Продължаващата вече половин година суша поставя под въпрос засетите в последните месеци есенници и обрича българите на още по-гладни времена следващата година, предрече председателят на Регионалния фермерски съюз „Дунавско зърно“ Иван Караиванов. Мрачната си прогноза той базира на информация за състоянието на есенниците в цялата страна, обобщена на провелото се тия дни съвещание на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Заради изсъхналата и спечена почва половината от фермерите са спрели да орат, защото плуговете се чупят, заяви Караиванов пред Областната комисия по земеделие. Сеитбата вече е на практика приключила, но посевите са в отчайващо състояние, тъй като от пет месеца в областта не е имало дъжд с някакво стопанско значение.
Едва 20% от посевите с пшеница са поникнали, стоят в сухия горен край на почвата и прегарят. Рапицата стои на втори-трети лист и се чуди дали да умре, като в това състояние не може да изкара студения сезон. Ако ечемикът не брати, също не може да презимува, а той даже не е поникнал, обясни Караиванов.
Думите му бяха потвърдени от председателя на Земеделска камара-Русе проф.Русев, според когото очакваните в следващите дни слаби валежи само могат да подлъжат посевите да поникнат и после да изсъхнат. Няма никаква влага в горния еднометров слой, а дори и в двуметровия, подчерта Русев.
Заради продължителната суша това лято, която обхвана всички страни зърнопроизводителки по света, цените на пшеницата и царевицата скочиха за няколко месеца с около 50 на сто, повличайки нагоре цените на всички хранителни продукти. Ако ситуацията се повтори и следващата стопанска година, каквито са прогнозите, скъпотията ще се увеличи.
Тази пролет фермерите трябваше да презасяват почти 50 000 декара унищожена рапица, което увеличи допълнително разходите им. През следващата година вероятно ще им бъде още по-трудно, защото национални доплащания в бюджет 2013 изобщо не са предвидени, а за връщане на акциз за горива и данъчни отстъпки за селското стопанство вече изобщо не се говори. Зърнопроизводителите ще разчитат единствено на субсидиите на декар от Европейския съюз, които за щастие все още се увеличават всяка година.