е изложено в член първий от спогодбата между княжеското правителство и делегата на железопътното дружество „Русе-Варненска железница“ на 4 Декемврия 1885 година“. Пак там се посочва, че дружеството, притежавало до този момент жп линията, „отстъпва на българското правителство неплатените и други земания /spreans/, които то има да взема от императорското отоманско правителство, почвайки от 30 юния 1875 година до датата на Берлинския договор“.
Сред 64-те архивни единици, които пропътуваха разстоянието София-Русе, има и други прелюбопитни свидетелества за минали епохи. Това са екземпляр от вестник „Дунавъ“, издаван в Русе, от 1865 година, указът на цар Борис Трети от 1934 година, с който извършената промяна в административното деление на България изпраща Русенска околия в Шуменска, книга на русенския депутат Константин Панайотов, стенографски дневници от 25-ото Народно събрание със записи на пренията по апела на депутата Димитър Пешев за спасяването на българските евреи.
Общо
над 350 000 тома пази в своите фондове парламентарната библиотека
обясни специалистката Десислава Радева. Библиотеката е основана след Учредителното народно събрание през 1879 г., а след Съединението през 1885 г. към нея се присъединява и книжният фонд на библиотеката на Източнорумелийския постоянен комитет в Пловдив. Радева обясни, че днес най-често народните представители търсят справки и определени факти, когато подготвят свои проекти за закони или изказвания в пленарна зала, свързани с юридически, икономически и социални казуси. Нашата библиотека е на разположение не само на депутатите, но и на граждани, а напоследък се радваме и на засилен интерес от страна на студенти - бъдещи юристи, политолози, социолози, каза Радева. Служителките в библиотеката на парламента също приветстват идеята ценните издания от време на време да напускат столичните предели - десетките граждани и студенти, които присъстваха на откриването вчера в Русенския университет също им дават повод да мислят така. Специални благодарности на организаторите на експозицията изрази и областният управител на Русе Венцислав Калчев, като подчерта, че се надява това гостуване да не е последно.