Според древногръцката митология чудовището получовек-полубик Минотавър живеел в лабиринт под двореца в Кносос и на всеки девет години изяждал по седем атински младежи и девойки. Единствен Тезей, владетелят на Атина, успял да убие Минотавъра и да излезе от лабиринта благодарение на кълбо прежда, дадено му от любимата му Ариадна. Това е легендата, а съвременният й местен прочит е още по-объркан и без смели герои като Тезей.
Миналата седмица в Русе експерти по образованието от цялата област се събраха на комисия, за да обсъдят и решат проблемите на просветата. Така правят традиционно и май
никой вече не очаква да се случи нещо интересно, нещо революционно, нещо полезно
А се събират повече от 25 специалисти от всички общини на областта. Почти същото се случи и в понеделник, когато министър-председателят Пламен Орешарски и ресорният министър проф.Анелия Клисарова организираха специален форум за професионалното образование.
В Русе бяха изнесени данни, според които някогашните техникуми традиционно остават на дъното на таблицата за успех, като изключение прави единствено ПГ по икономика и управление. Справката сочи, че децата от езиковите и Математическата гимназия имат среден успех 5.11, в училището по изкуствата - 4.54, в СОУ-тата - 4.32 и накрая са професионалните с 3.93. А положението в страната бе обобщено от премиера с думите: „Нашите ученици рецитират добре, но трудно решават практически казуси“.
Ганчо Ганев, председател на Русенската стопанска камара и също член на тази областна комисия, на всяко заседание предлага държавата да се намеси и да намери механизъм, по който да ограничи приема в другите училища и така
да се „насочат“ децата почти без избор към техникумите
като им се осигуряват безплатен транспорт и стипендии. Трябват ни шлосери, стругари и заварчици, а не икономисти и мениджъри, категоричен бе той в своето изказване. Досущ същите констатации направи и министър Клисарова. Двамата в различно време и на различно място предложиха бизнесът да участва по-активно в образованието и да поеме отговорност, като осигурява стажове и заплати на бъдещите си колеги. В Русе обаче бе припомнена тъжната съдба на ПГ по химични технологии и се направи прогнозата, че в осемте фирми в областта, които работят в химическата индустрия, скоро ще липсват кадри. Никой не страда за закритата гимназия, отсече обаче началникът на просветата Димитър Райнов.
Тезата за защита на техникумите напоследък все по-активно се ползва с аргументите на професионалното обучение в Германия - страна, която е доказала ефективност във всяка сфера на обществено-икономическите отношения и е автор на дуалната система на образование, която успешно комбинира теорията с практиката. Там през последните две години от професионалното образование програмата включва
два дни теория в училището и три дни практика в конкретна компания
Макар нещата да са представени от лъскавата им страна с осигуряване на стажове за учениците, добри заплати и по-малко натоварване в училището, факт е, че това съвсем не изчерпва понятието професионално образование в Германия. Според тамошните правила децата, завършили „Беруфшуле“ /професионално училище/ нямат право да продължават образованието си в университет. Ако това се въведе и в България, страната ни ще се отдалечи още повече от идеята за „икономика на знанието“ - нещо, в което сме единни като европейци.
Тенденция в цялата страна е тийнейджърите да избират за своя професия компютърните технологии или туризма, така без кадри остават машиностроителната и металообработващата промишленост. Съвсем нормално и естествено е децата, които са родени в компютърно време, да общуват и работят по-лесно с клавиатурата, отколкото със струга или поялника. Туризмът пък от години дава добър доход на заетите в бранша и интересът към него е очакван.
Истинският проблем, който никой не иска да види и без кълбо прежда обикаля из лабиринта на Минотавъра, е в
излишно раздутата система на образование както в страната, така и в областта
Каква е причината всяка година децата да намаляват средно с 400, а училищата да си седят все същия брой? Това не се обсъжда. Специалисти говорят за гъвкава система на учебни планове, чрез които професионалните гимназии да предлагат всяка година нови специалности от направлението си, но тази идея продължава да отлежава по министерските шкафове.
Простият анализ с поглед няколко години в бъдещето показва, че ако се разтворят широко вратите в пет поредни години за шлосери /една от предложените за защитени професии/, съвсем естествено е да се получи пресищане на пазара на шлосери и да се увеличи армията на безработни майстори. Друго ще е, когато паралелката за шлосери се повтаря през 10 години, особено след увеличението на възрастта за пенсиониране. Отделен е въпросът защо четири години се учи нещо, което
може да се усвои за шест месеца при вродена сръчност
Доказано е, че това работи в много европейски страни, за които и ученето през целия живот е нещо нормално като практика.
Надеждата на всички в просветната сфера е да има промяна и от понеделник погледите са насочени към премиера Орешарски и неговата заявка, че „Просветата ще е приоритет на бюджета“. Дотогава обаче областната и общинските администрации ще е добре да знаят какво искат от образованието си и как възнамеряват да го постигнат. Някой трябва да подхвърли кълбото прежда, за да излезе героят Тезей от лабиринта и да победи с ум и смелост чудовището Минотавър.